Несъществуващият дебат за медийния плурализъм

Свалянето от ефир на предаването „Деконструкция“, макар и безкрайно закъсняло доведе до дискусии по темата за медийния плурализъм, свободата на словото, публицистиката като такава и нейното присъствие в обществените електронни медии. Всичко това би било едно добро начало след дъното, достигнато от българските медии през 2015, но за съжаление дебат няма. Подобен няма как и да съществува поради многобройни причини. Ще нахвърлям накратко някои от тях:

1/ Можем да говорим за медиен плурализъм, свобода на словото и право на мнение и изразяване там, където има валидна гледна точка. Валидната гледна точка (много държа да натъртя на това понятие) е това, което прави едно мнение, независимо дали в диалог или монолог състоятелно. Без валидна гледна точка то няма място в публичното пространство, а още по-малко в обществена медия, издържана с пари от данъкоплатците. И ако спорът какво е валидна гледна точка можа да е също толкова обширен, колкото този за тънката линия между свободно слово и реч на омраза, то много лесно можем да дефинираме какво не е валидна позиция: лъжи, клевети, обиди, конспирации, недоказани и най-вече недоказуеми факти, псевдонаучни теории, подстрекателство към агресия, изказвания в нарушение на закона и Конституцията и всякакви други откровени фантасмагории.

В този смисъл дебатът дали със свалянето на подобен вид предаване като „Деконструкция“ е нарушен някой демократичен принцип просто не съществува. Подобно предаване също няма как да съществува. Не е редно и всяко бълнуване да бъде представяно за публицистика, като все пак се предполага, че ръководствата на СЕМ, БНР и БНТ имат необходимите компетенции да различават едното от другото.

2/ Изключителните низини, които бяха достигнати в българското медийно пространство през последните няколко години по никакъв начин не подминаха БНР, като вместо националното радио да изпълнява заложените му обществени функции, част от които възпитателни, то стана част от общия хор от лаицизация, агресия, нормализация на изключително лоши маниери и оскотяване. Не е възможно водещи да употребяват определения като „лумпени“ за когото и да е било, и то в часови пояс, в който ефирът стига и до деца, и това да бъде приемано за „журналистика“, плурализъм, свобода на словото и изобщо – за адекватно поведение от клинично здрав човек.

Ще спомена и крайните форми на комуникация, основана на пълна подмяна, лъжи, клевети, обиди, неверни факти, които изригват от всички останали медии с много малки изключения и които ще доведат тепърва до огромен социален разпад. Най-тъжното е, че фигури на висока позиция или с голямо влияние като вицепремиер, министри и всякакви други легитимират както тези т.нар. медии, така и използването на неистини за подмяна на дневния ред на обществото. Лъжата е истина, стига да върши работа, а пълната липса на хигиена е най-тъжната гледка и при сегашното управление на ГЕРБ и коалиция.

3/ Очевидната пропаганда в полза на чужда държава и външни интереси, независимо коя е тя няма място в българските медии, а проповядването на недемократични идеологии е тежко престъпление, което трябва да се преследва с цялата сила на закона. За нещастие у нас върховенство на закона няма, дневният ред на мнозина също не съвпада с интересите на България, но това не означава, че можем да приемам чуждата пропаганда за свобода на словото. Няма съвременно общество, независимо либерално или консервативно, което да търпи това.

4/ Откровената омраза, която струи от споменатото свалено предаване и не само, и то към всеки, който по някакъв начин е различен, несъгласен, неудобен също не е валидна гледна точка. Дори не е и мнение. Тя е израз на най-дълбоки комплекси, струящи не само от хора, но и от образувания, които живеят върху страх и терор.

Всичко споменато по-горе, а то дори не изчерпва цялата картина, води до основния ни проблем като граждани и общество – пълната подмяна на ценностите, истината, валидните гледни точки, морала, та дори и патриотизма води до грешните дебати, грешните битки и грешните войни. Няма как да спечелиш, когато се биеш със сянката си, докато едни други хора изграждат фалшива държава с фалшиви институции, фалшиви медии, фалшиви управляващи и фалшив морал по уродливия си образ и подобие. Но за да счупиш кривите огледала на лъжата е необходима огромна доза здрав разум, както и разбирането, че не всяко действие е свобода, не всяка дума е мнение и не всяка битка е истинска.

От тук насетне дебатът може да е само в посока нужни ли са в този вид обществените медии и регулаторните органи и как да противостоим на отровата, която се просмуква в общественото пространство. Друга дискусия няма.

Автор: nervousshark

Блогър-гурман, с интереси в политиката, соцално-икономическите процеси и хубавите храна и напитки

2 thoughts on “Несъществуващият дебат за медийния плурализъм”

  1. Не съм радиослушател,нито телевизионен зрител .Доверявам се напълно на мнението на авторката на статията.Изненадата и потресът ми е от явлението „свалено“ радиопредаване в поне 15-годишна „демокрация“ (за съжаление предишните кавички ме задължават да сложа и тук).
    Накратко:
    1.Ръководството на БНР няма ли механизми-атестации,рейтинги,заведени дала за обиди и клевети,каквито някои споменават,но не представят документи и т.н.,но НЕ глоби от една лобиска ,никъде по света не позната структура за „опраскване“ на медии и предавания ( СЕМ) ?Назначаването и освобождаването на водещи е работа на ръководството на БНР и няма нищо общо със „сваляне на предавания“.
    2.Защо т,н, „шарлита“-демократи,широко скроени,толерантни,умни,млади хора се впрегнаха да защитават позорният акт на този СЕМ, който напомня за себе си само със съмнителни актове.Не ме интересува кого точно,позорът си е позор-„свалено предаване „.
    3.Съгласявам се и с аргумента,че слушателите МУ били предимно пенсионери.Е,каква част от радиослушателите са пенсионери?Младите хора слушат ли българско радио?Какви предавания за пенсионери предложиха любимите журналисти на СЕМ? Как стоят те в листата на рейтингите,спрямо спряното предаване,и т. н.,и т.н.
    ИЗВОД:не някой си радиоводещ е проблем на журналистиката в БГ,а „опраскващият“ орган и конфузният факт,че журналистите са инструмент на „опраскването“,докато не дойде техния ред.

  2. Да, така е. Между редовете на преден план излиза проблемът за ценностната система на Човекът, на съгражданинът.Когато правим оценка, съзнателно или под съзнателно използваме критериите на собствената си ценностна система. За съжалени в последните години умело и целенасочено нашият човешки морал бе унищожен. Забравихме защо дедите ни 1364 години са ….Почти безвъзвратно станахме страхливи роби и слуги , без гордост, без достойнство и без бъдеще.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s