Казусът „Сърница“

Частичните местни избори в Сърница, които бяха определяни като показателни за предстоящите местни избори и които трябваше да са демонстрация на силата на коалицията ГЕРБ – РБ срещу крепостите на ДПС и БСП, за съжаление единствено потвърдиха съмненията, че нещата на място далеч не са такива, каквито изглеждат от София.

Най-изненадани изглежда са ГЕРБ, които побързаха да обвинят РБ, че не са проявили достатъчно активност между двата тура, но истината е, че нещата са много по-дълбоки. На много места в страната, а и в София ГЕРБ са смятани за част от същия феодален модел, към който принадлежат и ДПС и БСП, при това съвсем не без основание. Кметове на ГЕРБ през последните няколко години са станали символ на корупция, шуро-баджанащина и натиск, а не трябва да забравяме и как се проведоха последните местни избори – депутати с чували бюлетини, натиск, купуване на гласове на едро, обръчи от фирми, като управляващата партия беше един от основните актьори в този театър.

Специално за Сърница мнозина не без основание избират всеки друг, но не и кандидата на ГЕРБ – при първото правителство на Борисов в града малките дървообработващи цехове принудително са накарани да използват посредници, които застават между горското стопанство и тях, което увеличава цената на суровината, а мнозина фалират. Тези фирми са на небезизвестния силен по онова време депутат от ГЕРБ Емил Димитров – Фаса. Такива схеми съществуват на много други места, а каквато и да е било агитация от страна на РБ трудно ще накара тези хора да се доверят пак на ГЕРБ.

Особено трудно е в така наречените„смесени” райони, в които ДПС е зло, но познато зло, особено в съчетание с разиграващите се театри между ДПС и национал-патриотичните партии, несанкционираното обругаване на джамии и страхът на хората от етническо противопоставяне, за което управляващи, институции и съдебна власт не правят нищо – едни реплики се разменят от трибуната на НС, втори неща се говорят по телевизията, а съвсем трети – там на място.

Изборният резултат и реакциите водят до изводите, че:

1. ГЕРБ не е припознаван като носител на нов морал, въпреки повтаряната мантра и въпреки че най-явно корумпираните лица като Емил Димитров и Мирослав Найденов бяха пратени в забвение (но не и осъдени) и симпатизантите на други партии много трудно ще подкрепят техни кандидати, особено тези на ДСБ;

2. Мисленето на повечето партийни кандидати е, че избори се правят като при Бай Ганьо, а избирателите, които не са възприемани като мислещи хора със свободна воля могат да бъдат натискани с различни средства. В случая е необходимо нещо повече от декларации за нов морал – нужна е цялостна промяна на политическата култура, която освен „правенето на избори“ трябва да обхване и случващото се след това – безогледни назначения, драпане за постове и незабавно настаняване във вече работещи схеми;

3. Етническият модел в този му вид (доколкото можем да използваме това лишено от смисъл понятие), с етническа партия и противостоящи ѝ ксенофобски формирования ще продължава да определя случващото се в райони като Родопите, Кърджали и така нататък. Естествено, от една страна е ДПС със своите немалки финансови ресурси, медийна империя и държан в незнание и страх електорат, но от друга страна са подаващите им реплики партии, които трябва да бъдат също маргинализирани, ако искаме да вървим към политическа система, в която тежестта и влиянието се определят по реален и модерен начин. За това е необходима национална стратегия, която основана на модерни европейски ценности, което е част от първостепенните задачи на политическия елит.

В крайна сметка става ясно, че и тези избори трудно ще разчупят модела „печелим избори, защото имаме икономически, медийни и етнически лостове, а имаме лостове, защото сме спечелили изборите“, от който единствените печеливши са само участниците в олигархично-властовите обръчи. И премахването му няма да мине без осъдени, пълно очистване на съществуващите партии и модернизация на политиката.

Автор: nervousshark

Блогър-гурман, с интереси в политиката, соцално-икономическите процеси и хубавите храна и напитки

2 thoughts on “Казусът „Сърница“”

  1. Драги зрители,
    гледаме поредния водевил в българската политика. С огромно съжаление констатирам, че РБ не е коректив на ГЕРБ, а достоен съучастник в грабежа на страната. Нито обещаните реформи ще се случат, нито ще видим осъдени престъпници политици. Колко жалко! И за нас, и за РБ.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s