Приказка за лека нощ

Мили деца,

Ще ви разкажа една приказка за чудната страна Абсурдистан, която всъщност не е за съвсем малки деца и би трябвало да бъде включена в допълненото издание на „Приказки от 1001 нощ“, нецензурираната версия. Но, мили деца, това е единствената приказка, с която разполагаме поради независещи от нас технически обстоятелства.

В тази чудна страна всичко било наопаки. Но не като в Огледалния свят и Страната на лъжците, а по един особено приказен начин, който често карал наблюдателите от съседните девет планини да се чудят дали не е време да пратят Абсурдистан в небитието със специален приказно-неутронен змей, или поне да я преместят в епоса за Иванушка Глупака.

На власт била триглавата ламя, която кой знае защо имала още една, четвърта глава и няколко по-малки, които растели по гърба, по корема и дори по седалищните ѝ части. Вероятно за това поданиците на Абсурдистан я наричали Уродливата ламя, но пък те и себе си наричали „граждани“, кой знае защо. Тази ламя била дошла на власт, след като приказният цар се възкачил чудодейно на трона с помощта на злия магьосник Десей, но изведнъж царят се оказал глава на ламята или нещо такова, въпреки че някои мъдреци и до ден днешен твърдят, че всъщност не бил глава, а особено болезнен цирей.

Самата ламя имала разни чудни качества, като примерно сама да си къса главите, на мястото на които пониквали по още три-четири, да се храни с приказната страна, вместо с овце и девици и да повръща приказен, златно-розов мутро-барок, да дели поданиците си с тесте карти  и да връща времето назад с вълшебния си боздуган.

Освен това, въпреки че на власт била Уродливата ламя, всъщност по някакъв квантово-приказен начен на власт били и едни други приказни герои, нещо като котката на Шрьодингер, но наопаки. Т.е. хем ламята управлявала, ама не управлявала всъщност, хем приказните герои управлявали, ама всъщност управлявала ламята. От време на време приказните герои се самоизяждали, но винаги имало поне един куп от тях. И понеже всичко това било много объркващо за поданиците, те предпочитали да не мислят, а да правят лупинги във времето всеки път, когято ламята дето хем управлявала, хем не управлявала ги ударела с вълшебния си боздуган.

Разбира се, като във всяка приказна страна, и в Абсурдисатан имало зла царкиня, която била възлюбена на ламята и предизвиквала дворцови раздори – например веднъж едната глава на ламята се разцепила на две и от нея вместо нови глави поникнали в следния ред: руска балалайка, дворен клозет, един мотоциклет, две щайги досиета, череп на коза и обгорял котел с тезиси.  Имало зли езици, които твърдели, че главата на ламята не се била разцепила заради царкинята, а заради приказните герои, но тези езици май ги отрязал градския палач. Царкинята имала вълшебна пръчка, с която ръсела опорни точки, звездички и сърчица и командвала армия от зли тролове, които се хранели със смисъл.

За разлика от другите приказни страни, в Абсурдистан имало още няколко зли  царкини и доста принцеси, но тях по-добре да не описваме, тъй като тези предавания ги пускат след 24.00 часа.

В тази приказна страна всички трябвало да говорят наопаки, да работят наопаки и да мислят наопаки. Например приказните герои всъщност били приказни злодеи, а злините които правели специално наети глашатаи-тролове представяли за чудодейни подвизи. Поданиците си мислели, че денем е нощем, че зиме е лете, че ламята е вълшебен розов слон, а кървавите екзекуции – бал на цветята.

Имало и истински добри юнаци и обикновени жени и мъже, които не искали да живеят в обърнатия свят, но приказните герои били много и силни, а освен ламята, царкините, принцесите, магьосникът Десей и троловете имало и орки, вълци, таласъми, караконджули, вампири, дяволски изчадия и всякакви други чудовища, които се хранели с бъдещето на хората. А повечето доброволно го давали заедно с душата си.

Как свършва приказката и дали е за добро утро, вместо за лека нощ – друг път.

Ваш Сънчо