13те думи на 2013 година

В седмиците на списъците има нужда от още няколко, с цел по-добро преосмисляне на тази странна, бурна и може би все пак основополагаща за радикални промени година. Един от тях е списък с думите, които използвахме най-често или в най-важните разговори и малко или много описваха събитията, като е необходимо да се отбележи, че често същите думи почти незабавно бяха грабвани и изстрелвани обратно, с обратен знак от тежката артилерия на про-статукво пропагандата.

Моят избор от 10 думи:

Оставка – тази често повтаряна дума доведе до една правителствена оставка в началото на годината след спорни по своя генезис протести (макар и по своя характер този акт повече да приличаше на абдикация). Оставки подадоха и лидерите на основните партии в дясно, което доведе до нов тласък в консолидацията на извънпарламентарната опозиция. По лични или други причини оставки подадоха държавни и общински служители, които са и обичайните жертви при смяна на управляващата партия. За съжаление най-дълго исканата оставка, тази на правителството на Пламен Орешарски, заедно с логично следващите нови избори така и не се случи през 2013 година.

Което е добър повод да си припомним какво точно е оставката – морален акт на човек със свободна воля, който по този начин формализира своето признание за допусната грешка. В случая нямаме нито морал, нито свободна воля, нито признание, нито дори разбиране на същността на това кое е грешно и кое правилно. Но имаме правителство без фундамент от доверие и основни ценности, което виси на крехка нишка от зависимости.

Катарзис – Сергей Станишев за Делян Пеевски веднага след избора на последния за шеф на ДАНС: „Видях човек, който е преминал през силен личностен катарзис“. А ние видяхме хора, които по арогантен и нелеп начин се опитаха да легитимират престъпен акт чрез неадекватна употреба на сложни думички. Последваха производни като „катарзмирам“ (портманто от катарзис и оргазмирам), които описват добре мозъчните протуберанси на управляващи и антураж, както и нова вълна от маскирана на образованост логорея.

Протест – България се тресе от протести от години, въпреки че защитниците на сегашното управление така и не признаха за анти-системни тези отпреди феврурари 2013та, на които многократно беше искана оставка и на правителството на ГЕРБ. През юни обаче се роди Протеста, с главно „П“, който се вплете в тъканта на ежедневието на десетки хиляди хора и доведе поне засега най-малкото до промяна на мисленето и отношението на тези възрастови и професионални групи, които биха могли да направят качествена политическа и обществена промяна. Дали Протестът ще се превърне в процес, а революцията – в еволюция предстои да видим, защото освен акумулираната умора се акумулираха и нови нагласи, но пък и бързо беше конструирано ново разделение, гарнирано обилно с песимизъм, което може вместо до позитивна промяна да доведе до нова вълна от вътрешна и външна емиграция.

Подмяна – когато започнах да употребявам тази дума през 2008 година и така цели 5 години, не съм очаквала до каква степен действителността ще бъде подменена от симулакрум, нито в какво мощно оръжие самата подмяна ще се превърне. За съжаление, през повечето време борбата за здравия разум, реалността, истината и това нещата да бъдат наричани с истинските им имена изглежда невъзможна, защото средствата и инструментите са в ръцете на архитектите на другата реалност.

Контра – след първоначалния шок от протестите гурутата на пропагандата и дезинформацията се окопитиха и започнаха да създават имитации и фалшификати на всяко едно действие срещу властта – контрапротестиращи срещу протестиращи, контрастуденти срещу студенти, контрааргументи ad hominem срещу аргументи. С помощта на мощната медийна машина това се оказа работеща стратегия в краткосрочен план, доколкото успя да разфокусира енергията на протеста, а в дългосрочен може да доведе до обществена шизофрения и разруха на институтите на държавността.

Лумпен – депутатът от БСП Христо Монов нарече гражданите, упражняващи основното си човешко право на мирен протест „лумпени“, което синтезира в една-единствена дума отношението на властта към хората, които не са част от нея или прилежащите ѝ обръчи, структури и господари. Гордата употреба от страна на протестиращите на лепенки и баджове „интернет лумпен“ обаче показа потенциала да се иронизира и неутрализира омразата, а страхът да се трансформира в позитивна енергия. И това е едно от най-хубавите неща, които се случиха през 2013та.

Статукво – статуквото се превърна в събирателен образ на корумпираната власт, псевдо-многопартийната система, олигархичните зависимости, монополизацията на икономическите лостове, полицейщината, подслушването, липсата на върховенство на закона, зависимостта на съдебната власт, отказът от реформи, медийната пропагандна машина, зависимостите от Русия, купуването на гласове, изборните манипулации, постепенното отнемане на демократичните инструменти от гражданите, съвременния феодализъм, квази-диктатурата и бедността, резултат от всичко изброено. Статуквото е това, което трябва да се разруши, за да се игради чисто нова държава.

Задкулисие -винаги сме знаели, че има едни хора, които източват ресурсите на държавата и гражданите, поддържат статуквото и налагат своите решения чрез лостове като парламент, правителство, партии, институции, централна и местна власт. През тази година разбрахме, че тази група не просто краде от държавата, а че е откраднала цялата държава. Тя притежава не само икономическите инструменти, но и съда, репресивните органи, парламента и разбира се – правителството „на Орешарски“. Осъзнахме, че това не е безименна, митична маса и че тези хора имат имена и лица, когато беше направен опит едно от тях да бъде сложено начело на националната сигурност с цел тотален контрол и власт.

Бежанци – трагедията на хора, напуснали домовете си и бягащи от смърт, разруха и поддържана от Русия гражданска война се превърна в опорна точка на една люлееща се власт. Само заради това дори трябва да има оставка. Останалото е неадекватност, корупция, тесногръдие, използвачество, недоверие, омраза и политически инженеринг от страна на управляващи, МВР, институции, медии и мнозина граждани. Като контрапункт са хората, съвсем обикновени, и в същото време абсолютно необикновени, които помагат на тези, изпаднали в беда, независимо откъде са и какви са.

Трол – с тролове политизираният интернет се пълни от доста време насам, макар и доскоро неотчитано като сериозна заплаха. Освен партийните партизански отряди, фирмите за „имидж в интернет“ и инкубаторите около олигархичните кръгове за форумни тролове, тази година установихме, че има радио тролове, вестникарски тролове, телевизионни тролове, политици тролове, партии тролове, психиатри тролове, социолози тролове и медийни групировки – тролове. Единствено Русия е по-напред от България в тролизацията на публичното си пространство, а добрата стара оруелова пропаганда започва да изглежда носталгично в шизофренната какакфония.

Политизиране – ако може да се синтезира една от опорните точки на антипротестната пропаганда в едно изречение, тя би звучала така: „Ужас, политиката ще се политизира!“. Разбира се, съвсем в реда на нещата е протестите на големи групи граждани да са спортни, кулинарни, архитектурни, електроразпределителни, нонсенс-по-избор, за да могат избирателите 1. да продължат да се отвращават от политиката, защото всички са маскари, което ще задълбочи апатията, отказа от гласуване и търсене на решение на настоящата политическа криза с предвидените в Конституцията инструменти като мирен протест; 2. да отделят в съзнанието си общественозначимо, социално, благоденствие, цената на тока и така нататък от политика и прилежащите ѝ инструменти като избори, парламент, правителство, граждански натиск, гражданско участие и тн., и на тяхно място да се възстанови наследеният от соца аморфен образ на една държава без лице и механизми, която ражда пари  и ги раздава с повод и без повод. И бие при нужда „от ред“.

Алтернатива – любим въпрос към протестиращи, политолози и политици: „Но все пак, кажете каква е алтернативата, иначе какъв смисъл има от оставка, ако след новите избори статуквото се запази?“. Дзън, подвеждащ въпрос, генериращ масовата констатация: „Защо да протестираме, след като няма алтернатива“. И вариант „Ама какво изобщо ще последва от една оставка?“. Последният въпрос ни отпраща към Конституцията на Република България. А алтернатива на статуквото ще има когато, и каквато си я направим сами.

Бонус като номер 13: словосъчетанието „опорни точки“. Потвърди се, че гражданите се превръщат в маса от поданици чрез упорито промиване на мозъци според всички правила на пропагандната теория и практика. Само че, живот върху опорни точки не е това, което искаме.

Автор: nervousshark

Блогър-гурман, с интереси в политиката, соцално-икономическите процеси и хубавите храна и напитки

9 thoughts on “13те думи на 2013 година”

  1. И някои словосъчетания,от рода на НПО;“Южен поток“;печатане на долари;интелигентни и красиви/vs глупави и грозни/, професия „протестър“.Дълъг списък.

  2. За съжаление ,думите са отвъд Вашите желания.Както и истината.Или,хайде-фактите,защото истината е винаги субективна!Ако искате-разделяйте езика/и хората/на Ваши и не-Ваши.Обаче това няма да Ви направи победители-имам предвид морални победители.Макар ,че точно за морал претендирате.За да бъдеш морален победител,трябва да си преди всичко обединител,а не разделител.
    Весели празници!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s