Пияните професори, липсата на стандарти и българската кал

Този текст би трябвало да е двойните стандарти, но се получи такъв за липсата изобщо на стандарти.

Нещата тръгнаха от дискусиите за пияните професори от Софийския Университет, в които не ми се искаше да се включвам, защото темата е изключително пошла и в нея няма герои и няма печеливши, но когато си мислиш, че не може да стане по-пошло след арогантното поведение на Драганов, осъзнаваш, че в България дъно няма.

Вчера във вестник „Сега“ излезе нов, изключително гаден текст от Николай Василев, професор (когото последно чух по БНР да възхвалява Башар Асад и да нарича бежанците „паплач“), като опит да оправдае пиянството на днешните преподаватели в Alma Mater с професор Николай Генчев, който бил блестящ ум, но се киндилкал по коридорите на университета, и виждаш ли, затова не трябвало да съдим за човека по пороците, като заключение.

Първо, професор Генчев отдавна не е между нас, но едва ли би му било приятно името му да се използва по този начин – като оправдание за днешните свинщини. Добър или лош, него го няма, за да се защити. Второ, едва ли би искал да бъде запомнен с това, а не с трудовете и книгите му, които бяха основополагащи за всеки, учил история на България в началото на 90те. Трето, и той, и Мусоргски, и Висоцки, и Хемингуей са имали проблеми с алхокола, но нито един не се е гордял с това, и не би искал да бъде запомнен по този начин.

Това по темата за професор Генчев, професор Василев, пияните професори и желанието на некадърните, неадекватни люде да оправдаят нищожеството си, като свалят колкото може повече хора при тях в калта. Щото няма как сами те да се издигнат нависоко.

Колкото до темата за стандартите – любима теза на страните по дискусията е, че „който не е пил като студент или на работното място, той да се изказва, ама няма такива, нали“, тоест ако смяташ, че не е редно възрастни мъже да се напиват на работа и да се клатят пред студентите си, това е двоен стандарт, защото всички някога, някъде сме пили, без това да е прието или позволено. Защото това е България, където е национална гордост да се пие, нали.

Да, пила съм като студент. Бяха виденови години и всичко беше извън контрол, само водката беше евтина, а контролът и изискванията – почти никакви. И в момента много, ама много съжалявам за това. Защото можех да го правя по-рядко и да уча повече. Защото можех да получа повече знания и да не ми е лесно, и да не ми преподава математика човек на име Киро Водката, когото да съжалявам, докато залита на дъската.

Случвало ми се е като на всеки да си сипя едно-две на работното място, за нечий рожден ден. С това също не се гордея, защото няма с какво, нито се хваля. Даже предпочитам да не го споменавам, въпреки че у нас това е прието, защото знам, че не е редно, защото може би работодателят ми чете този блог и защото след години работа съм се научила какво да правя и какво не. Адекватният човек знае, че това са неща, които не са редни, не са приети, не са разрешени, и дори не са законни – Трудовия Кодекс изрично забранява да си на работното си място пиян.

Няма и култура, общество, компания, дори строй, които да позволяват това, поне официално. На работното си място учиш деца и младежи, срещаш се с хора, работиш с машини и във всеки един момент застрашаваш нечий живот или нечия репутация. Освен в псевдо-обществата на соца, където се толерира да си пиян, неотварял книга през 30те години от завършването на вуз-а и с ниска производителност. Защото в нормалните компании, български или чужди не е прието да пиеш, да си пиян, да си изостанал с 30 години и да не си вършиш работата. Само дето осъзнавам, че все още има адски много хора, останали в соца. И това трови и нас, останалите, които искаме да живеем в нормална държава, а не в гнусна, воняща на джибри съветска колония.

Вярно е и това, че всички сме хора и се случва човек да е пил, или да има проблеми, и тогава като хора си помагаме с надеждата това да не премине в тежко заболяване или нещо да не се издъни с работата. Точно затова не е редно да се биеш по гърдите за това, като Драганов, понеже няма нужда от още такива примери, а след това и да те хванат да шофираш пиян. Защото пред колата му можем да се окажем ти, аз или нечие дете.

Не е двоен стандарт да не ти пука, че нарушаваш закон, че караш пиян, че те гледат на работа хора, от които трябва да изградиш следващото поколение учени и преподаватели, и за капак да ги обиждаш, а пълна липса на стандарти.

Както е липса на стандарти да се налага да прибягваш до скрита камера, защото никой не обръща внимание на оплакванията, подадени по канален ред (единственият път, в който го направих в УНСС, защото асистент обясняваше, че студентките са тъпи, защото са жени, се озовах на поправителен и от кашата ме измъкна лично шефката на катедрата). Не оправдавам, но и не съдя. Защото е също толкова прието да се оправяш сам в университета, като да застреляш наркоман или банекерка, да укриваш данъци и да плащаш на форумни тролове с евро пари. Защото да си доносник отново е гордост, само стига доносът да отива при правилните хора, а не при всички, ето на това могат да ви научат много от любимите професори – Статев,  Митев, Драганов и сие.

Липса на стандарт е и пълното отсъствие на върховенство на закона, пасмината в Народното Събрание, корупцията, ниската производителност в бюджетната сфера, арогантните полицаи, нахалството на ДС ченгетата, пияните професори, фалшивите новини и лъжливите колумнисти, които смятат, че имат правото да хвърлят кал по живи и умрели, деца и възрастни, познати и непознати. Защото си мислят, че като накалят с тор и гнилост останалите, няма да си личи колко самите те са зле.

И точно тази кал е нещото, за което не ми се искаше да пиша, но няма как. Живеем в нея, а дъно няма и скоро няма и да има. И всички пием където трябва и не трябва, даваме даведесетолевки на полицаите и доста по толкова в болниците и чакаме отнякъде нещо да ни оправи. И това също не е двоен, а липсващ стандарт.

Автор: nervousshark

Блогър-гурман, с интереси в политиката, соцално-икономическите процеси и хубавите храна и напитки

7 thoughts on “Пияните професори, липсата на стандарти и българската кал”

  1. Чудесен и много на място пост, Маги! Интересно дали тази повсеместна деморализация може да има край и какви медикаменти са нужни за да спрем да (не се) опитваме да лекуваме симптоми, а болестта.

    1. „Интересно дали тази повсеместна деморализация може да има край…“
      Разбира се, че има край. Просто ще се затрием.

  2. Само да отбележа, „сипах си едно-две на рожден ден на колега, в работно време“ (2-3 пъти за една година), или „пих малка чаша бира на обяд с картофките и печеното пиле“ е нещо много по-различно от „натрясках се почти до смърт със шише водка“, камо ли пък „натрясках се почти до смърт със шише водка, на работното място“.

    Ние, хората, не сме светци. Случва се да пием, да се напиваме, да завиждаме, да мразим… да постъпваме не толкова достойно, колкото би ни се искало, и т.н. Важното е, че повечето от нас не биха се гордяли, ако са направили нещо нередно.

    Само че в България нещата не са наред, ама никак. И нещата тръгват отгоре, от най-високо. Там няма морал, няма достойнство, няма НИЩО. И продължават надолу по веригата. Затова сме виждали депутати с цигари в парламента, макар че е било забранено. Затова се ограждат с метални стени, жандармерия и полиция, плюят по нацията, и после в интервюта казват неща от рода „Ами да, трудно е да се работи, когато хората крещят ОСТАВКА! вече 6 месеца, ама ние пък НА! ще си работим! ще крадем! ще ограбваме! ще безчистваме! ще лъжем! манипулираме! ще си правим каквото си искаме, дори СРЕДЕН ПРЪСТ ще ви показваме и ще ви плюем!“ и ни се хилят нагло насреща…

    …не е чудно, че държавата се разпада, че няма морал, че държава НЯМА!

    А едно малко питие, от време на време, не е чак толкова страшно. Страшни са други неща…

  3. „Да, пила съм като студент.“
    да пиеш като стуент е едно, като студентка – друго, а .. като казак – трето :-)

  4. Е, Маги, най-после научих и името! Поздравявам те, че не оставаш и в случая безразлична! Наистина те предпочитам като „нервна акула“.
    Не оправдавам по ниакъв начин почувствалия се „омеерзен“ Др. Драганов. Ако не го бяха показали, вдичко щеше да си му е наред.
    Не одобрявам и тия, кото пуснаха записа, защото са стархливци, които викат „вижте пияницата“.
    Открила си нещо, което открих, когато бях на 35 г. – адът е бездънен, а ние се спускаме по инерция. Тя е неконтролируема. Всичко това може да има много лесен край, но никой не иска да се нагърби с това да пооправи поне малко нещата. Трябва простичко да се спазват правилата на обществения морал, които не са измислени да те ограничават, а да ти помогнат да живееш свободно, но без да пречиш на другите.
    До другия пост, Нервна акуло! :)
    Надето

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s