10ти ноември 24 години по-късно – Нова надежда

moral

Снимка Велико Балабанов

Преди 3 години написах по повод днешната дата: „И не ми се пише вече, не и в момента. Само че днес е 10ти ноември, дата, която за 20 години от топла и светла за всички ни постепенно стана противоречива, а сега се опитват да ни внушат, че преходът не се е състоял, че при Живков сме живеели хиляди, не, милиони пъти по-добре, че демокрацията еба мамата на всичко и сега само националната отговорност и руските енергийни проекти могат да ни помогнат. (И Мими Виткова се върна като експерт)“.

Днес, 3 години по-късно и 150 дни след началото на протестите за цялостна смяна на модела, разговорът за несъстоялия се преход и всичко, което беше подменено от симулакрум на демокрация, всичко, което срещу удобен конформизъм беше заменено с фалшив комфорт е отново на масата.

Най-хубавото, което се е случвало през последните над 10 години е това, че отново виждаме в мъглата и отвъд нея, отново говорим за истината и задаваме въпроси, които не търпят мълчание. Защото мълчанието е безремие, а безвремието – симулакрум.

Кой? Зад непрекъснатото повтаряне на „Кой?“ през последните 4 месеца се крият неизброими въпроси – защо, как, къде, кога, най-вече кога ще имаме истински преход, истински живот, истинска свобода да бъдем нормални, да работим и да не се подчиняваме на наложените ни схеми, същите онези отпреди 10ти 89та, но мимкрирали и удобно замазани зад тонове имитации на думи, действия, плурализъм и възможни избори.

Учените казват, че трябва да минат 20 години, за да се излекуват пост-травматичния шок и депресията след края на една диктатура. Също трябвали поне 20 години, за да се сменят поколенията и да има ново, необремено начало. Не знам дали с маскирането на симптомите травмите са минали, нито дали има достатъчно млади хора с необремено съзнание, но знам, че има нова надежда.

24 години по-късно нямаме време вече за преход, нито да търсим смисъла на изгубеното ни време, нямаме време за нищо. Достигнали сме до края на нищото и единственото, което ни остава е да доведем битката докрай. И да спечелим войната, за да не останем завинаги в голямото, безвременно нищо, където си или сиво малко човече, или безмълвна сянка, или част от маршируващ червено-кафяв легион.

Преди 5 години написах за 10ти ноември10ти ноември = свобода. За мен. И само тя би ми била достатъчна„. И не отстъпвам ни на йота от това. Бъдещето на свободата сега е в ръцете ни.

Надежда има, сега трябва да я предпазим да не бъде убита.

Нова надежда“ е културна препратка към темата за свободата, която ще бъде много по-добре разбрана от моето поколение, отколкото такава към овчарчето Калитко, Ленинова или Енгелсова мъдрост или към незапомнените постулати на Тодор Живков. Кухите фрази, които прикриваха истината винаги са били мъртви.

Автор: nervousshark

Блогър-гурман, с интереси в политиката, соцално-икономическите процеси и хубавите храна и напитки

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s