Какво следва от протестите?

Основната теза против протестите и изтъкваните причини да няма чуваемост от страна на официалните лица на управлението – министри, депутати и партийни лидери е, че протестите нямат искания, нямат представители и не предлагат алтернатива. Ерго, няма с кого да преговаряме и нямаме върху какви искания да размислим, пък след това и евентуално да ги изпълним, а за капак след нас ще стане още по-зле (тезите в неофициалните канали са ясни – едни лоши хора искат да съсипят България, а това с Пеевски никога не се е случвало).

Тези твърдения са напълно неоснователни и това е ясно за голяма част от участниците в протеста – искането е едно-единствено – оставка на правителството и бързи нови избори, за което няма нужда от официални представители, организация и структура. Също така не е необходимо протеста да предлага алтернатива, нов политически субект или готови решения за бъдещето на държавата. Самото устройство на държавата предполага гражданите да имат контролни функции, затова им е гарантирано правото на мирен протест в Конституцията, след което те да излъчат и упълномощят представители, които да направят промени в съществуващото статукво. Просто и ясно.

Тези твърдения обаче, повтаряни като мантра и мултиплицирани уродливо през каналите за комуникация и информация, които са близки до властта постепенно за 2 месеца изместиха фокуса на протестите и започнаха незабележимо, но успешно да подменят общественото мнение, най-вече сред групите хора, които се информират основно от телевизията и вестниците, и по-малко от интернет, БНР и Дарик. Това обаче ще е тема на друг пост.

И най-опасното, повтарянето на твърденията, че без представители и организация няма да има оставка е капан, за последиците от който управляващите много добре си дават сметка. Евентуално представителство и персонификация на протеста могат лесно да бъдат делегитимирани чрез фалшиви компромати, вкарани във вече готовата схема от кръгове, сороси и конспирации или просто притиснати до стената с добре познатите репресивни средства.

Последиците от непремерени действия, преговори, дискусии, срещи и прибързаност са основната причина протестът да е толкова внимателен, а извънпарламентарните партии, които имат разбирания и цели, близки до тези на протестиращите да действат по безкрайно премерен и ненатрапчив начин.

Кое обаче е доброто и полезното, което може да последва от продължаващите вече 2 месеца протести, извън оставката и новите избори, при условие, че от сега е ясно, че парламентът и статуквото ще се възпроизведат ако не дословно, то до голяма степен по същия начин на следващите избори?

1. Гражданите да яхнат партиите. Парламентът и партийната система са основния инструмент за управление, налагане на решения, промяна на закони, промяна на посока и политики, реформи и всичко останало, което включва управлението на една държава. Неправителствените организации, кръглите маси и срещите по интереси не са политически субекти и като такива могат да имат консултативна или корективна роля и да допълват държавата там, където тя не може или не успява да изпълнява своята роля.

За мен лично най-доброто, което може да се случи, е партийната система да бъде почти изцяло подменена от нови хора – тези, които са по площадите днес, а до вчера седяха в офиси, университетски зали или нещо трето. Партия за 16 години стана мръсна дума, неслучайно и отливът на млади и нетолкова млади, но нормални хора позволи цялостната подмяна на системата – псевдо-ляво, псевдо-дясно и куп фашизирани или бизнес партии, които в крайна сметка обслужват едни и същи интереси, които са частни, а не на всички граждани (да не забравяме, че един депутат представлява всички, а не само гласувалите за него).

Погнусата от политиката, пасивността и силната незаинтересованост точно в слоя, който има капацитет, образование и икономическа независимост е една от причините да се стигне до политическо дъно, равно на това по времето на управлението на Беров и Виденов.

Сега отново има хора, които искат да участват в правенето на политики, вземането на решения и налагането на нови морални норми и върховенство на закона, такива, които виждат нуждата от икономически растеж, основан не на бързи заеми за еднократно социално подпомагане, а на цялостна стратегия, реформи и сериозна работа с десетилетна рамка. Най-важното е – има хора, свободни от зависимости, обременености и мисълта, че успехът и резултатите падат отгоре, а не след много упорит труд и учене.

Инструментът е един – партия, избори, парламент. Оттук насетне трябва да се преодолее естественото отвращение и да се създаде ново дясно, ново модерно ляво, независимо дали чрез нови субекти или масирано навлизане в съществуващите вече. Останалото е работа, отново. Неблагодарен, черен, денонощен труд, гарниран с критики, медийна помия и единствената награда – че си направил света една идея по-добър.

2. По време на протестите се формират лидери и неформални мрежи, трупа се опит и научаваме какво точно е да изпълняваш гражданските си задължения. Тези процеси имах възможността да наблюдавам отблизо в началото на 90те, както и през 97ма, вече като пълнолетен участник в протестите срещу виденовото правителство. Създаването на групи, мрежи и кръгове от хора, дискусиите, раждането на лидери, идеи, действия и дори конфликтите са най-древния социален процес, който впоследствие изкристализира за добро, или за лошо. И това ще се случва тепърва, независимо дали на някого му харесва или не, и дали статуквото се чувства заплашено до смърт, поради което ражда безумия като срещата на вътрешния министър и премиера с рецидивист, маскиран като „легитимен протестиращ“.

Съжалявам, и че на доста хора не им харесва, че някой ще се превърне в лидер, в политик или обществена фигура, но така стоят нещата и време да се научим да правим компромиси с егото си, личните си чувства и разбирането, че „щото всички сме равни, затова никой не трябва да управлява“ в името на една обща цел.

Знанието как да си гражданин също е нещо, което не се учи от учебник, а от опит. И колкото повече усещаш, че имаш властта да спреш вредните решения, да предотвратиш големи несправедливости и че не си сам в това, толкова повече тепърва ще излизаш, за да изпълняваш полагаемите ти се функции на гражданин. За капак вече си осъзнал, че фейсбук активизма и пасивността „защото от нас нищо не зависи“ не работят, а злото ще те застигне, колкото и да си заравяш главата в пясъка.

Всяко едно измамно очакване, внушение или опит да се вкарат протестиращите в роли от сегашната пиеса е само пречка пред постигането на непосредствените цели и разсейване на всяка една бъдеща сила, която би променила тъй удобния баланс в работещата система.

Advertisements

About nervousshark

Блогър-гурман, с интереси в политиката, соцално-икономическите процеси и хубавите храна и напитки
Публикувано на коментар, политика и тагнато, , , , , . Запазване в отметки на връзката.

27 Responses to Какво следва от протестите?

  1. Теодора каза:

    Точно тези мисли ми се въртяха в главата снощи, след като прочетох няколко поста на поредните платени хейтъри-провокатори, уж „за протеста“, но критикуващи протеста с горните мотиви. Толкова е просто, както всяка истина… Ако Магдалиан Генова не ме спре изрично:) вече ще пействам този линк като отговор на всеки платен хейтър или просто не-събудил се човек. Аз съм от събудените, до преди протеста ме беше обвзела дълбока апатия за ставащото в Булгаристан (като изключа няколкото ми реакции на наглостта на властта, една от които дори успешна на първа инстанция във ВАС). Четейки все повече постове на „осъзнали се граждани“ последните два месеца, осъзнах, че съм изгубила много години, в които е трябвало активно да наглеждам „служителите си – депутати“ , да им реагирам, да ги питам, а като изнаглеят да ги гоня. Като се разрових и видях, че има хора, които правят това от години, ме досрамя дори. Понеже на площада не съм сама, си мисля, че да, това е достатъчно, крачка по крачка обществото расте щом днес хиляди са излезли за да изпълнят „полагаемите ти се функции на гражданин“. Това е промяна, явно не е започнала на 14 юни, а доста преди това и явно няма да е за 3 дни…. А това, че се случва бавно само показва, че е стойностна и няма връщане на зад. Важно е всеки да информира все още чудещите се около него „има ли смисъл, в тая държава……“. Всичко останало само си идва.

    Ще си позволя само един коментар: дори не мисля, че е необходимо хора от площада да влязат в политиката (или по-точно, не смея да си мечтая чак това, винаги се старая да съм реалист). Като за начало е достатъчно да реагираме на наглеците и да ги превъзпитаме. Чак следваща крачка, ще е, след като вече сме ги превъзпитали, Парламентът да привлече и морални и кадърни хора.

    А що се касае до „лидерите“, населението естествено ще израстне над проблема си с тях. Първата крачка ще е да осъзнае собствения си интерес (който е всичко друго, но не да живее в олигархия), чрез факти, факти и пак факти за наглостта на властта и мафията (все пак живеем във време, в което за много телевизии понякога е по-изгодни да са независими – пазарен принцип). След това, ще признае, че да си лидер и да излезеш с лицето ти, по телевизията, срещу мафията, в една олигархична държава, е смелост граничеща с лудост. И току виж оцени и подкрепи.

    • nervousshark каза:

      Много благодаря за дългия коментар и се радвам, че не само аз мисля по този начин :)
      Можете да ползвате текста когато поискате, аз имам проблеми само с хората, които имат проблем с морала…

      • Теодора каза:

        Е да, поунесох се и стана малко дълго, но наистина от няколко дни мисля повече в тази насока, от колкото кога най-накрая ще подадат оставка „неморалните“, и на 100% споделям мнението ви:)

  2. bunnylava каза:

    Виждам съществен проблем в следното твърдение:
    ‘Самото устройство на държавата предполага гражданите да имат контролни функции, затова им е гарантирано правото на мирен протест в Конституцията, след което те да излъчат и упълномощят представители, които да направят промени в съществуващото статукво.’
    Конституцията всъщност не гарантира правото с какъвто и да е било протест да се извършват промени в статуквото. Конституцията гарантира правото на глас по време на избори и в това и единствено в това се заключават „контролните“ функции на гражданите. Туйто. Нищо повече. Ерго, отказът на сегашните управляващи да подадат оставка е абсолютно законен и демократичен или във всеки случай не по-малко демократичен от мирните протести през последните 2 месеца.
    Проблемът дори не е в съществуващите партии, които бездруго няма как да бъдат яхвани, защото това би означавало да се „яхват“ конкретни лидери – физически лица. Проблемът е в преобладаващата нагласа, дори готовност на избирателите да търпят и повече или по-малко активно да поддържат статуквото. Песимистично е, но е факт. Всичко друго ми се струва чист безпочвен идеализъм.
    Така че, протестите са нещо прекрасно, но трябва да еволюират – Протестна мрежа е възможно решение, но вероятно няма да остане единственото. Трябват нови субекти, но да не се очаква те да направят революция на евнтуални предсрочни избори. за това съм съгласен с теб.

    • nervousshark каза:

      Може би не се изразявам добре, но казвам, че гражданите имат контролни функции, които могат да изпълняват чрез мирен протест, гарантиран в Чл. 43. (1) „Гражданите имат право да се събират мирно и без оръжие на събрания и манифестации“.

      Това, че изрично не е посочено, че гражданите трябва да контролират, не значи, че не им влиза в работата, особено като нямат други законови механизми, като например отзоваване на народен представител. Макар и да не е описано по този начин в конституцията, задължението си остава.

      + това виж Чл. 59. (1) „Защитата на отечеството е дълг и чест за всеки български гражданин“. Не е казано дали врагът е външен или вътрешен.

      След което правят промени в статуквото чрез посочените в следващите глави инструменти, след като сме праламентарна република.

    • nervousshark каза:

      Бтв, хората имат нужда от повече идеализъм и мечтателство, иначе ще станат йорданцоневци.

      • bunnylava каза:

        Мирен протест, да – вече 60 дни. И кво? Въпреки целия ти пост, а и предишни, ефективен резултат няма. Искам да кажа, че протестът вече се е капсуловал сам в себе си, готин е, кефи ме и прочее, но нито са спрели с идиотските назначения и малоумните решения като напр. актуализацията на бюдгжета, нито са подали оставка.
        Простестът за мен каза каквото имаше да казва, сега е ред на други средства.

        • nervousshark каза:

          Аз не оборвам това, което казваш и ми харесва да слушам трезви мнения. В момента не е ясно накъде ще тръгне, след като се върнат хората и дали изобщо ще се случи нещо, което да доведе до резултат. Пак ти казвам, за мен най-позитивното е събуждането на хората и интереса им към правене на политика, дано остане така.
          Кажи ми обаче защо ти смяташ, че вече се е капсуловал? Аз лично за момента мисля, че по-скоро може да се…

          • Bunny Lava каза:

            Капсуловал се е в група от няколко хиляди души, които вече повече или по малко се познават, събрани около ядро „лица“, които поради вече многократно обсъждани причини не смеят да поемат логичните следващи действия – организация, инкорпорация и т.н. Протестна мрежа закъсня доста. Протестът без лидери и партии е готин, но за малко – повечето хора искат някой да им обяснява нещата, да създаде постулатите и цитатите, които синтезират идеята. освен това, много потенциални протестиращи не се включват тъй като виждат в протеста конкретни призраци от миналото – Костов, например, а колкото и да не ти се вярва, феновете му винаги са били по-скоро малцинство:). Но това не е чак такъв проблем.
            Не съм очаквал нито за миг, че протестите в София ще прелеят към другите градове. Повечето хора там биха протестирали само ако спреш субсидиите за феодалите им. (сори, гадно звучи, ама е вярно), така че нещо не достига, нещо не се прави както трябва. Накратко, нужен е известен популизъм, фигуративно казано.

        • Alek Paunov каза:

          Има ли място където тоя разговор да бъде продължен … ?

      • misterlostov каза:

        хехе… добре казано.. йорданцоневци ;)

  3. Теодора каза:

    Всъшност, конституцията гарантира правото на протест именно с чл. 43, при все, че не разбрах как това дали го гарантира или не има отношение към изказаното мнение.

    Депутатите, гласували за шеф ДАНС Деян Пеевски (и извършили куп други дела – много дълго ще стане да ги изброявам), са длъжни да подадат оставка, тъй като по този начин са доказали дирекно и пряко връзката си с подземния свят в страната. И това им задължение произлиза от закона. Няма да се вкарвам в тълкуване на конкретни текстове, защото е безмислено и, защото всеки здравомислещ човек живеещ в 21 век знае, че законът, на която и да е страна, задължава депутат (предсавител на народа), който работи в полза на мафиот (а не в полза на народа, на целия народ) да подаде оставка и да не стъпи вече в Парламента. Законът от римско време защитава народът, при все че от римско време не са спрели опитите да се тълкува в полза на мафията (като събирателен термина за всички крадци на обществени средства).

    И , конституционните права на гражданите по отношение управлението на страната далеч не се свеждат само до правото на гласуване. Но факт, една огромна част от населението е убедена, че това е така. А управляващите нямат сметка да „промотират“ всички права на гражданите по отношение участието им в управлението. Нали се сещате защо в България сме се докарали до там, че когато се постри магисрала с нашите пари, която магистрала сме си платили многократно, казваме „построиха ни магистрала“ а не „построихме си магистрала“. Защото властимащите шикалкавят народа с това какво пише в закона, а народът го мързи да чете им им вярва. Е не всички ги мързи.

    Та накратко, не търсете опора в закона, ако искате да обясните защо исканията на протестиращите са толкова демократични, колкото отказът на една престъпна власт да си иде. Това звучи мазохистично от устата на гражданин на 21 век. Законът ни защитава, почетете и се възползвайте от това лично. И да ние народът – и те управляващите.

    Това противопоставяне съществува във всяка една страна с нисък стандарт на живот, счупени улици, бедни пенсионери, ниска раздаемост, огромно изтичане а кадърни кадри и…. хайде спирам, че наистина имаме повече нужда от идеализъм и мечтателство. Лошото си го знаем.

    • Bunny Lava каза:

      Това дали вие и аз считаме едно правителство и членовете на даден парламент за престъпни или не може да бъде и в случая е съвсем различно от това, което е по закон. Правото на протест не прави протеста справедлив автоматично, нито исканията му задължителни. В Конституцията пише много неща, но реално механизмът, който е заложен в ръцете на индивидуалния гражданин е едно – гласът му.
      Виж, правото му да се организира в партия и други сдружения е различно нещо… Много ефективно.

      • Теодора каза:

        Смисълът на законодателството (Конституция, закони и т.н.) е да се гарантира справедливост най-общо в две групи отношения: граждани-граждани и граждани-власт. Във втория случай, властта има ясно разписани задължения в тези отношения и неизпълнението им е правно основание за „уволнение”. Но понеже гарван гарвану око не вади, протестираме, за да провокираме „уволнението”. По отношение на престъпленията, има една глава престъпления по служба, там дали за помагачество или извършителство, могат да се минат много действия ан властта. Освен това, мисля в Конституцията или в закона за митингите …, имаше текст с който изрично се забранява насилственото разтурване на мирен протест. Виж, спорът ни е излишен, аз съм убедена, че тази власт нарушава закона и затова законът (с конкретни текстове, които при едно задълбочено проучване много лесно ще се извадят) не й дава право да остане. Винаги трябва да се търси общия разум в закона – няма как законът да допуска депутати, които работят в разрез с дадената клетва и разписаните им задължения, да останат в парламента. Затова, да се говори, че и МС и протестиращите сме еднакво защитени от закона точно в тази ситуация, е демагогстване и едностранно интерпретиране на закона в полза на властта. Това е и метод на властта насочен към населението, на което не му се задълбочава, и в думите на властта вижда някаква формула, след която спира а задава въпрос. Това е всъщност причината, поради която има толкова много изписани демагогски миения за това дали тази власт спазва закона. Но нещата са много по черно бели. Абсурдно е когато едната страна нарушава закона (включително престъпления) а другата търси начин да я спре, да търсите опора за първата страна в закона. На практика може с тенденциозно тълкуване, и така действат адвокатите на престъпниците. Но това не е духа на закона, който е основа за прилагането и тълкуването му.

        По отношение на виждането, че протестът трябва да стане по-силов, това е отново продукт на манипулациите на властта. В силов протест ние сме по слаби, народната милиция винаги е по силна. А и при силов протест вече, има много по-голям риск от опорочаване на протестите и одръпване на прогресивните хора от тях. Всъшност, вкастта се надява да станем по силови, затова пуснаха автобуса (при все че самите те се комприментираха). За мен пътят е този, по който вървим 2 месеца – бавен цивилозова. Единственият минус е, че сме малко. Една от причината да сме малко е, че все ояе много хора филосовстват има ли смисъл. Затова, аз лично се опитвам да говоря повече с хора от обкръжението си, на това мнение и ако всеки прави това, може да се увеличим.

        И последно, протестът не е свързан само със самата оставка. Просто тя е най-важната му задача. Но протестът има за задача и да накара много хора да се замислят. Аз вярвам, че там е доста успешен.

        Разбира се всеки изхожда от личните си усещания и субективно от собствения си опит.

        Всъшност, мислите ли че ББ подаде оставка защото февруарските протести бяха силови. Ако мислите така, няма как да разберете какво казвам и всеки си има право на мнение :) Ако и двамата протестираме, това е добър знак:)

        • bunnylava каза:

          Възможно е да не съм се изразил съвсем ясно и така да съм предизивикал този витиеват ваш отговор.
          И все пак, колкото и да съм съгласен с вас, че това правителство и този парламент трябва да си вървят, причините за това не са в закона или Конституцията. Само това казвам. Мирният протест и правото ни на него тук нямат нищо общо.
          Казвам и твърдя, че в тази си форма протестът (вече) няма особен смисъл, превръща се в нещо досадно, но търпимо. Жалко е енергията му да се пилее така. Нужно е да еволюира, да създаде нещо повече от awareness и шум.
          Ако това ви звучи като демагогия в полза на властта, съжалявам, но категорично не съм съгласейн с вас.
          ПП. И не разбирам израза „нещата са много по черно бели“:-)

          • Теодора каза:

            Под черно бели имам предвид по прости от гледна точка на закоан и на нарушаването му – ако човек има някаква основа, може лесно да прочете законът, да види задълженията на депутатите, да види съставите на някои претъпления и от публичната информация в пресата (имам предвид не тенденциозната, а фактите) може сам да разбере нарушават ли закона или не. А ако го нарушават, пак в закона може да види, че нямат право да са в парламента.

            Не мисля, че нещо много засукано съм казала, но съжалявам, че така ви звучи. Ако ви се струва засукани разсъжденията ми за духа на закона – просто това е основата за тълкуването на закона. От там се тръва когато се търсят базови права и задължения.

            Аз пък не разбирам какво имате предвид под awarness и шум? Казах си мнението за силовия протест.

  4. Теодора каза:

    По повод на „Мирен протест, да – вече 60 дни. И кво?“ – в арабско израелския конфликт камикадзетата са обучавани от малки, а тук не е така т.е. вероятността българин да скочи с бомба в парламента е нищожна (жалко и добре, че е така). Така, че ни остава друго освен цивилизованата форма на протест:) А спекулации за успеха на един протест могат да бъдат направени много. С еднаква сила могат да се защитят 2 напълно противоположни тези в този смисъл – едната, че протестът е успешен, и другата, че е неуспешен. Извън теоретизирането обаче, остава това как всеки един чуства протестът и промяната… И предвид колко лъжовно могат да са думите, това как чустваме нещата е по-силно и важно по отноение на това на къде върви България. Мен не ме е страх от разочорования, не съм дете и знам от какво какво може да се очаква.

  5. Васил Цанков каза:

    Защо в ДансWITHME няма такива смислени коментари?

  6. Според мен протестите вече успяха – политиците се съобразяват, когато взимат решения. Въпрос на време е правителството да падне.

  7. neuromantic каза:

    Не съм съгласен, че погнусените от политиката, пасивните и тези за които партия е мръсна дума имат капацитет за правене на политики. Наслушах се на какви ли не глупости от протестиращи напоследък. а подкрепени и с по-високи доходи стават направо гръмки. Малко като соц-полит-коректност излиза сега. „Не сте глупави, не че не разбирате, просто бяхте отвратени“. Да бе да. Човек който има способност да реши някакъв проблем, или поне някаква представа за естеството му, не се погнусява от него. Както си казвала преди – ще разчитаме на образованието в бъдеще. Сега изглежда безнадеждно. Най-ужасното наследство на бившия строй е, че втълпи на хората заблудата че всеки трябва и може да разбира от всичко и съответно да се изказва компетентно по всякакви теми.

    Най-тъпото на тези бунтове срещу комунистите е, че винаги ни обединяват първосигнално. После се чудим що за тях изглеждаме като кучетата на Павлов. Получава се някакво голямо единомислие, а оттам илюзията, че то е по фундаментални въпроси. Делян Пеевски, който всъщност извади всички на улицата, не е такъв въпрос. Просто едно грозно прасе което стресна хората. Сливането на ДАНС и ГДБОП не предизвика забележими реакции. Интересно ако новосформираната структура се слее с Министерски Съвет дали ще има някакви брожения…

    • Теодора каза:

      Та с две думи, какво предлагате вие?

      • neuromantic каза:

        Най-вече да не повтаряме 90-та. След големия протестен възторг тогава се получи едно голямо СДС пълно със сугаревци, бероновци и прочее ентусиасти със съмнително мислене. Хора, които бяха обединени единствено от антикомунистическо опиянение. Такова цари и в момента с пълна сила сред редиците на герб. Видяхме до какво доведе техният делириум. Вероятно пак ще видим. Като в онази сцена от Големият Лебовски, когато лошите топяха главата му в кенефа и го питаха къде е нещо си, а той отвърна „дай пак да погледна“. Само че ние го правим не на шега… Та повече мисъл преди избори би била полезна.

        • Теодора каза:

          Да това е така, 100% съм съгласна. Аз останах с убеждение, че не сте съгласен със самия протест, с начина, по-който се протестира. Като цяло си мисля, че протестът сега е по-осъзнат от протеста през 97-ма, а от 90-та да не говорим. Затова си вероятността някой „нечист“ да спечели повече гласове от протеста е по-малка. През 1997 се подведох по Костов, излязох на протест и в негова подкрепа (леле като го пиша ме досрамява колко съм била наивна), и бях убедена, че той е по-различен и ще завърти волана в друга посока. Сега обаче не се….. Няма да навлизам в коментари за гласуването, защото моята теза по принцип е по-различна от на повечето протестиращи, и не ми се вкарва в спорове. Но пак казвам, според мен сега съзнанието на протестиращите според мен е по-ясно, самият опита го прояснява, много хора осъзнават, че в България няма десни и леви, а една единствена мафия … Аз съм убедена, че и след изборите ще дойдат боклуци, но съм готова да им искам оставка и на тях. И съм сигурна, че ако свалим 5 правителства, 6-тото ще се замисли преди да вземе заем за мафията, и ще ни треперят повече.

  8. Жан Жорес каза:

    И съм сигурна, че ако свалим 5 правителства, 6-тото ще се замисли преди да вземе заем за мафията, и ще ни треперят повече.
    –-
    След като Пеевски бе изтеглен от играта протестите трябваше да спрат и да се чака на гюме друга грешна стъпка. А така с безкрайните хепънинги девалвира цялата идея за граждански контрол. Паролата „Оставка“ не върши работа, просто защото статуквото щеше да се възпроведе… а няма как повече да искаш „избори до дупка“.

  9. Burton Q. Mckinney каза:

    Много е хубаво, че има протести. Дали ще донесат голям успех не зная, но със сигурност протестите имат много по-голям шанс да променят нещо, отколкото псуването пред телевизора и караниците със служителите на енергото, които реално нямат никаква вина и не могат да ти намалят цената на тока.Хубаво е, че народа надига глас. Това е начина да се изрази мнение в демократична държава. Лошото е, че отново искаме оставки, смяна на правителството, кой не скача е от ГЕРБ и т.н. Във времето се доказа, че това не работи. Махаме ги, слагаме други и пак ги оставяме да си правят к’вото си искат. После пак викаме оставка. Това е малко порочен кръг. Според мен правилното е не да се искат оставки, а да се искат конкретни действия от управляващите. Така и така те са едни и същи, трябва от първия ден да бъдат притискани за да работят по всичко, което не ни харесва.P.S. Защо арестуват хората, които чупели прозорците на парламента? Все пак това е сграда строена и поддържана с парите на народа – значи народа може да си я троши колкото си иска.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s