10 мита за протестите

Снимка Георги Кожухаров, линк към Дневник

Това е протеста на десните хора на България, даже последните десни в държавата. Грешно. На протеста вървя редом с десни – либерали и консерватори, зелени, леви и хора без ясно оформени политически виждания, все още.  Обединява ни едно и също нещо – искаме псевдо-дясното, псевдо-лявото, мафията, непотизма, безочието, пълзящата диктатура, уродливата съдебна система, полицейщината, източването и корупцията да напуснат управлението и да отидат там, където им е мястото, в затвора и на политическото бунище.

Това е протестът на красивите и креативните – и грешно, и вярно. Всеки един от нас на протеста е красив по своему, защото сме усмихнати, позитивни и с честни намерения. Бяхме забравили какво е да си наистина красив след години облъчване с фалш, силикон и реалити клонинги. Всички също сме и креативни и имаме какво да кажем, това не е привилегия на шаманите, съветниците, гамизите, Вежди и Нешка кликата, свикнали да налагат своя вкус и своите виждания срещу нечисти пари.

Протестът не е политически. Грешно. Няма как един протест с политически искания да не е политически. Точната дума е „партизиран“, и не, не е партизиран, виж по-долу.

Протестът е партийно организиран и участниците са платени – грешно. Всеки опит да се партизира протеста се парира от модераторите на отделните събития, а знамената на различните партии потъват в множеството от хора. Тези, които сме се появявали в медии като участници в протеста говорим от свое име, но всички имаме да кажем едни и същи неща – искаме спешна промяна. Партии трябва да потърсят път към протестиращите, а не протестиращите към партиите. И да – мразим ви безплатно.

Протестът е анти-турски и прелива от слово на омраза. Грешно. Единствените с анти-турски послания са подставените лица, купени от различните парламентарно представени партии и субекта на СКАТ. Едно от нещата, срещу които протестираме е 23годишната експлоатация на етническата карта и страховете на хората – българи, роми и турци. Грозно е, противоконституционно е и e част от факторите, довели до текущата политическа и икономическа криза.

Това е протеста на (интернет) лумпените. Грешно. Даже няма нужда от коментар – нито думата „лумпен“ принадлежи на политическия речник през 2013та година, нито неползването на интернет е повод за гордост. Напротив.

Това е протеста на средната класа. Грешно. Не е протест на средната класа, колкото и да е условно това понятие. Има всякакви хора – и пенсионери с крайно ниски доходи, и студенти, и работещи, и самонаети, и собственици на бизнеси, и хора без работа в момента. А опитът да се делят хората класово е грозен и е част от диктаторските прийоми на тези, които 23 години не си направиха труда да мръднат и на йота от назубрената по съветските университети пропаганда.

Освен това, нямам никакво намерение да се срамувам, че съм средна класа, както същите хора са искали семейството ми да се срамува 45 години, че е „едра буржоазия и капиталисти“. От 1997ма насам ми е коствало много време, усилия, труд, учене и работа на няколко места едновременно и през уикендите, за да стигна дотук. Не ме е срам, напротив, гордея се с пътя си и трудно ще отстъпя.

Протестите ще приключат бързо, защото хората ще се изморят. Грешно. Голяма част от протестиращите излизат за първи път навън, за да потърсят правата си и да върнат контрол върху живота си, защото през 97ма още са били малки. Трудно е за затворената номенклатурно-партийна каста да проумее какво означава да упражняваш гражданските си права и да печелиш трудни битки заедно с десетки хиляди като теб. Това не изтощава и не се забравя.

Протестът няма послания и искания. Грешно. Протестиращите имат много конкретни искания – теренът да се разчисти от бандити, партийна корумпирана номенклатура, дърти ченгета, мутри и неспособни да управляват хора. След това да играем играта по честни правила. А кой ще дойде след това? Ние. Голама част от тези хиляди хора ще потърсят начин да участват в определянето на новите правила и ще се включат в управлението посредство предоставените ни от закона инструменти.

Отново ще е същото. Грешно, скоро няма да е същото.