Протестите, подмяната и края на страха

our future

На снимката е нашето бъдеще, което протестира на Орлов мост.

Протестите от последните няколко дни изкараха мен и още няколко десетки хиляди хора на площадите по начин, който не ни се е случвал от 1997ма година насам. Донякъде е същия, донякъде не е – повечето от тогавашните участници сме понатежали и поостарeли, позамогнали сме се в сравнение със страшната зима на 96та-97ма, някои отдавна ги няма, живеят в чужбина, а останалите са по-млади, но също толкова обнадеждени момичета и момчета. Протестираме този път не защото сме на ръба на оцеляването, а защото искаме да вземем бъдещето в ръцете си.

Но има и още една разлика – нас ни е страх. Страх ни е много от 2 неща – да няма провокации, които да опорочат протеста и да не подменят исканията ни чрез подставени лица и фалшиви герои. Тази 2 неща липсваха през 90та година, когато гонехме Луканов с тенждери по Руски, липсваха и 97ма година, дори когато пред парламента полицията си позволи да упражни насилие.

Опорочаването на протестите по отигран сценарии като че ли за първи път в голям мащаб се случи на 14ти януари 2009та година, когато отново излязохме пред НС, за да искаме края на безобразното управление на Тройната Коалиция и спешна промяна. Сценката е следната: футболни хулигани и скинари се смесват с тълпата, започват да провокират охраняващите полицаи, след което последните започват да използват сила, разпръскват протеста, а придворните медии, които и 2009та, и сега са си същите изкарват всички излезли лумпени и престъпници, а исканията им – опит за дестабилизацията на държавата. Това от 2009та насам се случваше неизменно, по един и същ начин, като кулминацията беше тази зима, по време на големите протести.

Подмяната на протестиращи, както и на автентичните послания и реалните нужди на гражданите чрез измислени лица като Янев и Гамизов като че ли също кулминира по време на протестите преди падането на кабинета на Борисов – появиха се всякакви герои, които бързо превзеха телевизионните екрани, влязоха в кабинетите на управляващите да преговарят, а накрая се оказаха на хранилка при лица като Алексей Петров и Емил Димитров, съответно извършители на мръсни поръчки на Станишев и Борисов.

Същите Станишев и Борисов през януари 2009та година бяха премиер на България и кмет на София. Същите двама наеха бандитите и наредиха погрома на протеста на 14ти януари. Същите двама, със съучастието на хора като Петров, Димитров, нарко-мафията, МВР-министри и шефове са лично отговорни нас да ни е страх, всеки ден да се оглеждаме параноично за бръснати тикви и черни тениски, да пускаме туитове „до мен има 2ма, на Раковска има цяла група от онези, пазете се, приятели!“ и да очакваме всеки момент някой да метне димка по полицията, която да отвърне с порой от палки дори по децата.

Същите двама да виновни за това, че загубихме по един перфиден, жесток начин основното си човешко право на мирен протест.

Същите Станишев и Борисов и скритите зад тях мерзавци са виновни за страха ни, че исканията и посланията ни ще потънат във фалша на янковците и дудовците, които под диктата на спонсорите си дърпат най-болезнените струни в тези хора, които нямат пряк достъп до информация – ужасът от бедност, глад и високи сметки. Страха ни, че ехото на вестници и телевизии ще умножи като ехо вредния шум и ще заглуши истината и гласа на разума.

Преди да искам оставка, нов Избирателен Кодекс, разделяне на властта от мафията, честност, морал и нормалност искам да си върнем правото да протестираме без страх, да живеем без страх и да можем сами да взимаме решенията за бъдещето си.

Довечера пак сме отвън, пред Министерски Съвет, а не вътре, заедно с хората на Алексей Петров, защото в момента точно това правим – чупим страха, а без него тези, които ни карат да се страхуваме са едно голямо и голо нищо.

И да, „страхувам“ е неграмотно.

Advertisements

Автор: nervousshark

Блогър-гурман, с интереси в политиката, соцално-икономическите процеси и хубавите храна и напитки

7 thoughts on “Протестите, подмяната и края на страха”

  1. отчиташ ли и бройката хора, които а)са от мирно протестиращите и едновременно б) нямат нищо против да се сбият с бабаитите на волен?

    1. Аха, даже ги виждам наоколо по протестите, носят тениски „България на 3 морета“ и имат лоши зъби

      1. мне, имах предвид от наистина мирно протестиращите, не футболните агитки.
        сещаш се – тези, които не са толстоисти.

  2. Аз имам по различно мнение. Страхът е възпитателно средство. Тези, които 23 години се сменят по върховете на властта не изпитваха до сега никакъв страх….от нищо. Крайно време е да усетят, че всичкият им безметежен живот, лесни крадени пари, безпардонност в изявите и отношенията, лъжите и насилията с които те оправдават и „замазват“ ситуациите в които поставят държавата и народа – ще свършат. Така че, никакво отстъпление. Този път няма на къде. Омръзнали са ми обещанията им на всички. СТИГА. Нов закон и нови избори, това е. На протест до падане на това правителство.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s