„Моята човешка съвест и разбирането ми за тежките последици не ми позволяваха да остана в бездействие“

В деня, в който отбелязваме 70-годишнината от спасяването на българските евреи ми се иска да си спомним за Димитър Пешев, по онова време подпредседател на Народното събрание, който въоръжен единствено с авторитета на институцията, която представлява (формулировката е на Филип Димитров) предприема бързи действия, за да спре депортацията.

Искам да си спомним и за българските митрополити, които тогава също са въоръжени единствено с авторитета на институцията, която представляват – Българската Православна Църква.

Този ден и седмиците, в които живеем – седмици на институционален разпад, недоверие, омраза и копнеж за промяна, търсещ обаче нови институции и нова законова рамка, са повод да се замислим къде е грешката – дали в Народното събрание, или в тези, които допуснахме, при това сами и доброволно вътре, за да подменят смисъла изобщо на закона, Конституцията и обществените отношения.

Ден, в който да се замислим дали търговците в храма на демокрацията и в църковните храмове биха последвали своята човешка съвест и биха се въоръжили с авторитета на институциите, за да направят това:

„Моята човешка съвест и разбирането ми за тежките последици както за засегнатите лица, така и за политиката на страната сега и в бъдеще, не ми позволяваха да остана в бездействие. И аз за себе си реших да направя всичко, което е по силите ми, за да не се извърши това, което се възнамерява и което ще злепостави България пред света и ще лепне върху нея петно, което тя не заслужава.“, Димитър Пешев, 17.03.1943г..

Поклон пред паметта на мъжете и жените, които разбираха ценността на човешкия живот, запазването на държавността и поставянето на общия пред личния интерес, както и пред паметта на тези, които не бяха спасени.