Някои наблюдения след референдума

На записа може да се види разговора, който проведохме в неделя с Иван Бедров в студиото на Гневните с Комитата и Цветозар Томов по темата за току-що приключилия референдум (тук могат да се изгледат и останалите дискусии от деня, които бяха по-добрата алтернатива на случващото се в телевизиите).

Ще се опитам да систематизирам малко по-добре някои мои мисли от разговора и такива, които ми хрумнаха впоследствие.

1. Избирателната активност на следващите парламентарни избори вероятно ще е рекордно ниска, съответно купеният вот ще има много по-голяма тежест. Възможно е да влязат 6-7 партии, между които дори коалицията Ярешки, субекта на СКАТ, партията на Слави Бинев и някаква „автентична десница“ на Георги Марков, Бакърджиев и Софиянски + СДС на Кабаиванов.

Следващото правителство ще бъде коалиционно, много вероятно отново съставено от 3 парламентарно представени партии. Независимо, че ще бъде такова на „националното спасение“ или на подобна благородна кауза, то ще бъде 1во/ изключително слабо и поредното, което ще откаже да проведе така важните за държавата реформи; 2ро/ независимо дали ще бъде доминирано от БСП или ГЕРБ, то не само няма да поведе страната по път към излизане от рецесията, но ще задълбочи допълнително икономическата криза, политическата криза, кризата в съдебната система и безработицата.

При тези обстоятелства предсрочни парламентарни избори са напълно възможен вариант, и то до година-две след съставянето на кабинета на националния компромис.

2. Докато голямата част от населението в държавата е в тежко икономическо положение, с ниски доходи, без работа или с голяма несигурност за доходи и работа всяка една политическа партия, която иска да основе кампанията си на страх от силни флуктуации в цената на тока ще може да го прави необезпокоявано.

Не е рядкост до 1/2 от доходите на домакинство да отиват за разходи за електричество и отопление, което е огромен процент, а страхът той да стане още по-голям е напълно основателен. Манипулациите, използващи тези страхове и проблеми, както и риторика от типа на „цената на тока ще скочи/ще спадне“, „енергиен център на Балканите“, „голям шлем“ и подобни ще е печеливша, докато няма реален ръст на икономиката.

Разбира се, ние почти 30 години водим дискусии за АЕЦ „Белене“ и Кремиковци, като общественият ресурс се насочва в посока на безрезултатни дискусии и безсмислени строежи, вместо към работеща стратегия за развитие и растеж, стратегически приоритети и насочване на инвестии в иновации и образование, което би довело до конкурентоспособност и предприемачество. И докато продължаваме да не работим в тази насока, чучелото на цената на тока ще печели избори.

3. Отказът от гласуване и осмисленият бойкот може да са някакъв начин да покажеш отвращението си от политическото статукво, неадекватния въпрос на референдума, да се позиционираш някъде в политическия спектър (спорно) или да се опиташ да допринесеш да не бъдат минати 20% електорална активност, но това е тактика твърде рискована в настоящата ни действителност.

Факт, в слабия референдумен ден секции затвориха 40 минути по-късно от официално обявения край. Съвсем спекулативно мога да проектирам ситуация, в която при липсващи проценти едни хора са имали готовност да закупят недостигащите гласове в последния момент и пред секциите са се образували опашки. Отново спекулативно, същите тези са имали готовност да започнат и по-рано и при очаквана активност 15-16% да добавят липсващите им проценти даже от един по-ранен час.

Т.е. при слабия интерес е възможно и напълно реално резултатите да бъдат достатъчно изкривени така, че от бойкота да няма никакъв смисъл. В подобна ситуация, каквато се очаква и на парламентарните избори е добре да има висока активност, за да не бъде изцяло подменен реалния вот с фалшив такъв.

На този песимистичен фон е добре все пак да добавя, че решение в дългосрочен план има и то е активно включване в партийния и политическия живот на страната на дейни и желаещи промяна хора. Веднъж подменена, системата може да се подмени отново, въпросът е в каква посока.

Advertisements

About nervousshark

Блогър-гурман, с интереси в политиката, соцално-икономическите процеси и хубавите храна и напитки
Публикувано на коментар, политика и тагнато, , , , , , , , , , , , . Запазване в отметки на връзката.

8 Responses to Някои наблюдения след референдума

  1. Графът каза:

    Има и друга страна при избори: колкото по-висока активност, толкова повече откраднати депутатски места от класиралите се партии. В настоящето народно събрание ИЗБРАНИТЕ наистина депутати са 219. С чужди авоари в джоба са 31 депутати.
    Трудно ми е да си представя купуване на гласове за толкова мандата!
    Заб. Пиша „откраднати“, защото от гледна точка на демокрацията няма как да се оправдае пренасочването на даден глас за един субект към друг. Законовата индулгенция не променя същността.

    • Графът каза:

      Моля за извинение, сгрешил съм числото. Избраните депутати са 209.

      • nervousshark каза:

        Не знам, все пак си мисля, че за да не е псевдо една демокрация, това зависи от волята и желанието на гражданите. Т.е. докато искаме, ще се получават тези силни девиации.

        • Графът каза:

          Няма спор, че зависи от волята на гражданите, nervousshark. Безспорно е също, че огромната част от гражданите искат демокрацията да е истинска.
          Но като се стигне до въпроса как да стане това, работата се обърква. В желанието си да го направим с един удар тук и сега, ние не сядаме да си направим едно тактическо планче. С какво да започнем и в какъв ред трябва да се действа, че да е веднъж завинаги.
          Докато я караме „по-малкото зло“, „спасителят“, „по-добре тия, отколкото ония“ ще хабим много енергия и нерви, а историята ще си продължава. Защото това е играта на тези, срещу които се борим…

        • Жоро каза:

          Съгласен съм с това и мисля, че статията е много точно описание на това, което ще стане. Максимум две години още и ще имаме истински представителна партия.

          • аман бе каза:

            Кой знае защо не съм такъв оптимист по въпроса. Мисля, че много, много години ще минат и много, много бой ще изядем докато се преборим за „истински представителна партия“.

    • Бай Гошо дет мирише лошо каза:

      Решението е изключително елементарно. Мажоритарен вот. Разделяме страната на 120 мажоритарни изборни района (естествено районите ще са според броя на населението). Всеки район излъчва по двама депутата (първите двама събрали най-много гласове). И всеки от тези депутати представлява и носи лична отговорност към избирателите, които са го избрали, първо и единствено пред тях. После идват отговорностите му към партията, която го е подкрепила и е застанала зад него на изборите.

      Нашите политици не искат това да се случи, защото по този начин демокрацията ще бъде наистина представителна и в парламента няма да е пълно с мъртви души и кукли на конци, а с хора, които отговарят пред тези, които са ги избрали.

  2. Pingback: Някои наблюдения след референдума | К+

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s