Доган и симптомите на болното ни общество

Който и от възможните варианти да отговаря на истината за случилото се в събота на конференцията на ДПС, каквито и интерпретации да чуваме, истината е една – всеки един възможен сценарий е симптом.

Симптом за тежко заболяване на държавата и обществото. И истински, и фалшив атентат показват девиациите на обществения ни живот, политика и 4та власт. Симптом са още повече 80% от публикациите по темата, карикатурите и смешките в социалните мрежи, изказванията на премиера, вътрешния министър, на градския прокурор, на политици, анализатори и редови граждани.

Симптом е и опита за етнизиране на казуса на най-високо равнище – пак от министър-председателя, което е престъпно и неморално и беше запазена територия за маргинални партии-балансьори като Атака и ВМРО (още преди 2 години писах по темата в поста Уродливите изчадия на българската политика). Неморално и опасно е да се трупа електорална мощ с всяване на етническа и социална омраза, разделяне на обществото и създаване на реална заплаха за гражданския мир.

Симптом е и неадекватността на реакциите на водещите фигури в държавата и невъзможността им да успокоят обществото. В подобен момент на несигурност и вътрешен дискомфорт се сещам за Обама и речта му след стрелбата в Нютаун, и знам, че агресията и обвиненията от страна на премиера са нещо много, много грешно.

Също колкото е грешно да оправдаваш случилото с това, че Доган освен турчин, е и престъпник. Голяма част от изказалите се имаха всички механизми един заподозрян да бъде разследван и осъден, стига да бяха имали свободна воля, независимост и да не са част от абсолютно същите схеми, кръгове, договорки и едри корупционни практики. Ние като граждани също имахме своите механизми, които не използвахме, докато туморът на корупцията превземаше все повече и повече от държавата.

В целия грак и какафония остана незабелязана, нечута и най-вероятно неразбрана речта на самия Ахмед Доган, която е визионерска на няколко нива в първата си част, касаеща света, ЕС и региона. Във втората си част речта е изключително точна в анализа и посочването на конкретните дефекти, изкривявания и личности на преминаващата в диктатура и без това куца демокрация у нас – страх, бизнес на колене, тотално компроментиране чрез медиите, изключително тежкото състояние на българската икономика и т.н. (с цялата условност на факта, че Доган е част от статуквото през последните 23 години и като такъв носи своята отговорност за случващото се, а посочените недъзи са добре известни, но когато критиката започне да идва от по-високо, циреят е вече назрял).

Иначе да, театър има и постановките вървят ежедневно последните 20-30-40 години, а авторите, режисьорите и актьорите са част от постоянната му трупа.

Advertisements

Автор: nervousshark

Блогър-гурман, с интереси в политиката, соцално-икономическите процеси и хубавите храна и напитки

9 thoughts on “Доган и симптомите на болното ни общество”

  1. Cool. Театро в театъра. За съжаление публиката отново се съсредоточи върху поредния бенгалски огън. И след хилядите такива ретините ни като че ли отдавна изгоряха… В отсъствието на каквито и да е физиологични рефлекси може би вече трябва да говорим за клинична смърт. Батериите на дефибрилатора са разредени обаче. Единствено остана сами да си направим сърдечния масаж и да се надяваме, че времето на биологичната смърт не е настъпило. Надявам се повече „реаниматори“ да се появят, а съпротивата на организма да е по-малка. Поздрави!

    1. А сякаш и друго не сме очаквали…историята учи, просто ужасно много хора вече са забравили да я четат или поне да си я припомнят…Харесаха ми метафорите ти, за това коментирам под теб :)

  2. „…истината е една – всеки един възможен сценарий е симптом“ Това е много неточно дори от клинична гледна точка. След като го прочетох, се почудих дали да продължа да чета. Всеки възможен сценарии се отнася вкупом и до всеки възможен човек без да има връзка с него персонално. По-точно е да кажем, че всеки симптом-сценарии съществува хипотетично сам по себе си без да има връзка с реалността. Реално думата „всеки“ е вреден симптом.

  3. Доган е класа, отдавна съм го признал. Артист и философ, нашият етнос само може да завижда за такъв лидер (особено на фона на сегашния ни). Макар и поддръжник точно на модернизма с всичката му сляпа сила, колкото и да се кичи с венците на постмодернизма, той поне знае значенията на тези думи.

    Не ми е ясно само как ще му излезе сметката със сумарния вектор на властовата система, когато векторите от неговата етно-религиозна група отказват да се интегрират. Няма как и да е иначе – те не са част от същата координатна система. Пък и ако погледнем дивите азиатски модели (напредващи с най-голяма скорост) те са много далеч от постмодернизъм. Китай е идеален пример – централизирана мачкаща сила. И ако Европа няма стратегия за възвръщане на лидерството си в близко бъдеще, за България изобщо няма какво да говорим. Тя ще продължи още дълги години да е ветропоказател за европейските течения, забит в купчина тор.

    1. Доган е продукт не на етноса си, а на държавата България. Умен е, за съжаление според мен е виновен за много неща, които обаче няма да бъдат санкционирани.

      1. Продукт е и на двете, а в речта си се изявява като говорител на мултикултурността повече отколкото на страната ни. И това е нормално. Турският етнос е много по-напред с материала (по ред причини). Всеки който се е сблъсквал с тях знае, че са много по-възпитани, чисти, обичат реда и справедливостта. Много по близо до Европа са от наш’те хора, които излъчиха ръководно тяло по свой образ и подобие.

        Доган е виновен, две мнения няма. Това е българския мотив в образа му – ДС. А къде е нашият лидер? Хората не харесаха Костов. И сега какво правим? Молитва за дъжд? За потоп? Не виждам защо ще възцаряваме демокрацията в такъв момент, като точно тя бетонира този кошмар на престола. Демокрацията е като свободния пазар – работи много добре само сред добре образовани рационални агенти. Предпочитам да ни колонизират.

  4. Доган е продукт на една епоха ,която света е забравил или поне не иска да си припомни.Колко е жалко ,че ние живеем в тази епоха и скоро няма да се оттървем от нея!Един от любимите ми коментари на Ж.Га. „Ние сме един малък народ, но за сметка на това много прост“.

  5. Не знам Доган на какво е продукт, но знам че изложеното по-горе виждане, че сме един много малък и много прост народ не е валидно за всички бъгари!!! Искам да ви кажа, че според мен, това че няма да го виждаме толкова често този Доган не означава, че няма той да дъпа конците в неговите среди. Според мен лично това си беше пълен цирк !!! Изглеждаше толкова зле изиграно, че се чудех да се смея ли да плача ли ??? Може ли да се излагаме така във всяко едно отношение? Нито нападателя нападател, нито охраната е охрана, нито пък депутатите депутати, а по-скоро някакви бабаити които скочиха да бият човека като на селски сбор. Замислете се кой има полза от това което се случи ? Отковора е само един ! Мисля че ви е ясно, че ако някои трябва да бъде убит или наранен това се случва независимо от вс останало. Има примери за това и в доста по-развити от нашата страна, ако наиситна си неудобен на някого за нещо,той винаги ще намери начин да те премахне.

  6. Хайде холан,Доган бил умен!
    Но аз ви казвам.Това е болен ум.
    Щото ако не беше болен нямаше да прави и да разправя едни неща.
    Нали си спомняте?
    Депесарски шутове,летящи чинии,водородно дружество,едни порции,една власт,едни намигания с око,София е тясна за таланта му…Е,питам ви аз!След подобни словоблудства.Не е ли болен умът му?

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s