Медии, свобода на словото и истинa след Нийли Крус

Безспорно темата на седмицата е посещението на еврокомисар Нийли Крус и най-вече срещата и с издатели и журналисти, която се превърна във фарс, след като част от присъстващите подмениха дневния ред.

Какво и защо се случи може да се прочете в репортажа на Жени Колева за „Дневник„, в текста за „Капитал“ на Алексей Лазаров и Весислава Антонова „100 нюанса сиво“ или да се изгледа на запис. Нестихващите и масови реакции в социалните мрежи, голяма част от медиите, блогове, форуми и лични разговори показват колко точно една сериозна част от обществото беше потресена, погнусена и вбесена от поредния опит за фалшификация на реалността.

2 текста, публикувани днес дават допълнителни измерения на продължаващия дебат.

„Българските медийни проблеми вече са европейски проблем“ на Ралица Ковачева, публикуван в euinside анализира проблема с медиите и свободата на словото в България в контекста на Европейския Съюз, както и посочва път за промяна. Признавам си, че аз съм от тези, който искаха организирани и по-радикални действия по време, пък и извън тази среща, но се надявам хора като Ралица и хората зад тази позиция да имат успех. Не революциите, а еволюцията води до по-качествени резултати.

Също така ми се иска този текст внимателно да бъде прочетен от съответните отговорни хора в администрацията и управлението на ЕС, защото той е колкото за нас, толкова и за  тях. Не мога и не искам да забравя Унгария и медийния закон, около чието изготвяне различни граждански организации – вътрешни и международни се опитваха да вдигат шум, но всички стояха с глава в пясъка с надеждата да не мине. Е, мина.

Текст втори: „Икона от Опиц, мъченика… (на гости в дома на един убит наркоман)“ от Иван Бакалов за e-vestnik. Статия-разследване колкото за едно убийство, толкова и за медиите в България. В противоречие с всякакви професионални стандарти, етика и закони телевизии, он-лайн и печатни издания манипулираха фактите, подмениха истината и публикуваха откровено неверни факти. С един-единствен източник – интервю на осъдения на всички инстанции убиец.

Представих си същите медии с текстове за Брейвик, в който сърцераздирателно се описва как е бил нападнат с лъжици и вилици от първокласниците на лагер. Представих си и идващите парламентарни избори.

Много ми се иска обаче да натъртя, повторя, потретя, че у нас има много журналисти, които не са част от статуквото и платиха тежка цена за това, а други се опитват да правят нормална журналистика и да вадят истината наяве въпреки невъзможната среда, в която работят и живеят.

Иска ми се също да кажа, че истината и свободата на словото и тяхната защита не са работа и отговорност само на хората, който работят с това слово. Те са отговорност на всички граждани и функция на това, което те правят и не правят. Така както политиката не е за политиците, а също е функция на отговорностите и задълженията ни като граждани. И хора.

Advertisements

Автор: nervousshark

Блогър-гурман, с интереси в политиката, соцално-икономическите процеси и хубавите храна и напитки

1 thought on “Медии, свобода на словото и истинa след Нийли Крус”

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s