back to the 80s

В Близкия Изток бушува гражданска война, в Съветския Съюз, пардон Русия изпращат в наказателна колония млади момичета, които критикуват генералния секретар, пардон президент. И пак в Съветския Съюз, пардон в Беларус западен частен самолет навлиза дълбоко във въздушното пространство, без народната армия да успее да го засече. По повода мнозина дърти генерали са уволнени от генералния секретар.

Съединените Щати съвсем непрогресивно паркираха роувър на Марс, латиноамерикански другари изразиха своето неодобрение към империализма, като бойкотираха кока-колата, датските пенсионерки ходят по 4 пъти в годината на Тенерифе, а в България управлява необразован, хитър селянин…

Не, това изобщо не е сбит преразказ на политическата история на 80те години, а случващото се през 2012та по света и у нас. И докато едни хора изпращат техника на Марс, а други изпращат в трудов лагер недоволните, в родината се разиграва доста пошъл римейк на живковското управление от началото до самия му край.

В икономиката и политическото задкулисие се сменят другарите от единия партизански отряд с верни другари от нашия, разбирай едни олигарски изпадат от борда за сметка на тези, с които си ритаме мачлето и слушкат, например Домусчиев и Марешки.

Другарят Пенчо Кубадински, пардон Емил Димитров освен че е вече ловджия номер 1 на републиката и лобист номер 1 едно в Народното Събрание си взе и полагащия му се софийски отбор ЦСКА (в интерес на историческата истина оригиналния Кубадински спасява ФК „Левски“, но разликите свършват дотук, тази история се случва пак по време на олимпиада, само че в Москва).

Бившата/настояща/трето по избор спътница на генералния секретар пък направи римейк на Асамблеята, ъпгрeйднат като „Фестивал на щастието“, след което отпразнува и юбилея на другарката Людмила Живкова с изложба на Рьорих.

По първа програма на телевизията другарката Вера Мринова коментира гимнастиката, а целокупната българска общественост е възмутена, че нашите спортисти не се връщат с една кофа с медали, които според придворните медии и управляващите са единствения повод за национална гордост. Нещо като „спорта за един мирен свят“ и с „нашите медали по вашите ядрени бомби“.

Най-притеснен/вдъхновен/трето по избор явно е премиера Борисов, който освен че уведоми спортистите, че вече мисли и за „пожизнена награда за медалистите от олимпийски игри“, а защо не и Лада 1500 и апратамент в Младост?, снощи сподели и следната мъдра мисъл: „Ако държавата извади 1-2 милиарда да ги инвестираме в спорт, вместо в здравеопазване, образование, инфраструктура, съм сигурен, че ще вземем с 10-15 медала повече“… Така де, с „нашите медали по вашата инфраструктура, здравеопазване и ядрени бомби“…

И точно на него и цялото Политбюро искам да пратя много поздрави с детския спорт, младежкото затлъстяване, смс-ите за лечение на онкоболни и заплатите на библиотекарите, които са някъде между 320 и 340 лева, горе-долу около последната минимална.

А по Нова Година се очакват опашки за портокали, помощ от братска Боливия.

Advertisements

Автор: nervousshark

Блогър-гурман, с интереси в политиката, соцално-икономическите процеси и хубавите храна и напитки

9 thoughts on “back to the 80s”

  1. Тъжно, но можем да с опитаме да не се връщаме до 80-те на миналия век! Не е ли възможно да вървим напред, напр. да стигнем отново 97, а след това да няма цар, тройна коалиция, генерал или поне да не допуснем новото дясно на стария цар?

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s