Freedom – волно мляко за свободни хора

С „Голд“ на Бор-чвор и „Хипноза“ дизайнът на опаковката и изобщо брандирането на кисели млека у нас достигна нови върхове, като аз лично не мога да преценя каква точно е идеята, продиктувала подобни маркетингови решения и защо всъщност трябва да си купя мляко, което 1. изглежда като произведение на култовия Юлиян Тахов или 2. такова, което в най-добрия случай прилича на обложка на плоча на C. C. Catch, а в най-лошия – на опаковка от китайски илач за безсъние. Да не говорим, че творението на Бор-чвор е едно от най-лошите купешки, които някога съм опитвала.

За Freedom на Герма е писал Сашо в Локала, но не можах да се въздържа, тъй като опаковките на 2та вида ме увеселиха приятно, а и млякото е съвсем прилично на вкус, дори мирише на истинско.

Личното ми, компетентно по всички въпроси (особено по маркетинга) мнение е, че дръзките и цветни опаковки на киселото мляко са много приятна промяна след изнемощялата, анорексична крава с буумбокс, която преди години присъстваше дори в цял ръст върху плодовите млекца. Вероятно някой разумен човек в крайна сметка е преценил, че гето-кравата с хранително разстройство не е твърде атрактивна за деца и майки или който там яде оцветено и подсладено мляко и част от продуктите започнаха да се появяват в животински принт, предполагам – отново кравешки.

Двата вида – от 2.9 и от 4.5% са решени още по-дръзко – в стилистика „дивото зове“, „волният Уили“, „приятелите на Маугли“ и „анимъл планет“ – с косатка за по-постното и сурикати за по-мазното мляко.

Всъщност нямам никаква идея какво точно би ме накарало да си купя мляко, наречено „Freedom“, че и със сурикати отгоре, освен че отдалече изглежда шаренко и забавно, по начин, по който дори детските плодови сокчета и енергийните напитки с 50% съдържание на захар не успяват. От друга страна – млякото не е лошо, а вкусът му допълнително се подправя с малко ирония от типа „леле, тия кви са прости, а аз какъв съм хипстър/дизайнер/готин/от реклама/от киното/пия на Шишман/повръщам на Вазов“.

От трета страна обаче, опаковките per se са достатъчно самоиронични, контракултурни и в разрез с политико-социалния мейнстрийм, така че самият акт на консумацията се превръща в акт на антиконсумеризъм, решително отрицание на статуквото и опита за подмяна на ценностите от глобалните корпорации, които много ясно, се разпознават по мейнстриймните шевици, черпаци и тучни пасища върху кутийките.

За да е съвсем яко, пластмасата не е напечатана, а облепена с шарена хартия, която се разпада, когато млякото се изпоти или кутийката се спука, което явно се случва на първата минута след поставяне в торбичката, така че ако ползвате само от онези платнени хипстърски торбички с иронични надписи и еко-лозунги, един съвет от мен – носете си Фрийдъма в ръка.

Където между впрочем е и мястото на свободата – като факел в тъмнината на безпросветността, наложена върху гражданското общество от фалшивата социална отговорност на консумеристите.

И понеже това не е блог за храна, няма да ви разказвам онази приказка за дълголетниците, здравите зъби, ниското кръвно, простата, целулита и потентността до 90, щото си я знаете.