София Серпико Live

Снощи внезапно се пренесох в Серпико, съвсем наживо.

Към 22 вечерта спрях да си купя за вечеря суджу от една дюнерджийница на „Георги Софийски“, единственото работещо до късно място за сандвичи в района. Докато чаках да се изпече, на улицата спря бяла полицейска астричка и един не особено възрастен, не особено атлетичен и не особено възпитан униформен полицай се изтупа най-отпред.

За протокола следва да отбележа, че първо се минава през касиерката, след което се подава бележката на готвача, но нашият униформен просто застана на прозорчето откъм шишовете, загледа многозначително сириеца и каза „Какво прави шефа днес?“.

Отговор: „Деца прави. Днес ще ядем ли?“.

Кимване.

Чичкото направи един огромен бургер, полицайчето си го взе, намъкна се в астрата при колегата си и започна да дъвче. Без да плати стотинка или поне да каже едно „мерси“.

Тази не особено мила сценка така здраво ме хвърли в „Серпико“ на полицая Франк Серпико и Питър Маас и във филма с Ал Пачино, че изобщо не можах да повярвам, че не съм в САЩ през 60те, когато дребният и едрият рекет и корупцията по всички нива на полицията са били една обществено известна, но старателно прикривана от така нарачения „син код“ тайна.

И се замислих колко много от дребния бизнес у нас, който със сигурност си има малки кусури, особено ако е притежание на чужденци е подложен на ежедневен рекет от полицията – тук един сандвич, там чорапогащи за жената, на трето място – банани.

И всичко това след данъците, осигуровките, таксите и разрешителните за издъхващия микро бизнес, след единия милиард бюджет на МВР, след огромните дарения за това ведомство. Полицайчето, което всички храним, обличаме, осигуряваме и пенсионираме, за да ни пази просто отива и си взима това, което смята че му се полага – дребен рекет.

А книгата и филма си заслужават нов препрочит, защото ние все още вървим натам, откъде с голям обществен натиск и личен кураж на няколко доблестни човека, други държави са започнали да се връщат.

Автор: nervousshark

Блогър-гурман, с интереси в политиката, соцално-икономическите процеси и хубавите храна и напитки

12 thoughts on “София Серпико Live”

  1. Защо не го погледнеш така: по-лесно ми е да черпя с дюнери/плащам рушветец, отколкото да спазвам всичко онова, което трябва. А не го спазвам, щото изначално не е направено да може да се спази…

    Другаде е проблемът, дори и добре видимата част да е при астралните водачи, а това че на тях не е останала дори капчица морал е вече отделна притча.

    Нейсе, излезе че защитавам униформените, а всъщност искам да кажа, че не те (толкова), колкото техните шефове са за …

    1. Нещата не са толкова прости, когато става въпрос за рекет и заплахи. Особено у нас, където се превишават права от длъжностни лица прекалено често. След случая със самоубилия се в Перник задържан и неяснотите около това, след показанията на жената, свидетел по делото за убитата адвокатка, принуждавана от главния прокурор да се самоубие в районното колко хора имат едно наум?

      Изобщо не става въпрос най-често за неплащане на такси и заобикаляне на закона даже, арабските емигранти най-често плащат ей така, за всеки случай, за да нямат проблеми с престоя. Ромите, които държат сергии по пазара също плащат за всеки случай, за да не отнесат по някой шамар. И така нататък. Работила съм 2 години в сирийска фирма преди много години и съм се нагледала.

      Другият рекет, за заобикалянето се плаща на други институции – данъчни, санитарни и така нататък, който изобщо пък не съм сложила като разход тук.

      А че корупцията е по всичи нива е ясно, просто не виждам причина да си затварям очите за това, което става на най-ниско ниво.

  2. Аз знам за униформен полицай сгащен със две торби в двете ръце зеленчук на Женския пазар. Бил е на смяна изненадан от внезапна проверка. Колегилно му се разминало.

    Понякога дори не става въпрос за нередности, които дребния бизнес се опитва да скрие, а за разбирането, че ако не дадеш – дори и да няма, нередности ще бъдат открити.

  3. То това е ясно. Проблемът е, че дребният бизнес му е взет страха, а той понякога поскрива по нещо, за да оцелее. Това го прави толкова осезаем за полицаи, данъчни и т.н.

  4. Явно е нова мода. Със сигурност си спомням, че преди десетина години (зимата, когато откриха първото МЕТРО в София – помня го по съсвсем друг повод ;) редовно правех компания на един приятел при вечерните му смени в едно кафе (будка за кафе, сандвичи и т.н.). И точно срещу будката беше сборен пункт ли на патрулните полицаи, т.е.те му бяха редовни клиенти. Плащаха си ВИНАГИ!

  5. Не е задължително да е притежание на чужденци, за да бъде рекетиран. Едни приятели направиха малко квартално кафе и след няколко месеца се отказаха поради тази причина.

  6. Ама и вие вече издребнявате, полицай изял един хамбургер, голяма работа… Това да ни е проблема. Хората над него, които не играят на дребно, ами направо с апартаменти, вили и хотели, за тях някой няма ли да каже нещо? Трябва да се започне от горе надолу да се разобличава веригата. Тези малките рибки не са толкова интересни, пък и не правят кой знае какво. Другите крадат ежедневно стотици хиляди от парите, които ние плащаме с данаците си, обаче явно това е нормално и никой не го интересува…

    1. Кире, те от къде се видяли тези най-малките мишлета как се правят нещата??? – Точно така от по-големите мишоци.
      Тъпото е, че наистина бизнеса ти особенно ако е малък може да почине само защото не си дал безплатен сандвич на някое безскрупулно и още по-тъпото некултурно прасе – без значение къде работи.
      Не съм против полицията като институция, но съм против цялата тази шоробаджанашка схема, от която в крайна сметка печелят по-малко от 1% от хората а останалите се намразват помежду си… и после нямало нация, нямало незнам си какво си … а то било до първите 7 ама те вече са минали ..

  7. Предполагам,че нещата не са се случили за един ден. Просто с времето са се натрупали една купчина неща, който едно по едно са влезли като „допустими“ в нашия мироглед, след което едва ли не са били „узаконени“ т.е. повечето хора са свикнали, че така се случват нещата. Имаше една картинка преди няколко дни във FB, на което пишеше – „Да си добре приспособен към болно общество не е признак на добро здраве“ – та малко по малко почти всички сме се приспособили а обществото ни все повече и повече се е разболявало.
    От нас зависи да променим нещата, но не си мисля, че това ще стане с кръв, по-скоро ще стане като научим собствените си деца на нещата. И тук отново се появява проблем през времето докато ги учим на правилните неща те ще виждат около себе си пак същото болно общество и ще се чудят какви глупости ги учим като нещата са еди какви си ….

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s