Есента на промяната и хора на френската

Тази година, на празника на Френската по случай 50 години от създаването и (който отбелязахме подобаващо на двора с г-н Кънев, други верни другари и няколко бири по стар обичай) се присетих за една история от 1989та, която тогава разказах на Бени.

В края на ноември или началото на декември на преломната година, която беше и първата ми в гимназията като доста стресирано подготве, след прословутия митинг на 18ти ноември по коридорите се разчу, че и в нашето училище ще има митинг. Уговорихме се с Дули и Весето от моя клас (с които се засичахме впоследствие по всички митинги на СДС, докато Дули не замина за Калифорния, а Весето – за Париж) и в мразовитата съботна сутрин се озовахме на двора, където вече се бяха събрали десетки от „големите“ в мрачните си престилки, униформи и сериозни физиономии, приличащи на ято врани в есенната мъгла. По онова време горните класове учеха и в събота, може би за да компенсират бригадите, стажовете всяка седмица в хранителните стоки и УПК-то, което за френската беше в едни краварници до София. Май имаше и микрофон, както и неколцина учители, които гледаха по-скоро добронамерено, въпреки че със сигурност са били инструктирани да следят за идеологически диверсии. По някое време се появиха Софи и Марча от C клас, с което оформихме групата на подгответата.

Спомням си, че беше ужасно студено, краката ми замръзваха във фалшивите кларкове, а големите говореха ли, говореха, все така строги и сериозни – за демокрация, за Комсомола, за задължителните униформи, за наказанията и свободата. Ние слушахме къде разбиращо, къде не, но из въздуха витаеше огромно напрежение и желанието да се захвърлят конформизма, грозните униформи и идеологическата дидактика.

В един момент, към края една от учителките, още се чудя коя ли е била, ни забеляза в шарените ни палтенца сред тъмната тълпа и попита: а някой от подгответата иска ли да каже нещо? Ние, 5те малки момичета доста се смутихме и започнахме да се подбутваме, докато изтикахме Марча отпред, която изчервена взе микрофона и смутолеви:

„Ние не искаме да пеем насила в хора!“

Тълпата се разсмя, защото на фона на техните проблеми това звучеше малко смешно, но и мило, защото всички бяха минали през терора на задължителното пеене в хора, един от ужасите на подгответо заедно със засадите на вратата за униформа и коса, заплахите от изключване, комсомолските събрания и хайките из пушкомите.

А ние разбрахме, че сме получили глас.

Advertisements

About nervousshark

Блогър-гурман, с интереси в политиката, соцално-икономическите процеси и хубавите храна и напитки
Публикувано на коментар, политика, софия и тагнато. Запазване в отметки на връзката.

14 Responses to Есента на промяната и хора на френската

  1. Стойчо каза:

    Пък аз носих една бака пържени картофи на едно приятелче в ареста на този ден :)

  2. Стойчо каза:

    дали да не ти напиша рецепта за тях? ;)

  3. nervousshark каза:

    „Картофи ала карцер“ :))))

  4. kathryn каза:

    Бях на работа, нощна смяна. Млада лаборатнтка в долината на химията. Чухме съобщението по радиото. В началото въобще не можах да осъзная за какво става дума и мислех, че е някаква шега.
    Тая дреболия с косите ми носеше най-много проблеми :))) Намалено поведение и една дисквалификация на ! Преглед на строевата подготовка!

  5. Стойчо каза:

    ммм по ми харесва „Картофи ала Десети“ ;)
    картофите ала карцер бяха предишния ден ;)

    Между другото и аз чух някъде към 22:00 часа по пътя към спалното (един ми вика, абе знаеш ли че бай тошо са го свалили, и аз – ебаваш се със старото май, ама се прибирам в спалното, цялата рота гледа телевизия и … вярно се оказа :D

    Така че „картофите ала карцер“ бяха предишния ден – тогава никой не гледаше телевизия ;)

  6. Венета каза:

    Аз пък чух новината на черно-белия ни Респром. Беше толкова голяма новина, че силите ми не стигаха да я изрека.
    Трябва да споделя, че задължителното пеене в хора в ПМГ-то в Хасково беше такова не само за подгответата.
    Аз пък си спомням как семейството ми нямаше пари за униформа. Бях в 8-ми клас. Имаше известно забавяне на неизбежното купуване, защото тогава екпериментално въведоха нови – различни за различните у-ща и нашето все още не си беше избрало. Въпреки това ежеседмично минаваха на инспекция за външен вид. Аз носех тъмно синя пола с бяла риза и мнооого бледо зелено яке. Почти бяло. Този цвят се видя кощунствен за комисията. Тогава преживях най-тежкото си яростно и публично обругаване. Сигурно, защото болката от липсата на достатъчно пари си ми беше достатъчна………

    Междувременно ни бяха взели авансово за 2 г. членския внос за Комсомола. По-късно поисках да ми върнат парите, но другарите отказаха. Сигурно са ми ги изнесли с куфарчетата.

  7. nervousshark каза:

    И ние бяхме с тези, новите униформи – пепитена пола на червени и сини квадратчета и синьо яке с пепитени ръкави. Хич не бяха евтини, а родителите ни е трябвало да отделят пари и за това…

    • Венета каза:

      Същите! Бяха си избрали вече други училища. Нашето се пънеше да бъдем възможно най-консервативни и все още се колебаеше, а после пък униформите по магазините свършиха и чакахме ново зареждане и така чак до 10-ти ноември:-)))

  8. Стойчо каза:

    стига де, беше 10ст на месец – халал да са им ;)

    • Венета каза:

      То като им дадохме пръстче и те ни отхапаха ръката.

      Можеш ли да сметнеш що за сума се получава, когато през 89-та авансово за 2 години са взели 10-те стотинки месечен членски внос на целокупната българска младеж? На комунисти нищо не бива да се дава даром. Пък аз ги събрах трудно тези пари.

  9. Lyubomir Radev каза:

    Хубаво е дори на тези години да осъзнаеш, че си получил правото на „глас“ в този нагласен и дирижиран „преломен“ момент.

  10. Lyubomir Radev каза:

    А не беше ли това и целта на цялата тая дандания?

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s