Лондон, май 2011

Няколко снимки от Лондон от миналия месец и малко коментари по тях.

Олимпиадата вече е почти навсякъде, което донякъде е много вдъхновяващо, от друга страна се сещам в какво точно се е превърнала тя. В гарата Сейнт Панкрас висят големи пет кръга.

Оттам тръгва и влака Юростар, който пък ме подсеща как и какво се строи в тази част на Европа, за разлика от някои други места.

Дама в розово. Тъй като не съм свикнала тук да срещам често напълно забулени жени, не мога да преценя дали този факт ме притеснява или не, на съвсем първично ниво.

Индия – следващият имотен балон? Сигурна съм, че таксита с картинки от Банско са кръстосвали улиците допреди няколко години.

Мери Попинз.

Един голям човек, живял в Тависток. Че къде другаде?

Характерните будки. Техният външен вид, както и профила на такситата едва ли някога ще бъде променен. В хотела имаше няколко табели от края на 70те, любезно обясняващи, че телексът на хотела може да се ползва от 2 до 4 следобед, но така и забравих да снимам този пореден символ на британския консерватизъм.

Да не забравяме откъде тръгва почти всичко голямо в музиката.

Една мечта се сбъдва – Британският музей.

Розетският камък и историята на Шамполион от тази книжка на Магдалина Станчева ме караха да мечтая за живота на археолог – лингвист.

От всички безценни артефакти в музея естествено най-интересни са мумиите. Котешките приличат на играчки, а другите изобщо не изглеждат страшни. Все пак е забавно да си представиш как нощно време се разхождат из залите на музея, играят на шумерска дама или свирят на лири, останали от времето на Орфей.

Say ‘Hi’!

Седмица след кралската сватба в града всичко все още е сватба.

Човек със сини торби.

Тези балкони ме карат да мечтая.

Истинският джентълмен винаги носи бастунче или чадър.

Старо и ново, най-обичайната гледка в Лондон.

Червенокосо момиче в Сохо.

Тя е траш и не се срамува да си го признае.

Добре дошли на междугалактическа станция „Уесминстър“.

Прабабите на тези патици сигурно са приветствали адмирал Нелсън със същото хладнокръвие, с което позират на туристите.

Друг голям човек. „Моби Дик“ влиза в личния ми топ 10 за книги.

При тази гледка сърцето ми спря. Буквално.

Време за чай. За какво друго?

Небостъргачи. Най-новата архитектура на мен изключително ми допада, нищо, че автохтонното население нарича например тази сграда „Исенгард“.

За този Фолксваген – бръмбър така и не реших дали е извращение или кичът преминава в пост-модернистичен-поп-арт.

Библиотека със страхотна архитектура, като от научна фантастика от 70те.

Баскетболно игрище на покрива.

Ново и старо отново, въпреки че стъклената фасада вече е винтидж по онзи начин, по който седемдесетарската архитектура изведнъж стана куул.

Краят на една легенда – Карнаби стрийт.

Лондончани са мили хора и не биха оставили крал Чарлс Втори да стои с празна чаша.

Пикник на тревата.

Втора мечта се сбъдва – Британският музей за естествена история. Снимам се със скелета на диплодок, който чакам да видя поне от 30 години.

Гигантски праисторически бозайник.

Скелетът на хищен динозавър, палеонтологията ми беше другата мечта (след малко и за третата).

Динозаврите в популярната култура. Може да се поспори дали първото място е за тях или за мумиите.

Един от екземплярите, уловени от сър Чарлз Дарвин.

Прекрасна и огромна сбирка, въпреки че почти 2 века по-късно моралът при създаването и, както и на тази на Британския музей е повече от съмнителен.

Трета сбъдната мечта – музеят на науката. И третото ми желание като малка – да стана космонавт, ако може такъв, който изследва древни космически цивилизации и животни.

Естествено, нищо такова не излезе от мене. Ако науката се движеше по начина, по който си представяхме в началото на 80те, може би щях да съм Алиса Селезньова, космопалеонтолог. Уви, все още сме здраво вкопчени в родната ни Земя.

Все пак, за век и малко от каруците се качихме на совалки.

Останалото е много кръстосване на улици и пъбове, най-добрата бира, опитвана от мен – cask ales, много видове и боб за закуска.

Снимките от музеите са на urban traveler.

Автор: nervousshark

Блогър-гурман, с интереси в политиката, соцално-икономическите процеси и хубавите храна и напитки

21 thoughts on “Лондон, май 2011”

  1. „Истинският джентълмен винаги носи бастунче или чадър.“ и никога не тича. :)
    Само град, като Лондон може да ти предложи три сбъднати мечти на веднъж.

  2. Диплодокът в NHM е копие на скелет, който се съхранява някъде в Щатите. Но пък съм ходил да го гледам 3 пъти :-)

        1. aaa значи верно са били фалшиви! и мен леко така ми се видяха тия черните, ама вика аз какво ли разбирам от динозаври! :)

          1. Не са фалшиви, а отливки. И не само някои от скелетите, но и други праисторически вкаменелости се излагат по този начин. Това е или защото оригиналите се съхраняват на друго място по света, или по-честото – твърде са крехки, или са така натрошени, че не могат да се сглобят.

            Все пак, като се замислиш, мумиите са само на няколко хиляди години и ни се виждат адски древни, но всъщност динозаврите са живели преди 100 МИЛИОНА години. Мен всеки път тази цифра ме потриса.

            Затова и този диплодок е така ценен – много е запазен :)

    1. Елементарно, @Уотс… @Еленко.
      За де не се налага скролване нагоре- надолу.
      Това не е вестник. :-)

      @Нервната Супер миниекскурзия (в пространството и времето). Благодаря.

    2. Преди време и аз се замислих по-въпроса, защото като цяло с текст отдолу е по-пригледно дори в уебсайт, но установих, че на мен ми е адски трудно в рсс четец, особено на 9-10 инча екран да минавам през постове/статии с много снимки, към които има текст отдолу. Това, което аз несъзнателно правя е да скролна през гигантската картинка без да влагам мисъл, след което стигам до текста, прочитам и се сещам, че съм изпуснала някакви детайли и връщам обратно и така всеки път. А когато текста е отгоре, ми привлича вниманието и към снимката и я разглеждам внимателно.

      Може и само аз да съм с такъв дефицит на вниманието :)

  3. Не искам да дразня, но учих срещу магазина за чадъри и на четвъртия месец си купих един. А работих срещу магазина на MUJI на Tottenham Court Road.

  4. Много ми допаднаха снимките и коментарите.
    Предстои ми да ходя в Лондон за 7 дни от 26 юни и се бях насочил към почти същите музеи и места за гледане. Може ли да получа накратко някакви практични съвети за Лондон, все пак едно е да го пише в пътеводителя и сайта на даден музей, съвсем друго е да го чуеш от практиката на пътешественика. Предварително благодаря!
    Моят мейл е n_ran@abv.bg
    Nencho

    1. Ненчо, най-практичният съвет за Лондон, който бих могъл да ти дам, е да се оглеждаш винаги първо надясно, преди да пресечеш улицата :). Ако разбираш малко Инглиш си гледай в краката на всеки свтофар или пешеходна пътека – долу е написано накъде да се огледаш. Пък и е написано с едни такива релефни букви, че няма начин да не ги забележиш.
      Айде, гуд лак!

  5. Забулени жени в Лондон мн.това че вие не сте виждали е друг въпрос,за съжеление от мн.неща в живота сте лишени в БГ.Офисът ми е точно на гърба на BRITISH MUSEUM

  6. Великолепието на столицата на тази империя е образно хванато в колелото и телефонната будка.Много сполучливо.Браво.Дай боже всекимо….

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s