Смъртта на един терорист

Аслан Масхадов, президент на Чеченска Република Ичкерия е убит от руски военни части на 8ми март 2005 година. След като анти-терористичните части на Руската Федерация откриват местонахождението му в Толстой – Юрт в покрайнините на Грозни, е проведена операция (подробности) и след престрелка Масхадов е убит.

По първоначална официална информация от страна на руските власти, Масхадов е загинал от „изстреляни по погрешка куршуми от собствената му охрана“, но други източници отричат това твърдение, като според тях той е загинал от граната, хвърлена от руските спец-части в мазето, където са се укривали Масхадов и други чеченски бойци. Това се потвърждава и от жители на Толстой – Юрт.

След края на операцията е направено официално изявление по повод „смъртта на враг № 1 на Русия“ от директора на Федералната Служба за Безопасност Николай Пушкарев. За действията е бил уведомен и тогавашния президент Владимир Путин, който е дал звелена светлина, а след края е поискал допълнителна идентификация на тялото на Аслан Масхадов.

Аслан Масхадов е лидер на чеченските сепаратисти, трети президент на Чеченска Република Ичкерия, герой от Първата чеченска война и ръководител на партизанското движение по време на Втората чеченска война. Няма преки доказателства, че той е организирал терористични актове.

Руските власти отказват да върнат останките на роднините му, които са пожелали да ги получат, като е нарушен и ислямския закон за погребенията. Гробът му е неизвестен.

Владимир Путин и Русия не бяха осъдени за този акт от прогресивната общественост, както и за убийството без съд и присъда на Аслан Масхадов. Той не получи почестите, които има Ернесто Гевара. Дали е бил терорист или не, не е било потвърдено от съответните органи по съдебен ред.

Това е само една история от много такива, случили ли се в различни краища на света и особено в Чечня. Руските власти нямаха достойнството да признаят убийството и го приписаха на приятелски огън.

С какво е по-различен Путин от Обама и Буш, така че получава априори индулгенция всеки път? Това е въпрос, който от много време не ми дава мира, а демонизирането на САЩ не допринася за разпространението на демокрацията по света. Би-полярното отношение, което оправдава Иран и Русия само защото Америка и Великобритания са „лоши“ води до толериране на престъпления и практики, които са опасни не само за армията, но и за цивилното население.

Притеснително за мен е и шизофренното отношение на много български медии и коментатори, които плачеха за Георги Лозев и Ивайло Кепов, а сега страдат по Бен Ладен.

Не оправдавам убийството като мярка, но честно казано, не мога да се трогна от смъртта на човек, който е живял с дълбокото убеждение, че някаква кауза си заслужава смъртта дори на 1 човек, мирен гражданин, дете (а жертвите са стотици хиляди, ако броим ежедневните атентати в Ирак, Пакистан и Афганистан). Нито страдам от мисълта, че не е бил съден от международен съд, защото знам, че не съд е издавал заповедите за атентатите в Мадрид и Лондон.

Би било обаче хубаво тези, които не са на моето мнение и чиято позиция уважавам да проявят същия плам при осъждането на стотиците други убити без съд и присъда терористи, бунтовници или просто защитници на човешки права в Кавказ, Азия, Африка и къде ли още не.