Въпроси за Creative Commons

Според вас има ли смисъл един блог, който не търси печалба или монетизация да е под Creative Commons лиценз?

В последните месеци изпратих няколко писма до различни сайтове и блогове, които ползват съдържание от тук и от Нож и виличка, като го представят за свое с цел печалба, и в отговор получих куп от арогантни до обидни мейли, гласящи например: „Ви знаете ли какво е лиценз, и колко време трябва за да се извади такъв? Питайте в патентното ведомство.“ (правопис оригинален, от град.бг).

Получих вчера и следния коментар в Туитър от юрист: „@nervnata дай дa си държавна комисия по защита на крийейтив комънс лицензa, це-це с акция копи-пейстърите. #headshot null“.

Питанията ми са: дойде ли края на свободното споделяне, трябва ли да запазя цялото авторско право и има ли още някаква блогърска етика, която изисква да се слагат линкове към източници (не заради сео или подобни, а за да се движи човек през информацията)?

Трябва ли да искам да се спазва лиценза, защото смятам, че е редно (аз пари не губя), както искам да се спазват и всички останали правила в държавата, или просто да го смятам за дарение (по Градинко)?

Възпитанието или по-скоро липсата му и обидите от зрели мъже към жена няма да коментирам.

Въпросите ми са основно към блогъри, например Свилен, ПламенБого, Еленко, Комитата и другите, които започнаха много преди мен и заради които и аз се престраших да имам блог.

Питанията ми са сериозни, защото аз не виждам вече смисъл от Creative Commons.

Автор: nervousshark

Блогър-гурман, с интереси в политиката, соцално-икономическите процеси и хубавите храна и напитки

43 thoughts on “Въпроси за Creative Commons”

  1. Ако не се лъжа при авторското право (с) могат пак да ти ползват безплатно творбата само, че ти изрично трябва да се съгласиш при всеки случай, който това става. И предполагам е по ограничаващо свободното ползване и не разбирам от право.

  2. Вие май не разбирате много как стоят нещата с лицензите. Идеята е, че имате по подразбиране авторските права за всичко, което създавате. От лиценз, различен от този, описан от законодателя има нужда ако правилата, по които разрешавате да се ползва съдържанието, което създавате, са различни от предвидените в закона. Независимо какъв лиценз ползвате, ако някой го нарушава, това, което можете да направите е да ги помолите да спрат, или да ги осъдите, ако те не се съобразят с лицензионните условия. Ако ги съдите, условията уреждат правата и задълженията на двете страни в спора.

  3. Юриста от Тутър с застрелян гъз ( и не е прав )

    Моят блог е под CC2.5 и въпреки това имаше няколко случая на хора, които нагло бяха копирали постове – включително Интернет магазин. До този момент борбата с такива хора върви прилично успешно – вече дори не се старая да пиша директно на самият сайт. По-добрата тактика е писмо до хостинг компанията, че се нарушават техните условия за ползване. Всички хостъри имат клауза от рода на „нелицензирано съдържание и т.н.“ и съответно са доста бързи при дърпането на шалтера. Обичайно те спират сайта и обясняват на собственика му, че няма да го пуснат докато не си решат проблема.
    Разбира се, добра идея е да подготвиш един хубав мейл ( или препоръчано писмо, ако е за БГ ), който казва какво точно е копирано, какво точно е нарушено и линкове/URL за доказателства.

    От друга страна, ако си промениш лиценза на съдържанието, смяташ ли, че въпросните хора ( като адвокатчето например ) наистина ще му обърнат внимание ?

    1. Да, явно това е начина, директно към хостинг компанията. Аз опитах с любезни писма да помоля да спазят условията, т.е. линк, упоменаване и тн., обаче не става.

    2. @signu Много силно изказване за човек, когото не познаваш и когато не си разгарадал какво се крие зад туита. Аз да твърдя, че ти си нещастна плюнчица?
      Обяснявам за неразбралите:
      „@nervnata дай дa си държавна комисия по защита на крийейтив комънс лицензa, це-це с акция копи-пейстърите. #headshot null“
      трябваше да е във вида:
      „дай да си спретнем държавна комисия по защита на крийейтив комънса и после да дадем на ц.ц. (разбирай цв. цв.) да прави акции с наименование „копи-пейстърите““.
      туита беше закачка, към туит на акулата за това, че често си среща творенията, както и закачка към позабравените вече акции на цецко. някакви други питанки? или пак ще мятаме кал по непознати, ‘щото си ни е национален спорт… ех, революционери, мои, нереализирани… идете в либия.

      1. Я, адвокатчето, нещо се засегна, а ?

        Интересно за какво са ти дали диплома, като вече има орган, който защитава авторските и сродните им права. Предполагам, че аз ще трябва да ти обяснявам кой е той ?

        И също така продължавам да твърдя, че е застрелян гъз, защото разгадах следното за написалият туита:
        – той е неграмотен
        – той е арогантен
        – не познава законите
        – има самочувствие без покритие

        Ако ти лично си писал въпросният туит – този ти коментар ми затвърждава впечалението.

  4. Сетих се още нещо. Имаше приказка в българската блогосфера, че е правилно да се нарича договор, а не лиценз. Според моите скромни познания например като отидеш да пиеш кафе или да купиш в магазина според правото сключваш договор, (някакъв вид беше) според който макар да не е писан си длъжен да платиш. Ама както писах не разбирам от право имам бегли познания. Пейо Попов – блогъра е юрист той по може да знае.

  5. Маги, блогърска етика, когато говорим за уважаваните блогъри, които мислят с главите си. Не всички са такива, уви. А тия със сайтовете за рецепти и други глупости, които предоставят САМО крадено съдържание, просто са онлайн мършата.

    Тук сега трябва да сложа ръка и да призная, че и аз крада снимки от разни tumbl сайтове. Не давам линк, защото тая снимка, вече е крадена толкова много пъти преди да стигне до мен, че просто не можеш да намериш оригинала.

    Аз слагам CC, па току виж някой се излъгал да пусне линк :) знам ли, може да стана известна и богата :Р чакам с интерес както ще кажат Комитата и Бого!

    1. И на мен ми се е случвало да не посочвам откъде е снимка, която обаче е важно да сложа, например на Бойко, на Първанов, стари на Болен Лидеров, обаче наистина не успявам да наеря откъде първоначално е тръгнала.

    2. Дискусията ми е много интересна, но хайде миличка Събина да си върнеш думите назад за сайтовете за рецепти, че нещо не съм видяла ни крадена снимка, ни крадено съдържание нито в моя блог, нито в поне 20-те блога с рецепти, които са ми в блогрола. Хайде да си намериш някой друг да наричаш „мърша“ и да се чувстваш велика, става ли?

      1. Не говорим за блогове,а за сайтове, и по-точно онези, които си пълнят съдържанието с кражби от блогове. Поинтересувайте се малко Вие също, аз лично страдам от години от такива типове, анонимни и полу-анонимни.

        1. От написаното не става ясно дали се говори само за сайтове с рецепти или за блогъри със сайтове за рецепти. Вижте цитата по-долу и ще разберете какво имам предвид “ …блогърска етика, когато говорим за уважаваните блогъри, които мислят с главите си. Не всички са такива, уви. А тия (моя бележка: тук, поради мястото на изречението след това обсъждащо блогъри, се разбира „тия блогъри“) със сайтовете за рецепти и други глупости, които предоставят САМО крадено съдържание, просто са онлайн мършата.“

          Разбирам, че сте пострадала от сайтовете с рецепти, но на мен пък ми е омръзнало да слагат хора, които полагат усилия за блога си и неговото съдържание в един кюп с някакви хора, които крадяли рецепти. Трябва да има ясно разграничение и смятам да коригирам хората докато не го видя.

          1. наистина имах предвид сайтове, а на блогове. бих се извинила, но с обръщението „миличка“, ви сама си отнехва това право. :)

            ПС: проблемът на кулинарните блогове ПЪК са грозните снимки. от някои ми се отщява не само от конкрентия блог, а от храна въобще, но да не вадя примери, че пак ще излезе, че искам да се чувствам велика. :)

            лека вечер!

  6. Не виждам в случая каква е разликата между публикуване под CC или публикуване без изричен лиценз. Както каза Георги, без изричен лиценз пак е нужно изричното съгласие на автора за ползване на статиите. Липсата на CC лиценз (или „всички права запазени“) няма да спре неграмотните идиоти из нета, които бъркат патентното право с авторското. И в двата случая отговорността за следенето за нарушения на авторското ри право остава лично твоя. CC дава изричен лиценз за ползване в дадени конкретни случаи, т.е. той върши услуга на хората, които са грамотни и склонни да го спазят, давайки им възможност да препубликуват твоето съдържание без да договарят конкретни условия с теб. За дебилите няма разлика дали даваш право за ползване под CC или не даваш изобщо право за ползване.

    1. Явно е точно така, напълно сте прави с Георги. Това, което аз съм искала с поставянето на този лиценз/договор конкретно е да няма нужда да ме питат и да ползват съдържанието при определени, много простичко определени условия. Нищо повече, но явно не се получава.

      Нито искам да печеля пари, нито имам притеснения, когато някой ползва цял текст или снимки, но толкова ли е трудно да има някаква коректност?

      Пък дори и да няма, що за агресия към непознати хора? Напраоооо заеби…

      1. Е, агресията към непознати е стара българска традиция. Проблемът в случая не се решава със смяна на лиценза, по-скоро със известно приемане на действителността и на приемане за нормални на мерки, които може първоначално да изглеждат „леко“ груби, като директното свързване с доставчика, както препоръчва singu.

  7. Аз не публикувам под никакъв лиценз. Но авторското право възниква автоматично при самото създаване на съдържание. И в този смисъл да пишеш без CC е по-ограничително от режима на CC.

    Няколко пъти са ме питали дали могат да ме препубликуват, в т. ч. комерсиални издания и никога не съм правил проблем. От друга страна аз така или иначе пиша повече глупости и на хората по-рядко им се ще да ме копират буквално ;-)

    Относно агресията, тя е естествена реакция, когато те хванат, че не спазваш правилата (другата естествена реакция е срам, ама нали…)

    1. Точно така – с CC даваш повече свобода отколкото законът дава на тези, които искат да копират/препубликуват. Това е в основата на лиценза всъщност.

      1. Не е точно така и оттук произтичат някои недоразумения. При определени условия ЗАПСП (глава пета) позволява препубликуване независимо от желанията на автора. Т.е. с по-рестриктивните варианти на CC можеш да предявяваш претенции, за които нямаш законово основание и по тази причина се невалидни.

          1. Май не съм, но може би наистина си струва да се резюмират нещата на едно място.

            Ще се опитам да го направя тези дни, но предупреждавам, че списъкът ми с неизпълнени обещания е дълъг като на професионален политик. :)

      2. Не съм юрист и познанията ми опират най-вече до международното търговско право, но ми се стори в началото, че точно това е целта: да дадеш повече свобода, но да я ясно обозначено докъде стига тя.

    2. Нещата ти са супер интересни, но наистина не са като за сайт – сбирщина със сео цел. За съжаление рецептите са точно това…

  8. Искаш да промениш правилата и така да повлияеш на хора, които не спазват правилата от самото начало? Те нарушават сегашната ти воля, а ти мислиш, че ако си промениш условията към по-ограничителни, ще започнат да ги спазват. Къде е логиката в това?

    Creative Commons ти дава лесен и широкоразпознаваем начин да изразиш начина по който искаш или не искаш да бъде ползвано произведението ти и условията за това. Ако тези условия не са изпълнени – има нарушение, каквото би имало и ако си запазиш пълните права.

    Приеми CC като добра практика, която пести време, но само ако се спазват правилата. Ако имаш някаква полза от създаването на условия за лесното ти препубликуване, то ти ще откажеш от нея, без да постигнеш нищо, спрямо нарушителите.

    Какви са ти били очакванията спрямо CC и какво искаш да постигнеш като се откажеш?

    1. Искам да постигна чуваемост и разбираемост. Хората разбират като им говориш за: бой, съд, ебане, авторски права.

      Когато говориш за: етика, коректност, СС и прочие, получаваш обиди, псувни, арогантност и простотия. А аз нямам желание да отнасям това.

      Това, което съм целяла с СС изначално беше да позволя свободно ползване на всичко срещу упоменаване на източника и поставяне на линк към оригиналния материал, но без ползването да е за комерсиални цели (което е относително и аз често си затварям очите).

      1. Ако разбирам правилно, искаш да демонстрираш озъбеност? Считаш, че сегашния ти избор се тълкува като проява на слабост, а отказът от някои права, макар и при условие, е индикация, че си склонна да се откажеш от защита в цялост?

        Да, можеш да напишеш, че всички права са изцяло запазени и са много пазени от поне три удивителни и два © знака от всяка страна. Може и да впечатлиш някой. За мен, а и точно на хората, които експлоатират липсата на бърза и лесна защита на авторските права с цел печалба, било по-скоро смешно, защото подобни декларации са най-вечер емоционален израз на безсилие.

        Иначе те разбирам прекрасно и си напълно права, че някои разбират само от бой и ебане. Точно те са склонни и да пробват колко можеш да изтърпиш и дали си склонна единствено да бълваш емоционални заплахи, вместо да им направиш нещо реално. Олекваш с всяка неосъществена заплаха.

        В заключение опит за непоискан съвет. Вместо да пишеш гневни писма или възмутена да се питаш къде отиде етиката и морала, потърси съвет какви мерки са имали ефект и ги прилагай. Направи нещо. Колкото да не е цялата пара в свирката.

        1. Не мисля, че в мейлите си бълвам емоционални заплахи, не знам откъде ти хрумна това? Или си ги виждал?

          Мерси за съветите, ако ми накипи много, просто ще се обърна към юрист и ще подкарам няколко от най-арогантните. Дотогава ще видим.

  9. Абе така и така заговорихте за авторски права, а няма къде да питам – някой знае ли какво става с 8 битовата еротика? Изкарва много притеснително съобщение:

    This web domain has been removed at the request of Bulgarian Ministry of Interior as part of an ongoing investigation into acts of stealing users’ personal data without consent.

  10. Супер дискусия. Повечето аргументи са казани веч и няма какво да добавя.

    Когато съдих 24 часа, в иска си не споменах Creative Commons дори наричах блога си сайт/журнал, за да улесня съдиата. Не мисля че лиценза помогна.

    Съдържанието в моя блог е толкова странно, че ако се сложи извън контекст изглежда безумно. При теб не е така. Пари не губиш, но губиш слава. Ако някой те копира без да те посочи като автор, тези които виждат твоето съдържание не знаят че си ти (и примерно не биха те наели след време да снимаш храна срещу пари и т.н.)

    Повечето случаи когато някой ме краде е от невнимание. Потърсил в Google например „нож“ и излиза снимка от моя сайт, копва я, джаска я в своя CMS и готово. Наскоро така се случи с LiveNews, които не са очаквали в Google Images да излизат български сайтове.

    От друга страна напоследък усещам, че като видят лиценз и не едно (c), а 2, дори грамотни хора хората се плашат от Creative Commons и го приемат като нещо още по-страшно от „всички права запазени“. Много често ми се налага да отговарям на хора на въпроса „мога ли да сложа линк към твоя сайт“, което сещате се – е направо смешно и във вреда на сайта ми, благодарение на CC :)

    Както е споменато и по-горе, CC улеснява грамотните, идиотите – дори бодлива тел не може да ги спре.

    1. Хм, мерси за наблюдението от предпоследния параграф. Не съм се замисляла, че всъщност част от добронамерените хора се стряскат от СС лиценза/договора, но реално всъщност ако човек не е запознат, комбинацията от няколко буквички може допълнително да го изплаши. А и хората не обичат твърде много да се зачитат. Вероятно кратко обяснение на български в кутийка в страничната лента или в отделна страница е добър вариант.

      Иначе да, предпочитам хората да знаят кой е автор на нещата, в които влагам повече любов, отколкото омраза. Не ми е много вътрешно, когато взимат злите политически памфлети, така или иначе ги пиша, за да стигат до повече хора. А и в крайна сметка никога не се знае дали няма да предпочета някой ден, ако надобрея, да започна да работя тези неща, а да не са ми просто хоби. И тогава пак се връщаме към това, че някои вече ще си е присвоил чужди заслуги и заинтересовани лица няма да знаят истинския източник на снимката или текста.

      Преди време си говорихме с Никола и се чудехме (във връзка с отпечатаните в Труд постове) дали има осъден у нас по СС и се сетихме за теб вс. 24 часа, но явно у нас това все още не се валидира по никакъв начин. И вероятно няма и прецедент.

  11. по-добре махни CC логото и напиши в каре под всеки пост „съдържанието е обект на авторско право“ който води до отделна страница с примери на крадци и свалени сайтове. така може би, ако са хора, ще ги спреш.

    може и вътре в рецептите да буташ някакви надписи и рекламни линкове, които те ще копират заедно с текста

    1. Не искам да запазвам тези неща, най-малкото не се мисля за Иво Сиромахов и не смятам че правя кой знае какво, просто си блогвам, но може би е добра идея (и това и към Еленко) да напиша малко по-дълъг текст какво намирам за редно да правят хората.

  12. морално погледнато рецептите са публично знание, освен ако не откриеш някоя нова уникална съставка

    снимките са доста „по-твои“ от текста

    законите, по принцип, са врата в полето

    1. Аз не съм толкова изтрещяла, за да смятам рецептите за авторски, ще оставя на балканските националисти да се боря за мусаката. Става въпрос за текстовете от блога, заедно си историйките, разните дребни подробности по приготвянето и дори правописните грешки. Нямам против да се ползва, ако цитират източника, или просто да си го преразкажат. Обаче така е супер гадно.

      А най-тъпото е, че като писах най-възпитано и без заплахи, че могат просто да цитират източника и няма нужда даже да трият съдържането, отнесох с извинение патки, путки и прочие, и обяснения, че текстовете ние сме ги крали от тях (и то от няколко, явно всеки се смята за първоизточник).

      Ето това ме влуди, нищо друго…

  13. Всъщност избраният от теб лиценз (cc-by-nc) така и така не е свободен и няма особена разлика между него и правата, които по начало ти дава ЗАПСП.

    А моят отговор на първия въпрос е отрицателен – при мен съм се изказал възможно най-радикално по темата. :)

    1. Не е напълно свободен, не беше и това идеята. Всъщност преди 4 години го избрахме с помощ от други блогъри за Нож и виличка, защото тогава не съм и мислила че някога ще ме препечатва Труд или пък че Монитор ще са толкова некоректни, че даже няма да отговорят на мейла. Може би нещата са се променили в интернет за тези години, а може би и това, което аз искам от моите снимки и текстове е по-различно. Въпрос на преосмисляне е….

  14. Мога да разбера такива изпълнения да правят аналогови издания.
    Обаче електронни, че даже и като им пишеш любезно и си правят оглушките.
    Не че е такава драма, обаче показва сериозен мързел и непукизъм.

    1. Енея,

      за съжаление на много „медии“ у нас, само носителят им е дигитален. екипът, мисленето, практиките, стилът и политиките са си абсолютно аналогови!

  15. „Интелектуален труд“ си остава много екзотично понятие за българина. Ако не вадиш домати, зидаш с мистрията, явно не се трудиш, явно всички текстове/снимки падат от небето.

    Помня един баш нагъл пример с крадене, който ме вбеси повече от обичайното. Като източник на мое нещо беше посочено точно :“ot neta :)“ Еби му майката, просто теглих тази здрава псувня на магазинното издание и не съм трошил повече нерви. Кого да тръгнеш да съдиш при тия анонимки?
    Аз не съм нета, имам си и име и линк към нещата. Тесктовете ми са 90 процента авторски. Самолично си нося отговорност. Наистина не разбирам толкова ли е трудно да се поместят? Пари няма да им искам, все пак никога не съм слагал реклами у моя блог, не целя комерсиализация и печалба…5 секунди „работа“ е.

    На чужди текстове/снимки винаги се старая да има автор и линк. Дори да са с чуждестранни източници. Не ми пречи, не искам да ги преписвам за собствени, така и трябва. Имам проблем само със снимките. Както каза Акулата, някои са толкова препечатвани, или съм ги взел от 5/6 години назад, че просто няма как да открия откъде са. Ако някой си ги познае и докаже, че са негови…винаги ще се съобразя с желанията му – или махам, или споменавам.
    Питал съм дали мога да поместя едни плакати. Драснах един мейл и след 2 дена получих най-любезно разрешение от автора. И толкоз.

    Засега нямаме снона гражданска журналистика. Още сме недоносени между по-популярни блогъри, които страдат от някакви Исусови комплекси и комично самочувствие, или маса блогъри-папагали, дето раздуват нелепи случки като билбордовете на дренчев до небето.
    Тепърва нещата ще се избистрят. До 4/5 години вярвам, че качеството ще се вдигне на подобаващи ниво, и въпросът с авторсвото ще се отрегулира постепенно. Няма да е както сега с пожелателен характер.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s