Соц дипломацията

Първо главно, изображение Дневник/Капитал.

Баща ми имаше един много добър приятел, който, Бог да го прости, беше дипломат от кариерата по социалистическо време. Беше минал през различни постове и назначения, като в края на 80те работеше в Судан и често разправяше различни забавни истории за сухия режим, дипломатите от Източния блок, контрабандата с водка и така нататък.

Това обаче, което и до ден днешен помня, а и не само аз, са разказите му как българските дипломати не предприемат нищо, преди да се допитат до колегите си от Съветското посолство. Толкоз по въпроса за независимостта им. Подчинената ни външна политика и марионетната ни дипломация 44та-89та е тъжна историческа реалност, както и факта, че всички тези дипломати от кариерата са завършили в Москва, и то не само МГИМО, а и т.нар. Школа шпионов и със сигурност са работили не само за родните ни служби, но и за КГБ.

Понеже историческата ни памет е къса, ще припомня, че реабилитирането на бившите служители на ДС започна с правителството на НДСВ и избирането на Георги Първанов за президент, като първата лястовица, която възрадва душите генералски беше назначението на Бойко Коцев за заместник министър на вътрешните работи при Сакскобургготски.

След това се започна едно точене и ходатайстване за златните синчета на „другарите“ от различните кръгове около бившите величия, Монтерей, Любен Гоцев и така нататък, докато постепенно ордените и назначенията за бивши ДС кадри не бяха нормализирани до степен Божидар Димитров да е министър, а човек с псевдоним Гоце – президент.

Така че театърът, който се разиграва в момента от всички „изненадани“ по повод списъка с дипломатите е доста нелеп, и честно казано обиден. А защо тези хора нямат място в дипломатическите ни служби днес? Защото те не са служили на интересите на България никога, едва ли го правят правят и сега, защото тези назначения създават много лошо впечатление на всичките ни партньори и защото връщат колелото на историята във времена, когато държавата ни беше в изолация от цивилизования свят.

Автор: nervousshark

Блогър-гурман, с интереси в политиката, соцално-икономическите процеси и хубавите храна и напитки

14 thoughts on “Соц дипломацията”

  1. Между другото високият блок в далечината май е от „дипломатическите“ – мислели са другарите навремето, няма да бият път през цяла София в дъжд и сняг.

  2. Магде, знаеш какво работя. Искрено се надявам думите на министръ Младенов да се превърнат в реални дела или по-скоро да не му попречат това да се случи… Убеден съм, че младите хора в дипломацията, носителите на новото начало, ще застанат твърдо зад министъра. Или поне по-голямата част от тях.

  3. Да, Драго, и аз се надявам, защото от тия одъртели пияници не могат младите професионалисти да свършат някаква работа или изобщо да се развиват…

  4. Имала съм възможност да наблюдавам работата в някои български посолства в европейски страни и като цяло положението е плачевно… като се започне от българските дипломати, които в 90% са доста ограничени, закостенели и некомпетентни.
    Ако се допуснат по-нови личности, то това са поставени млади хора, които се ползват със сериозна подкрепа от татко, чичо или вуйчо. Самите дипломати са ми казвали, че за да работиш в тази среда е нобходимо преди всичко сериозен гръб, дипломата не е от значение. А като цяло системата на работа в посолствата не е еволюирала и е наистина страшно и отчайващо.

  5. „българските дипломати не предприемат нищо, преди да се допитат до колегите си от Съветското посолство.“

    преведено на английски:

    „As a rule, they seek our advice on potentially controversial cases, even when our consultation is not mandatory.“ http://smali.me/2sL

    ;)

    1. Добро попадение. В соцблока България все пак беше в челните редици, но в ЕС сме последна дупка на кавала, турски кенеф. Преходът се издъни тотално гилдията на дипломатите заедно с него. За тази несвършена работа трябва да им се държи сметка, не за свършената. В момента се прави точно обратното. Няма да е на добре…

  6. Мария, очевидно си имала наблюдения именно върху част от тези, които предстои да видиш и в следващи списъци. На забравяй, че в системата има и не малко т.нар. външни назначения. Поставените млади хора – не че ги няма, но те са поставени не от чичо или вуйчо, а по-скоро по политическа линия. Роднинските връзки сред дипломатическите служители (подчертавам дипломатическите!) са все по-намаляващ своето значение критерий. Това не означава, че сред техническите служители (а те често се представят пред незапознатите именно като дипломатически!) няма такива връзки. Мога да те уверя, че сред младите дипломати в това министерство има изключителни хора, с модерни виждания, които могат буквално в рамките на 4-5 години да реформират системата до корен. Хайде представи си сега един такъв млад човек, който иска да направи нещо наистина стойностно в работата си, но не му позволяват, как се чувства, когато чете мнения като твоето?! Дали не му е обидно, че го поставят в един кюп с този, който му пречи?
    За едно обаче си права – системата не е еволюирала изобщо. И точно срещу това роптаят младите дипломати. Но не те са хората, които вземат решенията, за съжаление. Така че, нека не изпадаме в соцреализъм да осъждаме младите. Не те са виновните…

  7. Драгомир, напълно те разбирам и аз самата съм в положението, което описваш в последните изричения. Но не мисля, че младите хора, които биха могли да реформират системата са толкова много, за да успеят. Аз също работя в българска администрация и много малка част от младите служители имат по-различно мислене. Наистина е много жалко… първо нямат иновативно мислене и куража да се противопоставят, освен това голям процент са просто политически протижета и нямат абсолютно никаква свобода на мислене и действие. А малцината, които има желание за промяна се оказват почти изхвърлени или те самите се оттеглят, защото е невъзможно да се вирее в такава среда.
    Мнението ми се е формирало от лични наблюдения и опит, надявам се да има изключения.

  8. Както и да го погледнеш – истина. Където и да отвориш: ТV , радио, вестник, та дори и улични интервюта – все едни възмутени приказки за „професионализма“, за това че и в САЩ Дипломатите са от ЦРУ (Ама не и посланиците!!!) и т.н. и т.н. Днес слушах по НОВА как Андрей Райчев и Мира Янова намериха доводи че нямарло нищо неледно и чудно и че министър младенов се правел на… едва ли не той да си подава оставката…
    лошото е не това, че хора, които по презумпция и принуда не са работилми за ЗА БЪЛГАРИЯ, а за системата са все още тук и там. Гадното е, че толкова много по улицата и по медиите имат наглостта да се възмущават, че някой искал да ги сменят въпросните дипломати.
    Възмущават се точно такива, които са живяли и продължават и сега да живеят добре от службата си и верността към онази система. Точно зареди които огромна част от народа тъне в бедност, простотия и мизерия.

  9. Намирам исказванията и непрекъснатото бродене на Андрей Райчев в разни телевизии за много вредни-насочени срещу България. Последното му исказване за това, че меката дрога в България трябва да бъде легализирана, защото така или иначе, младите щели да станат наркомани, беше потресаващо за мен и хората около мен. Знаем коренът на Андрей Райчев, неговият бизнес и този на Виза \Недялкова. Нима той ще определя дневния ред и на Министерство на външните работи?

    1. Изказването му за меката дрога беше супер адекватно, особено на фона на мнението на „синята“ кандидат кметица на Габрово. Нека да не се правим на по-големи католици от Папата.

  10. Това е моето мнение по темата, което пратих на Неколай Младенов във Фейсбук:
    Николай, смятам че този въпрос малко се преекспонира и това е свързано най-вече с политическата конюнктура. Разбира се, и закона е такъв – изисква да се огласят лицата, които са сътрудничели на службите. Всъщност би било странно точно обратното – ако в подчиненото ви министерство нямаше такива сътрудници. Не е тайна, че една част от служителите в дипломатическите представителства са „явни“ или „тайни“ служители (сътрудници) на службите. Това е практика във всички страни – България не е изключение. Няма как да е била изключение не само сега, но и в миналото. Известно е, че част от дипломатите (не само български, но и чужди, вкл. от „приятелски“ държави) са били в миналото сътрудници в различни структури за сигурност – сигурно вие самия знаете имената на наколко руски и американски посланици у нас, които са били кадрови служители в разузнаванията на своите страни преди това. Разбира се, тъпо е точно пълномощните министри да бъдат действащи сътрудници на службите – може да бъдат само „пенсионирани“ сътрудници :))) За целта си има съответно военни аташета, втори секретари и други длъжности, където се знае мълчаливо от всички страни че се върши и „интелиджънс“ работа. Няма защо точно ние нещастните българи да си посипваме главата с пепел и да се правим на по-католици от папата. Хич да не ти пука от това че били някога сътрудници на службите. Гледай преди всичко дали си вършат работата добре и лоялно за страната си сега или са само синекурни назначения. Аз лично по-бих се притеснил, ако излезеше информация, че сред нашите посланици има агенти на ФСБ, ГРУ, ЦРУ, Мосад, МИТ или други чужди разузнавателни служби. Слава богу, че са били служители на нашите български служби, пък дори и на тези от минаелото, от което много шизофренично се опитваме да се отречем… Ето това би било истински скандал – но коя от тези служби би признала доброволно, че има вербувани служители в българския дипломатически корпус? А за да разберем сами това, очевидно трябва да пращаме, вкл. зад граница, в мисиите ни там, освен хора разбиращи от разузнаване, така също и хора, които са добре подготвени контраразузнавачи – да знаят нашите дипломати и днес че лоялността им се доказва на принципа „доверявай, но проверявай!“ Успешна работа ви желая!

  11. Мои познати италианци ме помолиха да поискам от българското посолство Търговския закон на италиански. Обадих се и попаднаха на някакъв мъж, по гласа около 35 г, който с пренебрежение към мен ми каза (цитирам дословно!): А бе, момче! ( а аз съм на 52 г!) Какъв закон на италиански те гони! Няма такова нещо! Хората говорят на английски! (в Италия!) Ако искат твоите италианци нека се обърнат към адвокат Кирил Маричков. Кантората му е тук, до посолството.“ Оставям това без коментар!

  12. Мария, има изключения и това е най-радостното. Може както казваш да не са многобройни, но не е и необходимо. Важно е да са достатъчно, а според мен е така.
    Темата за разнунаване и дипломация по принцип е обект на много научни публикации. Разбира се, че двете няма как да не вървят ръка за ръка. Понякога и границата между тях е много тънка. Но в конкретния случай говорим за възможни съществуващи зависимости, които може потенциално да насочат едно или друго решение в грешната посока.
    П.П. Доста се смях на поста за българския Търговски закон на италиански. В интерес на истината не знам защо се очаква българското законодателство да е преведено на всички езици?! Въпросът наистина звучи абсурдно. Предлагам експеримент – някой, който знае италиански, да се обади в Посолството на Италия в София и да попита дали имат текста на италианския търговски закон на български език. Подозирам, че отговорът няма да съдържа само добри пожелания за вкусни и топли спагети :-))))))

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s