Смирение

Понеже са пости, и понеже лицемерната и показна набожност на Бойко Борисов и Божидар Димитров, развяването на недоказани мощи и шишенца с „манна“ (не си прави идоли!), арогантността и омразата на митрополит Николай Пловдивски и парадирането с религиозност (не вяра) от хора, погазили поне 2/3 от Божиите заповеди ме отвращават, пускам тук някой наставления от Св. Серафим:

Смирението е нещо повече от добродетел: то е цялостното християнско светоусещане, началото на новозаветния живот и самият този живот.

Ето защо преп. Макарий Египетски в своите дивни творения говори, че смирението е признакът на християнството, т. е. критерият, по който можем да определим християни ли сме, или езичници; има ли в нас благодат, или няма; с Бога ли сме, или без Бога; щастливи ли сме, или нещастни. Без смирението нито една от добродетелите няма за нас никаква спасителна сила.

Спасително е да си припомним, че ап. Павел, говорейки в своето Първо послание до коринтяните за любовта като за най-висш дар на Светия Дух, под нея разбира не благотворителността, нито дори туй да раздадем целия си имот на бедните. И това е понятно. Та нали и чревоугодници, и пияници, и блудници, и горделивци, и тщеславни хора нерядко се занимават с благотворителност. Благотворителността всъщност е само подготвително стъпало към придобиване дара на съвършената любов, но тя не е самата тази любов.

Но върха на планината не можем да достигнем, без да изкачим цялата планина. Затова нека се стремим да придобиваме всички добродетели, а най-напред — тяхната основа: християнското смирение.

Наистина, не е трудно да имаме смирение в смисъл да съзнаваме собствената си греховност. Не е трудно да се смиряваме и пред Бога, съзнавайки всички свои немощи и цялото си нищожество. Но много трудно е да се смиряваме пред ближните си. За това пречи нашето съзнание за въображаемото ни превъзходство над тях, защото ние се смятаме за по-добри от другите, дори когато имаме много големи недостатъци. Тези недостатъци обаче ние винаги оправдаваме, винаги сме склонни да ги омаловажим. Затова пък рядко се случва да извиняваме недостатъците на своите ближни. Почти винаги ние ги обвиняваме и осъждаме даже за грехове, които те нямат и които съществуват само в нашето греховно и гордо въображение.

С посвещение за братя Диневи – най-големите ктитори на България, постещите, за да отслабнат, Божидар Димитров, Бойко Борисов, комсомолците, които ни следяха по Великден пред църквите, а след това първи се закръстиха в храма, Георги Първанов, Георги Гергов, митрополит Николай, митрополит Кирил и останалите продавачи и купувачи на индулгенции.

За постите отпреди 2 години тук, тук и тук.

Автор: nervousshark

Блогър-гурман, с интереси в политиката, соцално-икономическите процеси и хубавите храна и напитки

5 thoughts on “Смирение”

  1. Постът ти за постите :) несъмнено е много точен! Поздравления!

    Надявам се да не бъде прието като заяждане (защото не е), но не смяташ ли, че, особено с оглед последния абзац от цитата, някакси леко некоректно и несмирено пропускаш в посвещението флагманите на християндемокрацията у нас?
    Или те са в графата „останали…“?

  2. Който трябва, ще се познае в „останалите“. А и не намирам нищо лошо в християндемокрацията, въпреки че не се определям като такава и съм за пълно разделение между държава и църква. Дискусията е дълга и не ми се влиза в нея, но нека направим разликата между Първанов и младите ни консерватори, защото тя е от небето до земята…

  3. Уточненията ти са точни, но излишни, предвид че не съм твърдял, нито че християндемокрацията е лошо нещо, нито че някой би могъл да се осмели дори да се доближи до тов. гоцэ, камо ли да се сравнява с него по каквото и да било.

    Нямах това предвид, но както и да е. Или сме се разбрали, или не.
    И в двата случая задълбаването ще е по всяка вероятност безполезно :)

  4. Добре де, вероятно аз не разбирам точно. Кажи ми кой имаш предвид? Защото според мен у нас не може да се обобщава на партиен или друг принцип, става въпрос за конкретни личности.

  5. За съжаление не само митрополит Николай,но и поведението и политиката на БПЦ навеждат на тъжни мисли за състояниетой.Имам предвид нежеланието да се работи сред хората,слугуването и другаруването със съмнителни „елити“,охолния живот на „князете на църквата“(при възможност обърнете внимание на антуража и колите на въпросния митрополит) и т.н.Не ми се говори в подробности.Ще вляза в грях,така да се каже.Но мисля,че търговците са в храма и това е жалко.И показателно за състоянието на обществото.Особено като се имат предвид естеството на тази институция и великите сенки от миналото й.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s