от петък до петък

Харесвам много N*E*R*D, а особено харесвам последния им албум Nothing, колкото и самостоятелните изяви на Фарел Уилямс като продуцент да ме дразнят. А Soldier със Santigold е убиец (не е в албума).

Тази седмица се върнах отново към Glass Candy и Chromatics, осбено по-старите неща, в които повече се усеща пост-пънка и по-малко ню итало влиянията. Един приятел – музикант пък сподели, че Ida No (Glass Candy) му звучи като надрусана Кичка Будурова. На мен незнайно защо сравнението ми хареса.

Advertisements

About nervousshark

Блогър-гурман, с интереси в политиката, соцално-икономическите процеси и хубавите храна и напитки
Публикувано на коментар, музика, от петък до петък. Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s