За детската смърт бясно през сълзи

Мислех да започна със сухите цифри, защото за мен е ужасно трудно да намеря думи, с които да пиша за умишлено причинената смърт на стотици деца, но явно за други в тази държава е лесно да намерят точните думи:

238 деца не е стряскаща цифра, защо така тенденциозно са представени данните като нещо скандално и страшно, не може ли да се намери начин по-меко да представи ситуацията, ама защо пък точно сега излиза тая информация – сутрешен чалга-блок на Нова Телевизия с участието на Надя Шабани, директор на ДАЗД, която видимо се е окопитила след вчерашния шок и мънкане. Готово е и набързо скалъпено репортажче на НТВ с възмутени лелки, които обясняват че не, няма такова нещо и прочие пълни дивотии.

Срам, Нова Телевизия, огромен срам! Първо, заради продажните ви душици, които за единия сребърник ще забравят, че това са измъчвани и убити ДЕЦА, и второ – заради собствената ви гьотференщина пред смъртта и подигравателния тон, с който коментирате фактите!

А те са такива!

238 деца, починали: 31 от които от глад, 84  от общо занемаряване, 13 от масови зарази, т.е. лоша хигиена, 6 от злополуки като измръзване, удавяне, задушаване, 36 от пневмония, вследствие студ и залежаване, 2 от насилие, 103 от недохранване, 15 – причина неизяснена.

Има и: 7 случая на сексуално насилие, поне осем случая на физическо насилие, 622 случая на тежки заразни болести и опаразитяване, и починали вследствие деца, незаконна физическа имобилизация на деца като практика в поне в 8 дома, 90 деца подложени на „химическа имобилизация“ с тежки и увреждащи невролептични медикаменти.

Подобно нещо, поне по мои спомени е безпрецедентно за българската история и никога деца не са измъчвани в такива мащаби, и по този брутален начин, чрез глад, връзване и захвърляне в безпомощно състояние, докато умрат сами. Този продължаващ с десетилетия геноцид може да се равни в Европа единствено на случвалото се в нацистките концлагери…

И единственото предложение за (окончателно) решение, което дойде през тези години беше идеята на Емилия Масларова жените, носещи деца с увреждания да правят задължителен аборт, ако не да им се спират детските и майчинските.

Поради огромните размери на случая аз лично очаквам и изисквам:

– Надя Шабани незабавно да подаде оставка, поради опит за манипулация на факти и общественото мнение, както и за несправяне със служебните си задължения;

– Прокуратура и съд да направят всичко възможно да бъда осъдени виновните с цялата строгост на закона. Няма да забравим и ще следим всяко дело, всяка стъпка, всеки ден.

– Българските държавници в лицето на президент, правителство, парламент и политически партии да вземат отношение и да престанат да си зариват главата в пясъка, за да не падат техните глави следващия път.

– Последно, но най-важно – съответните органи да вземат мерки и останалите оцелели деца незабавно да получат медицински, психологически и социални грижи и нови домове.

Какво можем да направим ние?

Ако ви се вижда недостатъчно, както на мен след интервюто с Надя Шабани, можем да хванем по една гьостерица, за да се махат всичките тези чалга-водещи, чалга-директори, чалга-медии, чалга-правителство и безбройните Менгеле.

П.С. Благодаря на Яна за неуморната работа, не знам как оцелява.

Advertisements

Автор: nervousshark

Блогър-гурман, с интереси в политиката, соцално-икономическите процеси и хубавите храна и напитки

56 thoughts on “За детската смърт бясно през сълзи”

  1. lilia, aко няма какво да кажеш, по-добре мълчи, вместо да бълваш глупост след глупост. аман от празни приказки и опити за разводняване на важни теми.

    колкото до надя шабани – постъпката и е лицемерна и безотговорна, но много илюстративна и показателна за цялата ситуация. след като шефката на ДАЗД говори подобни неща, 238 детски смърти за 10 години в тези домове изглеждат напълно нормално. ВСИЧКО е наред, а?
    голяма грешка, шабани. аз също ще ти поискам оставката. ти нямаш място на свобода, та камо ли на позицията шеф на комисията за закрила на детето. това е гавра.

  2. Аушвиц ли? Не, България в 21 век…
    Във фейсбук зърнах преди малко някаква „кауза“ (с над 18 00 последователи) „ЩЕ ПИША НА КИРИЛИЦА защото съм ГОРД че ИМАМЕ СОБСТВЕНА АЗБУКА“. Ами като не можем да се гордеем с щастливи деца, ще се гордем с това, че сме се научили поне да пишем.

  3. lilia, Моля без изказвания от вас. Явно арабския свят е по-важен за вас от българските деца. А българските деца страдат. Аз също изисквам оставката на Надя Шабани. Изисквам и справедливост от страна на съда и затвор за виновните за смъртта на тези деца.

  4. И още по-крайни трябва!
    Там УБИВАТ децата, по дяволите! Ако това не е крайно, ако за нас няма разлика между живота и смъртта, със същия успех трябва да се самоубием всички и да е все едно.
    Крайно е. Крайно жестоко, крайно нагло, крайно нечовешко.
    Край.

  5. Тц-тц каква помия.
    Добре че такива неща остават почти незабелязани.

    „И единственото предложение за (окончателно) решение, което дойде през тези години беше идеята на Емилия Масларова жените, носещи деца с увреждания да правят задължителен аборт, ако не да им се спират детските и майчинските.“

    без коментар.

  6. Аз бях шокирана не само от разкритията, но и от масовата реакция на хората в разни форуми. Повечето твърдяха, че на БХК не може да се вярва, че организацията имала за цел просто да претендира за още права за ромите и т.н. простотии. Явно за твърде много хора в тази държава детският живот не означава нищо… за по-тъжно нещо не знам дали мога да се сетя.

  7. @soregashi Ilia Temelkov едно наблюдение да споделя: lilia e някакъв трол (или ченгенце?), което ръси безумни коментари и слага линкове към съвсем чужди блогове, чиито автор не е той/тя. чиста проба интригантство – доста тъпо.

  8. Бесен съм по хиляда причини в тоя случай, но в момента – най-вече че очевидно че в социалното министерство никой ама никой не си върши работата. А в старческите домове какво става? И там ли да чакаме Яна да иде да разследва. Подозирам че картинката не е много по-различна.

    Та сега е ясно, че най-напред трябва да се предотвратяват тези неща за вбъдеще, но аз искам да видя хора в затвора- от лелките в домовете до Емилия Масларова и който там е бил министър преди нея.

  9. Също така искам да питам, БПЦ, която ни пази от най-страшни грехове като слушането на рок музика КЪДЕ Е в тоя случай? Да сме чули някаква реакция? Нещо да вземат да направят за тия деца?

  10. Всъщност, на БХК наистина твърде не може да се вярва, защото те са същите защитници и на македонската нация и македонския език. Не ми се спори, но данните им не са надеждни. Както не са надеждни и данните на държавата, апропо.
    Условията в домовете са наистина отвратителни и децата там с бити, голяма част са сексуално насилвани от по-големи деца от същите домове, масово проституират.
    Не се гневете толкова на държавата. Аз се гневя, първо на родителите, които са ги хвърлили там, и второ на онези, които се чудят къде да си намерят утроба под наем, като си заложат апартамента, а не вземат да отгледат едно дете от дом. Никъде по света няма добри домове за сираци. Ама никъде. България не прави изключение.

  11. Аз не само, че бях шокиран, бях бесен. Баща съм на десет годишно момче и когато го видя да плаче страдам с дни. Не си представям как е възможно да оставиш дете да страда , без да му помогнеш.
    Заради такива неща започвам да преосмислям позицията си за смъртното наказание.

  12. Codile, прав си, картинката в старческите домове едва ли е по-различна. Пример за това е „Бунище за забравени хора“ http://dumpinggroundsforpeople.wordpress.com/read-the-investigation/bg/
    Материал на Яна Бюрер Тавание, дава доста добър (и същевременно ужасяващ) поглед върху положението в институциите за възрастни с умствена изостаналост и психични разстройства. Предполагам, че в домовете „само“ за възрастни хора без психични разстройства е същото. Ад.
    А иначе за актуалната статия – един от коментарите по-горе ме хвърли в тъча, повторно, защото прочетох един подобен някъде другаде. Децата били проституирали?!?!?! От 238-те деца, УБИТИ варварски, едва ли дори и едно е било в състояние да проституира. Става дума за деца с увреждания, каква проституция? Кога да излязат на улицата, в паузата между поредната доза набутани невролептици и връзването за леглото, за да не отнемат време на санитарките ли?!
    В домовете за деца, които нямат увреждания, е друго. Но там проституцията е един от многото проблеми, които също водят до положение, сравнимо по ужас с картините от материала на Яна.

  13. Аз разбирам @tuareg70, понеже също имам дете. Тук обаче става въпрос за нещо друго. Повечето хора (в българия) се интересуват само от собствените си деца и не им пука много за децата на другите. Кой е отговорен за децата без родители? Държавата? Не! Отговорни сме всички ние, защото тези деца са наши.

    1. Всеки един е част от държавата с произтичащите от това права и отговорности. Като общество, което уж сме, имаме грижа към най-безпомощните си членове.

      1. Да, така е, но само на теория. На практика сме напълно безразлични към страданието и болката на другия. Ние не сме общество,
        „Не сме народ, не сме народ, а мърша,
        хора, дето нищо не щат да вършат.
        Всичко тежко, всичко мъчно е за нас!
        Аз не зная! Аз не мога! – общ е глас.
        Помежду си лихи, буйни, топорни,
        пред други сме тихи, мирни, покорни…
        Все нас тъпчат кой отдето завърне,
        щот сме туткун, щото не сме кадърни…“

  14. „Подобно нещо, поне по мои спомени е безпрецедентно за българската история и никога деца не са измъчвани в такива мащаби, и по този брутален начин, чрез глад, връзване и захвърляне в безпомощно състояние, докато умрат сами.“

    Ето тук грешиш. Домовете в България ВИНАГИ са били такива. Родителите ми бяха олигофренопедагози и работеха в помощно училище. Макар и пансион, а не дом, това място беше в ужасно състояние. Разликата е, че преди 89-та за тези забравени от бога деца не се говореше. И никой не се интересуваше какво става с тях. Хората, работещи в тези домове ВИНАГИ са работели така. Просто преди това се смяташе за нормално. Затова не могат да схванат за какво ги упрекват – те си работят нормално по техните представи.
    Затова и винаги съм била за каквоти и да е подкрепа на такива домове.

    1. Благодаря за информацията!
      Аз правех паралели с двете световни войни примерно и други колизии, но съвсем не исках да се сещам за тези домове по социализма :(

    2. Да, така е, домовете не са от днес и вчера. Аз бях потресен когато преди години посетих по работа детското селище Качулка, разположено на около 30 километра от Сливен, в планината естествено – далеч от хорските погледи. Един господ знае какво се е случвало там преди 1989 г.

  15. Чакайте малко, и до какво ще доведе справедливият ви гняв? До няколко пребити с гьостерици чиновници? Има само един начин да се помогне на тези деца и той е да се ОСИНОВЯТ! Така че който не е подал документи да осинови такова детенце, няма никакво право на гняв. Съжалявам, но ми е писнало от справедливи възмушения за пред хората.
    Съждението ми не е идиотско, а опит да се установят точните факти. БХК са доста дискредетирина организация, за да ме вдигне на бунт. Както не може да ме вдигне на бунт нито Яне, нито Волен. Не забравяйте, че същите тези медии, на които се доверявате, се кълняха, че Джони Деп е в България. Същите тези НПО, които са ви накарали да се гневите – без никаква полза, апропо – разбърникват духовете тук с разни притчи за македонски малцинства, потъпкани малцинствени права и друг булшит, който е несъстоятелен, но им осигурява добро финансиране. Не вярвайте на всичко, което ви казват, а си помислите кой и защо съобщава тези факти и каква е голямата картина.
    Не че отричам, че децата по домовете са нещастни, малтретирани и умират. Но като се пеним по интернет върху съмнителни данни, по никакъв начин не помагаме.

  16. Какво може да се направи ли?! Ами да се създадат нормални условия за тези деца, извън тези концлагери. За строене на домове от семеен тип и обучаване на персонал със сигурност ще се намерят европейски пари, дори и от неправителствени организации.. За едно такова дете държавата отделя по 780лв всеки месец. Къде потъват тези средства? Не е за децата, със сигурност.
    В Германия живея в близост с подобен дом, общежитие. Самата сграда се намира сред парк, на полуостров в реката, до доста елитен квартал с високи наеми. Децата излизат всекидневно на разходка заедно с гледачите си, хората ги познават и поздравяват. Тригодишната ми дъщеря, след първоначалното учудване и плахост, също ги закача и се опитва да си играе с тях. Винаги им маха през оградата, когато минаваме оттам. Същите тези „безнадеждни случаи“ с голямо умствено изоставане поддържат градинка, простират, готвят и успяват малко или повече да се грижат за себе си.
    Проблемът в България не е финансов. Проблемът е в абсолютния непукизъм на обществото, която смята че увредените са същества без душа и нямат други нужди освен храна и място за „складиране“, което не иска да ги вижда по улиците и е доволно само ако не са му пред очите. Проблемът е в дълбоко неукият, необучен и незаинтересован персонал, който разсъждава горе-долу по същият начин. Проблемът е, че доброволците, които са основната причина подобни деца на Запад да не растат в тъга и изолация, в България са една шепа.
    Изобщо не знам с какво иначе се занимава БХК, не ме и интересува. Спечели дълбокото ми уважение, след като разгласи тази история. Дори и една десета от написаното да е вярно. А всички дребни, изсъхнали душици, които прескачат мъчителната смърт на тези дечица и търсят политически мотиви, антибългарски заговор, теория на конспирацията и пръста на масоните и марсианците мога да кажа, че са им ужасно сбъркани приоритетите.

  17. Доста съм се интересувала по въпроса и съм сигурна като казвам, че единственото спасение е осиновяване. Няма добри домове. Гледала съм ужасяващи документални филми за домове за изоставени деца в развити страни като Англия например.
    Трябва да се промени режимът на осиновяване. Сега е по-лесно да забременееш на 62 и да си купиш утроба под наем, отколкото да си осиновиш дете. Децата са без откази от родителство, но зарязани. Тънат в тези дупки, но не могат да бъдат осиновени поради някаква хипотетична възможност родителите им да ги потърсят.
    И моля ви, престанете да давате примери със собствените си деца, отглеждани в семейства. Най-меко казано е цинично. Тези деца, за които говорим, никой не ги иска. Дори осиновителите, дори вие, щото са примерно кривогледи. Помислете си дали бихте осиновили кривогледо циганче или мулатче на пет години с умствено изоставане и ако отговорът ви е да, тогава можем пак да говорим. Но е много лесно да си гневен. Прави добро впечатление в интернет.

    1. Лесно е и да играеш роля на разумният и реалистът, това също прави добро впечатление в интернет, но също с нищо не помага на децата. Историята показва че всички добри неща за нас хората са постигнати след като някой, някога се е разгневил на нещо в системата. Следователно, гневът в случая е доста полезен.
      Що се отнася до това дали осиновяването е най-доброто за децата, въобще не съм убеден че е така. Семейството не е най-добрата среда по презумция, защото има безброй случаи на насилие на деца именно в семейство с уж нормални родители. Достатъчно е да се потърсят материали и ще ви се завие главата. Затова и е толкова трудно да се даде едно дете за осиновяване. Не можеш да повериш съдбата на едно беззащитно създание с лека ръка.
      Ще завърша с това, че да се разгневиш на такава информация е човешка, нормална реакция (ако си нормален човек), всяка друга реакция е неестаествена.

  18. Домовете работят достатъчно добре в Германия. Осиновяването не е пенкелер. Давам пример за дом, покрай който минавам през ден и вече познавам отделните деца по физиономия. И къде давам пример (по темата с домовете) със собственото си дете?

  19. Доста съм пристрастна по темата, затова ще ти отговоря. Ти бил ли си в SOS дом? Е, аз съм била. По-добре е от всичко налично, но не е панацея. И знаеш ли каква селекция тече за децата, които отиват там? Възможно най-запазените взимат, за да изглежда идеята добре и да те се загуби финансирането. А замислял ли си се за живота на тези жени, които стават SOS майки? Рестрикциите към тях, изолацията, липсата на личен живот. Липсата на баща. На фигура, която да олицетворява башата – дядо, чичо, гадже на майката, каквото и да е. Няма. И това не е работа. SOS домовете са измислени след края на Втората световна война, когато е имало много самотни жени и много сираци и са ги събрали. Тогава е работила. Но сега вече ситуацията е друга и тази идея е безумно остаряла.
    Виждаш ли как се обръщат нещата? Много сме гневни, ама домовете там да се стегнат и да ги гледат. Ние си измиваме ръцете. Държавата, нейната мама, да се оправя. Аз може би като човек, който смята, че отговорността е лична, имам по-друго виждане. Смятам, че като си гневен, трябва да действаш. Под една друга публикация в блог написах, че се надявах Анджелина Джоли и Брад Пит да направят осиновяването секси, но тази мода не ни лови в България. Тъжно, а?

  20. SOS селищата са само една-единствена форма, която има смисъл при една определена група деца. Има много други форми на домове, интернати, общежития, дневни къщи и така до безкрайност, които са толкова специфични колкото децата, за които се изграждат. Ясно е, че е в голяма част от случаите най-доброто е осиновяването, НО, първо колкото и да станат осиновителите, пак няма да могат да поемат всички деца, второ има деца със специфични здравословни и социални нужди, за които е много по-смислено да бъдат в здравно заведение или общежитие например. Първата и най-важна стъпка е достатъчната информираност на родителите и достатъчната помощ и подкрепа от страна на държавата (пример дневна къща), за да могат те евентуално да решат да оставят детето при себе си. Втората стъпка е преценката на състоянието и нуждите на детето, та да може то да се насочи към най-подходящата за него форма на отглеждане. Добър пример е една инициатива, при която деца с Даун до някаква възраст живеят с приемна майка като братя и сестри (групите са до 4-5 деца), а после се изнасят в общо жилище, кадето сами се грижат за себе си (има социален работник, който ги наглежда през ден-два). Няма универсално решение.

  21. 250 000 двойки с репродуктивни проблеми и 30-40 хиляди деца в домовете? Това е българската статискита. Колкото и да подпибират, предлагането е в десетки пъти по-малко от търсенето. А в Швеция вече си нямат техни деца за осиновянане и ходят да осиновяват по чужбина. И осиновяват наши деца.
    Ти се шегуваш…

  22. Това че в Швейцария няма хора, които си оставят детето с увреждане в дом е пълен мит. http://www.ssbl.ch/institutionen/divemkinderheim-weidmattemdiv.html Освен това не намирам за ненормално, че повечето двойки не искат да осиновяват деца с много голяма степен на увреждане. Това, което предлагаш ти, е да се прехвърли ролята (и вината) на държавата по грижата за тежко увредените деца върху бездетните двойки ( е ся що не осиновявате?!). А за това, че българските двойки изобщо не искат деца от дом е съвсем друга история (дива и балканска). Конкретната тема е за децата с УВРЕЖДАНИЯ, а не за децата по домовете изобщо.

  23. децата с увреждания са и в домовете. и вие тук се възмушавате, че умирали. ама никой не казва – дай ми го тва дете да го гледам. много е лесно така. а мен ме наричат идиотка, щото разсъждавам.

    1. Децата с увреждания в България не са в домове, а в концлагери. Домове за деца с увреждания изглеждат като в онзи линк в предишния ми пост. Има деца, за които грижата в домашни условия не е смислена или би била много по-смислена грижа от специалисти. Работа на държавата е да осигури на тези деца условията, от които се нуждаят. Медицински лица, психолози, пригодена среда. Както писах горе, първата работа на институциите би била да преценят каква грижа е подходяща за всяко отделно дете, според степента и вида на увреждането му.

  24. „… Подобно нещо, поне по мои спомени е безпрецедентно за българската история и никога деца не са измъчвани в такива мащаби, и по този брутален начин, чрез глад, връзване и захвърляне в безпомощно състояние, докато умрат сами. Този продължаващ …с десетилетия геноцид може да се равни в Европа единствено на случвалото се в нацистките концлагери…“
    – за жалост не е безпрецедентно и отношението на нацистите с тяхната арогантност види се не е даже най – бруталното..! Тона, което продължава да се случва на децата от институциите в БГ е едно късно, но много отчетливо ехо от времената на болшевиките с тяхната мълчалина садистичност, пращаща децата и всички врагове на режима в най – ледената – есвивалент на Сибир – изолация…
    Историята на тези институции за деца и младежи, където разбира се освен всички други страдащи са изпращани и децата на „враговете на народа“ е брутална и за жалост твърде слабо позната все още…!

  25. Всички ние знаем че трагедията със тези деца не е от вчера . За Емилия Масларова и за другите лелки лично аз не искам никакво друо наказание освен да отидат и да поживеят един месец в подобен дом.

  26. lilia e трол това ми е ясно от самоот начало щом я зърнах, но н кой му дреме за някакъв трол в моемнта.
    Проблема с децата наистина всички си го знаехме. Всички сме гледали документални филми за домовете. Хората в тях са като невидими серийни убийци, които дори не знаят какво вършат, а гледат на децата като на зеленчуци и се грижат за тях сякаш са животни. Касапите имат повече съчувствие от тези затлъстели лелки по домовете. Държавата си затваря очите за положението там сякаш очаква това да продължи вечно и никой да не потърси сметка, защото е ШИБАН ФАКТ, че хората наистина искат да не знаят. Искат да държат тези деца извън собствения си измислен свят в който най-важното са парите (техните или чуждите). Тези жени (защото повечето са жени) трябва да бъдат съдени до последно и ако държавата не го направи, надявам се Хелзинския комитет да направи нещо, надявам се някой някъде да ги хване за шията тези неграмотни чудовища и да ги съсипе!
    В европейския съюз на това как ли ще погледнат.

  27. Сладък живот,

    Хем казваш, че тези деца никой не ги иска. Хем предлагаш като решение да се облекчи процеса на осиновяване. Че какво ще помогне такова облекчаване ако няма кандидати? А след като се осиновят? Как си представяш осиновяването само по себе си да помогне ако не се заинтересуваме какво ще се случи с тях след това?

    Осиновяването не може да бъде решение при деца с тежки (а и леки) увреждания поради същата причина, по която тези деца са попаднали в домове на първо място. А тя е, че на самите биологически родители им се е предлагало или настоявало това като единствения възможен вариант. Като в същото време отсъстват медикосоциалните услуги, съпорт и механизми, които да помогнат на тези деца да живеят, както и на семействата им. Говоря за рехабилитационни дневни центрове, проследяване от специализирани терапевти и лечения, които дори и не толкова (относително) скъпи не са по силите на едно семейство, в което единият родител не работи, за да се грижи постоянно за детето с увреждане. Ще ти кажа, че в момента такива НЯМА за родителите на тези деца с увреждане, които все пак НЕ СА ги оставили в детски дом, а си ги гледат в къщи прако сили. По съшия начин, по който няма за деца с левкемия и подобни. Как смяташ такива да проима за децата с увреждане, които се осиновяват с увреждане? Ти осиновила ли си такова дете, апропо?

  28. Радвам се, че тази тема е предизвикала толкова разгорещен диспут. Толкова дълго се борих сама – вече 22 години се грижа за болното си дете. Никога не ми е минавало през ума да го изоставя и да си гледам живота. Държавата не съдейства на тези майки, за нищо, нито за стаж, нито финансово. Те са мъченици. Много мога да говоря, да не спра, но не съм сигурна, че все още има кой да ме чуе. Работих две години в дом за деца (един от проверените от БХК). Не можах да издържа повече. Нещата никак не са пресилени, точно такива са. Но трудно се доказват. Тези домове са сърцето на Ад-а. Дори смъртта не е толкова ужасна.
    Решението е (психолог съм):
    – Безплатна превенция за бъдещите майки – задължителни хормонални изследвания.
    – Високи глоби за всяка майка, която изоставя детето си. Моментален отказ от него, нотариален (за да може да се осинови на време).
    – Стимулиране не само на приемните родители, а и на майките, които никога не са си изоставяли децата (за тях никой не прави Великолепни шесторки, като че не съществуват или не са в риск).
    Вече пяна ми излезе на устата да говоря 22 години, и гласът ми да е глас в пустиня.

  29. До колкото знам осиновяването на такива деца е улеснено за сметка на осиновяването на другите деца, лично ми го е казвал човек от администрацията в ОЗД. Но осиновяването им мисля, че се предполага, че включва адеватни грижи за тези деца. Все пак има социални работници, които следят за живота на тези деца и едва ли родител, който (ако) вземе такова дете няма да се грижи за него. Всички знаем, че малко от нас са способни да гледат такова дете, така, че нека не се заяждаме за това. Въпроса е по-скоро щом държавата може а осигури живота им, а не го прави какво може да се направи. Защото на улицата има стотици добри психолози, лекари и социални работници. Просто няма кой да ангажира работни места и центрове, защото това е нещо, което дори и държавата предпочита да не вижда.

  30. Какво разбрах от позицията на Сладък живот: 1) нямаме право да се сърдим на държавата, че е занемарила грижите за изоставените деца с увреждания, щом като ние самите не сме готови да осиновим такова дете; 2) нямаме право да изискваме от държавата да подобри условията и да засили контрола в тези домове, след като ние самоте не сме осиновили такова дете; 3) най-отговорни за цялата работа са бездетните двойки, които веднага трябва да се откажат от високо технологичните опити за зачеване и да подадат молба да осиновят не какво да е дете, а дете с увреждане!

    Моля ви се, Сладък живот, това не само е несериозно, това е и най-непродуктивната позиция, това е позицията всичко или нищо, или осиновявайте, или не мрънкайте въобще за условията в тези домове! Що за глупост. Ясно е, че при положение, че е нереалистично тези деца да бъдат осиновени, трябва да има силен обществен натиск за подобряване на живота им. Това е.

    Ако лично аз имах репродуктивни проблеми, бих осиновила, но признавам, бих искала здраво дете. Не съм готова, със свободната си воля, при наличието на други варианти, да избера тежкия живот на родител на дете с увреждане. И на мен ми е интересно Вие дали говорите от позицията на човек, който съзнателно е избрал да осинови дете с увреждане, особено тежко увреждане…

  31. Сладък живот, и аз се замислих преди време дали имам право да казвам на хората да не тормозят децата си и се поспрях именно заради българския начин на мислене, „Ти като имаш дете, ще си го възпитаваш“, но знаете ли, като видим някой на улицата да рита коте, не трябва да имаме коте у дома, за да му направим забележка, че това е недопустимо. Примерът ми е за коте и за ритане, а не за деца и за довеждане до тяхната смърт.
    Не е достатъчно да сме родители, осиновители, не, ние трябва да сме осиновители на дете с увреждания, за да можем да се изкажем и мнението ни да има тежест. Съжалявам, но не мога да се съглася!
    Има етични и морални норми приети от обществото, има общочовешки и професионални клетви, които казват да не вредиш (за малтретиране и довеждане до смърт, никой не говори; това е престъпление от където и да го гледате и който и да го погледне).
    На какви условия трябва да отговаряме, за да се възмутим, ако някой удря някого на улицата, ако някой в държавно заведение, за което ние плащаме данъци, малтретира и допринася за смъртта на деца?
    Или в България, я си изкажеш мнението, току се намери някой да ти каже, че си некомпетентен и ти по-скоро да мълчиш! Но това са приоми от минали времена ще ви кажа. Времената се менят, хората не мълчат и ще се промени обстановката и в домовете. Аз съм сигурна в това, но трябват действия и трябва говорене, за да стигне информацията до максимален брой хора, за да не мълчат и те, а в един момент всички като викнем, да не могат да се скрият виновните!
    Аз съм съгласна, че всички като общество имаме вина за това, че хората с увреждания не са приети в обществото ни, че на майките, родили деца с увреждания се оказва натиск от близки и познати с изречението „да не си почерниш живота“ и госпожата отгледала дете с увреждане по-горе може много да разкаже по въпроса, НО извършилите престъпления трябва да понесат отговорност за тях и се надявам БХК, които са направили изследването заедно с Прокуратурата, да са се подковали достатъчно, за да има реални присъди.
    Тези присъди ще изпратят знак в общестовото за това кое ние данъкоплатците поощряваме да се прави и кое не, тъй като до момента (както се разбира от друг изправящ косите, но звучащ много истински коментар по-горе) това е била нормата в домовете по време на социализма и до сега именно защото всички сме мълчали, защото всички сме отвръщали глава, занимавали сме се със своето оцеляване през тези години на преход. Но е дошъл момента, надявам се, да се сложи край на миналото и да се започне на ново. Няма да е идеално, ще е бавно, ще е трудно, няма да има справедливост за всички, но трябва да се започне от някъде.
    Бих разбрала до някъде позициията ви, ако защитавате себе си или близък ваш човек, който в момента се страхува от последстията на едно възможно преследване на закона. Това е трудна дилема, наистина. Ако е така, не знам какво да ви кажа, освен, че трябва да сме отговорни за делата си и да понесем последствията, дори ако не сме съзнавали какво правим и сме правили това, което всички правят.
    Едва ли ви трябва филмче по въпроса, но тази презентация ме впечатли преди време (има субтитри на български). http://www.ted.com/talks/lang/eng/philip_zimbardo_on_the_psychology_of_evil.html
    В нея се говори за това как се заражда злото в хората, но как в решителния момент, независимо от околния натиск, от заплахата за собствения ни живот дори, ние правим избор. И това е нашият, личен избор. Какъв избор бих направила аз в сигуация, в която е заплашен животът ми, не знам, но важното е, че ние сме имали избор да действаме по един или друг начин. За това и трябва да изтърим последствията на нашия избор.
    Разбира се, бидейки живи същества се борим за собственото си оцеляване. Някои ще понесат последствията, а други ще обвиняват обвинители си (БХК, Прокуратурата), държавата, цялото общество, бездетните семейства, които не са осиновили дете с увреждания, земята и небето, само и само да се измъкнат от ситуацията. Това са много тежки неща. Съчувствам на хората, които се измъчват в момента с подобни въпроси, но и желая възмездие за измъчваните и умъртвени деца.

  32. Да, положението е ужасяващо.
    Но всички се възмущават и изискват „държавата“ да направи нещо. Аз, като част от дъжавата се запитах, защо има толкова много изоставени и толкова много деца с увреждания. И бих насочил усилията за премахване на причините.
    За вресливите боклуци от БХК не ми се говори.

    1. Много вярно, другарю! Има човек – има проблем.
      Ако БХК са „вресливи боклуци“, то авторката на поста ще да е техен подгласник. Ти какво изобщо се обаждаш тогава се чудя?

  33. другарю Генади, за интелигентността на един човек се съди и по това как той се обръща към хората, които смята за негови врагове. жалък сте. за да ги наричате с подобно име, явно се чувствате лично засегнат.

    поредното ченге.

  34. Има някои неща,които е трудно да коментираш. Това е този постинг,стана ми ужасно тъпо, още повече,че имам опит с домовете и децата там. Има неща,които трябва да се действат-това е безхаберието да се премахне и да помогнем както можем!

  35. В блога на поета и български дипломат Едвин Сугарев,вече се послужих с прилагателни от типа на:
    по-по-най по въпросите на безобразията с беззащитните деца,литийните шествия,не подлежащата на обуздаване цигания с кортежите на т.н. елит който е безсрамен и безчувствен.
    Векове Рим е бил и могъщ и особено покварен,преди да залезе,но ми идват наум скитащи блудни сенки в Теночтитлан /древно Мексико/,
    когато „умилостивявали“ боговете с човешки жертви….и нощем се разнасяли жалостивия призрачни ридания:“Деца мои,деца мои….очаква ни разруха!“
    Дано да съм лош пророк и нищо лошо,повече да не се случва,след такива умопомрачителни грехове….но много сме разгневили боговете!!!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s