Желева, Борисов, Алексиева, снимка Dariknews
Покрай скорошния случай с Геновева Алексиева какви ли не поляризирани мнения излязоха в медиите – че видиш ли, най-сетне наистина имаме нов морал в политиката, Бойко веднага вади секирата и кълца, като надуши нещо нередно, че ГЕРБ е същата клиентелистка партия като триото от предходната коалиция, че най-сетне медиите могат играят ролята на коректив (Филип Димитров, апострофиран пък от Иво Инджев) и някои други и трети.
Вероятно във всичките твърдения има малка доза истина, особено в това с Бойко и секирата, който явно не си поплюва да заменя пешки в парламента, за сметка на дебелоокото толериране на международните гафове на фрау Желева и Божидар Димитров, но едно нещо не ми дава мира последните дни.
Нито Геновева Алексиева, нито Лъчезар Иванов, нито който и да е било друг от сританите набързо гербери не е извършил деяние в рамките на седмицата отпреди да избухне скандала. Голяма част от процесите започват с първия работен ден на този парламент, където успяват да се промъкнат промените в закона за наркотичните вещества, изваждането на светло на медийния и рекламния бизнес на Красимир Гергов, което внезапно го превърна в невиждан могул, мързеливото око на семейната клиника на Алексиева и какво ли още, за което ние едва ли някога ще разберем, тъй като закони и промени се приемат на килограм, без мисъл, с командно гласуване и ако някоя бдителна заинтересована страна не си направи труда да се зарови, нещата така и оттичат покрай медийния боклук от мощи, импотентни лъвове, формули 1 и премиерска физзарядка.
В такъв случай въпросите, които логично възникват са: следи ли някой изобщо какво става? Или пък вижда, но си затваря и двете очи и си завира главата в пясъка? И в двата случая нещата са лоши. Ако никой не гледа какво става у нас на микро и макро ниво, за което има доста признаци вече, то значи нещата вървят към пълна провала. Ако ли пък клиентелистките закони, игрите със Здравната каса и всичко останало стават под нечий благосклонен поклед, който прави рокади само когато нещата излязат прекалено наяве, то отново нещата са зле.
Трети вариант няма. Или никой не гледа, или всички се правят, че не виждат. Или по-лошо, в общия хаос всеки си прави каквото му падне, а на нас накрая ще остане да издухаме и изсърбаме солидна доза вкисната супа.
Издънки евриуеър, ол араунд… секир мадафак чеги-нана! :)
съгласен съм напълно. но така си беше и преди, и по-преди. после дойде ред и на тези идиоти. най-важният въпрос си стои: К’во праим сега?
„К’во праим сега?“
Ами вие почти нищо не правите. Мрънкате регулярно по форумчета и блогчета и чакате някой да започне да върши за вас качествена политическа работа, по възможност – без да му плащате.
Както виждате, който знае къде и колко да плати и може да си го позволи, интересът му е защитен. Било за лекарства, за хазарт, за насочване на евро- и бюджетни пари…
А, това ли правим? Докато ти се бъхтиш да вършиш качествена политическа работа, вероятно и то без да ти плащаме?
@Admin,
кой (те) знае… може да си някой компрометиращ http://democracycorp.blogspot.com/, а може и да си Член.
Обаче ако на теб ти виси и смяташ, че лайкаме, докато твоята работа е връх на сладоледа… прости ни, вербувай ни и ни остави да ти свършим черната работа. ОК?
:)(
/сълза и смях… за нетранскрибиращите/
Мисля си, че както ги избираме трябва да има начин и да ги изпъждаме. Нали сега работят по избирателен кодекс. Той трябва да бъде и изпъждателен. Защо само Бойко да може да ги принуждава да напускат (като рапъра от Бургас)? Ако знаят, че можем да го итзовем може би ще са по-кротки!
Потвърждавам, че админ е този админ. Виждам, че сте си влезли остро, но няма да коментирам спора.
искам да кажа нещо друго и то е във връзка с „изпъждателния“ кодекс. Идеята сме я обсъждали, лично аз бях на позицията, че е нужно, но след поглед в дълбочина стана ясно, че няма да се получи.
По две причини.
Вотът е таен, а изпъждаването трябва да бъде явно.
и
Пъденето не решава проблема – пъдиш ги, идват нови и пак ги пъдиш – циклене. Виждали сме как работи механизма.
Ключът е в постоянния контрол над дейността на политическите представители.
Не са спорили, а отвърнаха на едни доста арогантно поднесени твърдения.
На мен също не ми е приятно анонимници от блоговете да ми дават акъл и да ме съдят какво правя. За мен е ясно къде съм и що съм, а вие кои сте?
Нямам доверие на подобен популизъм, г-н Анонимен Иванович, а и не ми харесва нито арогантното ви поведение, нито теоретичните постановки. Тъй. Трябва доста да поработите, за да хване дикиш.