По Велека

Миналата седмица с urban traveler предприехме фото сафари/гребна регата по Велека, а по-надолу могат да се видят няколко снимки и да се прочетат бележки по случая.

Човек може да се вози и на викингски дракар в умален мащаб, но къде остава удоволствието от физическото усилие на 40 градуса жега и влага като в Южна Каролина? Човекът е човек, само когато с голите си ръце (и крака) завладява дивата природа с цената на топлинен удар.

Велека на моменти е като Цариградско шосе от лодки за разходки, канута и дракари, а в продължение на километри от двете страни са се наредили рибари, въпреки че риболовът там официално не е разрешен.

Креатури от антуража на Джаба от Татуин. Моя милост и…

… и Градския пътешественик, която надмина моето мърморене от деня, в който превземахме Драгалевци.

Въпреки, че бяхме предупредени за атаките на всякакви хвъркати зверове, поради което се намазахме с 3-милиметров слой Аутан още на сушата, тоновете кръжащи мухи ни свариха напълно неподготвени.

Хиляди насекоми в ушите, носа, очите и нищо не помага, частично решение беше да си омотаем главите с наличните връхни дрехи.

За сметка на това не видяхме нито папуняците, нито чакалите, нито костенурките, с които се слави резервата, разгонени вероятно от дракарите и рибарите, но нищо, ще направим второ сафари.

Поради тази причина надолу следват куп снимки на природа и растения, каквито например аз не обичам много да разглеждам, затова на който му е досадно, може да ги прескочи.

Прочутите жълти лилии.

Пейзаж, зелено, вода. Пълна романтика.

Дърво. Защо съм го снимала, нямам предства, вероятно ми е изглеждало внушително от нестабилния каяк.

Още вода и дървета.

Всъщност Велека е невероятно красива, от устието до там, докъдето ни стигнаха силите да гребем, което си беше адски уморително мероприятие за два градски плъха, а вероятно нагоре в дивотията е още по-красиво.

Вода, сухи дървета и живи дървета.

Това май вече го видяхме?

Естествено, успяхме да се набутаме в клонака и да си заплетем греблата в нещо като коренища, от което се измъкнахме с гребане на заден ход. Едвам се спасихме, когато ни връхлетя ново бедствие – единият дракар с веселите туристи се върна с огромна скорост, след което предизвиканото вълнение за малко щеше да обърне еднодръвката ни или поне да я напълни с вода. Аз разумно се сетих да тангираме вълните (така е, който се е учил да кара лодка в морето) и не ни сполетя съдбата на Титаник.

Вода, зелено, сухи дървета, живи дървета и жълти лилии.

Още малко пейзажи надолу, на снимките всичко изглежда еднакво, но красотата и спокойствието, което обзема в следствие от нея и голямата, гладка вода са невероятни.

Муджахидините са уморени.

Заключение: Велека е прекрасно място, както и цялата Странджа, надявам се още дълго да си останат такива. А следващия път – с пчеларски шлемове.

П.С. На снимките в по-голям формат се вижда по-добре колко красива е реката.