По Велека

Миналата седмица с urban traveler предприехме фото сафари/гребна регата по Велека, а по-надолу могат да се видят няколко снимки и да се прочетат бележки по случая.

Човек може да се вози и на викингски дракар в умален мащаб, но къде остава удоволствието от физическото усилие на 40 градуса жега и влага като в Южна Каролина? Човекът е човек, само когато с голите си ръце (и крака) завладява дивата природа с цената на топлинен удар.

Велека на моменти е като Цариградско шосе от лодки за разходки, канута и дракари, а в продължение на километри от двете страни са се наредили рибари, въпреки че риболовът там официално не е разрешен.

Креатури от антуража на Джаба от Татуин. Моя милост и…

… и Градския пътешественик, която надмина моето мърморене от деня, в който превземахме Драгалевци.

Въпреки, че бяхме предупредени за атаките на всякакви хвъркати зверове, поради което се намазахме с 3-милиметров слой Аутан още на сушата, тоновете кръжащи мухи ни свариха напълно неподготвени.

Хиляди насекоми в ушите, носа, очите и нищо не помага, частично решение беше да си омотаем главите с наличните връхни дрехи.

За сметка на това не видяхме нито папуняците, нито чакалите, нито костенурките, с които се слави резервата, разгонени вероятно от дракарите и рибарите, но нищо, ще направим второ сафари.

Поради тази причина надолу следват куп снимки на природа и растения, каквито например аз не обичам много да разглеждам, затова на който му е досадно, може да ги прескочи.

Прочутите жълти лилии.

Пейзаж, зелено, вода. Пълна романтика.

Дърво. Защо съм го снимала, нямам предства, вероятно ми е изглеждало внушително от нестабилния каяк.

Още вода и дървета.

Всъщност Велека е невероятно красива, от устието до там, докъдето ни стигнаха силите да гребем, което си беше адски уморително мероприятие за два градски плъха, а вероятно нагоре в дивотията е още по-красиво.

Вода, сухи дървета и живи дървета.

Това май вече го видяхме?

Естествено, успяхме да се набутаме в клонака и да си заплетем греблата в нещо като коренища, от което се измъкнахме с гребане на заден ход. Едвам се спасихме, когато ни връхлетя ново бедствие – единият дракар с веселите туристи се върна с огромна скорост, след което предизвиканото вълнение за малко щеше да обърне еднодръвката ни или поне да я напълни с вода. Аз разумно се сетих да тангираме вълните (така е, който се е учил да кара лодка в морето) и не ни сполетя съдбата на Титаник.

Вода, зелено, сухи дървета, живи дървета и жълти лилии.

Още малко пейзажи надолу, на снимките всичко изглежда еднакво, но красотата и спокойствието, което обзема в следствие от нея и голямата, гладка вода са невероятни.

Муджахидините са уморени.

Заключение: Велека е прекрасно място, както и цялата Странджа, надявам се още дълго да си останат такива. А следващия път – с пчеларски шлемове.

П.С. На снимките в по-голям формат се вижда по-добре колко красива е реката.

Advertisements

Автор: nervousshark

Блогър-гурман, с интереси в политиката, соцално-икономическите процеси и хубавите храна и напитки

15 thoughts on “По Велека”

  1. РазтаКоваха му таковата на тоя резерват! Добре че имам детски спомени! Последния път като исках да видя лилиите, ми казах, че зимата нямало кой да оправи оградата, влезли прасета и розарали брага! А брега там е целия в блатно кокиче.

    Дано цяла България я хване тотална амнезия и забрави, че Странджа съществува. Иначе няма шанс да оцелее!

    Сега като замисля, да я бяха оставали цялата в Турско едно време, щеше да има по-големи шансове да оцелее…

    1. събина, ти кво? да забравиме за странджа, за да можеш ти да ходиш там на по-автентичен туризъм ли?
      аман от туристи, които си обичат да се преструват, че не са.

  2. Относно „прочутите“ водни лилии :) Има ги във всяка вадичка в Швеция. За първи път осъзнавам що е то патриотична пропаганда :)

  3. М? Не съм чула някой да пропагандира жълти лилии у нас и честно казано, за първи път ги видях на Велека.

    Вероятно ги има на Швеция дори по главната на селото, но това не прави коментара по-малко идиотски.

  4. Mного яко. Ние го правихме две поредни лета преди 2-3 години, но за съжаление втория път в състояние на акутен махмурлук, което отнема част от удоволствието… Обмислям и спускане по течението (то пък едно течение) от Бродилово надолу, но май трябва в по-пълноводен сезон.

  5. Това не е лоша идея, но може би трябва по-голяма лодка с гребла.
    А махмурлуците – стават все по-акутни с годинките :)

  6. В Турция? Къде точно? Започва да си мисля за някакъв воден преход, обаче трябва сериозна физическа подготовка за гребането.

  7. А, за гребане, не съм гребал. Но всичко на юг от Инеада – и планината, и реките, и плажа са необитаем природен резерват, където понякога даже те дострашава колко е диво. Писах за плажа: http://www.e-stankov.com/blog/?p=831

    По Буланик дере сигурно може и да се гребе, а иначе има няколко езера в гората над плажа, които ако има как да ги стигнеш сигрно са неописуеми.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s