За книжките

С този пост ще се довкарам в клишето, че интернет хората обичат кафе, обичат книги и най-вече обичат комбинацията от кафе и книги.

Всъщност ми хрумнаха някои разхвърляни мисли, след като изчетох темата на броя в „Капитал“ тази седмица за четенето, но не в най-общия смисъл на понятието, а това на книги.

Лично мен слабо ме интересува, че хората масово четат Коелю, Дан Браун, Хорхе Букай и всякаква езотерика, честно казано първия и третия не съм ги започвала досега и едва ли ще ми остане време да проверявам защо ги смятат за манекенска литература, но в крайна сметка читателските вкусове са нещо много лично, а и си има влак за всеки пътник.

Интересно обаче е наблюдението на издателите, че хората, четящи сериозна художествена литература са около 800-1000, като заключенията се базират на данни от продажби. Може би е добре да се вземат предвид някои други процеси, преди да се обобщава – хората, които четат „сериозна литература“ ползват библиотеки, защото най-често това е и част от професионалните им интереси, те четат книги в оригинал, донесени от чужбина или купени от чужди он-лайн книжарници, те си разменят книги. Случва се една книга да мине през 6-7-8 чифта ръце, тъй като е трудно, чисто финансово, да си купиш всичко ново, което те интересува.

Освен това не виждам какво пречи четенето на булевардна литература на „сериозните“ вкусове, аз например от време прочитам по някой кървав трилър с много серийни убийци или поредната Софи Кинсела, в крайна сметка четенето не е някаква самоцел, а най-вече удоволствие. Не винаги интелектуалният ми глад има нужда от изтънчени блюда и молекулярна кухня, понякога един сандвич с бира или половин тава кекс са по-вкусни от всичко на света.

Стана ми любопитно обаче, че в статията „Влюбени в превода“ в Лайта или сред получилите наградата „Елизабет Костова“ няма преводач, работещ с език, различен от английски.

Тези дни най-сетне стигнах до „Любовникът от Северен Китай“, своеобразна реплика на Дюрас към „Любовникът“ на Дюрас. И двата романа са преведени на български от Силвия Вагенщайн и четенето им е истинско удоволствие, за разлика от превода на Иван Кисьов на „Цели дни сред дърветата“. Въпреки че предпочитам да чета на френски или испански, не винаги ми се правят усилия да поръчвам или да търся книги и в такива моменти съм щастлива, че има преводачи като Нева Мичева и Силвия Вагенщайн.

И накрая един цитат от Надежда Радулова, който повдига доста неприятния въпрос за престъпни практики от страна на издателствата, от които страдат преводачите:

„…Много важен за мен е политическият въпрос – голяма част от българските издателства, които правят някаква по-качествена селекция, разчитат на субсидии. Най-често тези субсидии са „целеви“ – предвидени да покрият разходите по превода. Публична тайна е, че не се използват по предназначение. Ако преводачът трябва да получи например 12.60 евро на страница (това доскоро беше плоската тарифа на преводаческата програма към Европейската комисия), много от издателствата задържат между 6 и 9 евро за покриване на други разходи, свързани с производството на даденото издание. За целта преводачите са принудени да подписват два договора  – единият за Брюксел, за да може да мине кандидатурата, другият за издателството. Но това дори не е краят, защото често пъти цялата субсидия идва в банковата сметка на преводачите и те са принудени да я „върнат“ на издателството. Впоследствие или трябва да платят данък върху цялата сума (от която реално са получили малка част), или да „скрият“ доходите си и да се превърнат едновременно в жертви и агенти на сивата икономика. Повечето преводачи се страхуват да противодействат на този вид корупционна практика, защото са твърде зависими от издателствата, а и поради ниския пазарен и социален статус на тази професия. От друга страна, издателите се перчат с „възрожденското“ си мисионерство да предлагат сериозна и трудно продаваема литература, а де факто порочната схема на опериране със субсидиите им позволява да издават книги без какъвто и да било риск. Засега не виждам изход от тази ситуация, тъй като освен всичко друго в България няма мощен преводачески синдикат, който да парира подобни практики…“

Advertisements

Автор: nervousshark

Блогър-гурман, с интереси в политиката, соцално-икономическите процеси и хубавите храна и напитки

12 thoughts on “За книжките”

  1. много интересно е това с преводачите и издателствата. трябва да се пораздуха. винаги съм се чудила как оцеляват някои издателства. а то ето как било.

    1. @alfredpacino, трябва да се издава всичко, което се чете и купува от хората. винаги ще се четат смешни книжки с крилати фрази, наръчници да отслабване и друго, важното е да се намери баланса. Защото краденето на европейски субсидии и възползването от преводачите е до време.

  2. Странното е, че в тези материали на Капитал никъде няма дадено мнението на читатели – капиталцте инициираха активност в сайта си, но по никакъв начин реакциите от там не бяха отразени във вестника. Странно и не особено удовлетворяващо пълнотата на публикациите…
    Нормално да има издателства, но само издателства?!?

    1. Алекс, и аз отговорих на въпросите. По принцип Капитал е издание, насочено към бизнеса и е нормално да направят темата така, че да представи пазара, нагласите, продажбите и тн.т., не е вестник Култура, но малко на моменти се губи точно идеята и залитат насам-натам. Т.е. не е напълно бизнес ориентирано, не е и разбор на читателските вкусове от гледна точка на някоя от хуманитарните науки.
      Но все пак интересно защо направиха анкетата? Хрумва ми, че примерно е за сравнение със социологическото проучване и информацията от издадетилет.

      1. Ами, не знам защо, но си мисля, че като правиш материал за бизнеса, не му даваш да си чете какво е казал, а опитваш да му помагаш, показвайки му читателските нагласи. Иначе цитираните хора може би всеки ден и всяк вечер са заедно, защо да се четат по вестниците, като няма да си кажат нищо ново :)

        1. Читателските нагласи от форума на Капитал като цяло не са представителни, защото масово хората там са от ония „800“, дето четат по-сложни неща. А печалбата в общия случай идва от популярната литература, книжките с диети и тн.т. Затова е най-добре да се разчита в случая на точните нАуки като статистиката например. Поне за една бизнес ориентирана статия.

          То затова малко се е получило ни риба, ни рак, но все пак беше добре. Приятно е да се четат такива неща.

  3. в крайна сметка четенето не е някаква самоцел, а най-вече удоволствие. – винаги това ми идва на ум, когато установя, че много хора не четат за удоволствие. Четат професионална литература според професията си: за маркетинг, за ПР, за ИТ. Не знам дали ме притеснява, или просто ми е странно.

    Аз се опитвам да поддържам баланс – чета художествена литература, която ми доставя удоволствие, но гледам да чета на английски или италиански, за да си поддържам езика…

    1. Човек ако слуша кой какво прочел и какво прави, ще рече у нас има само пиари, копирайтъри и тук таме по някое неизбягало айти :)))
      В интерес на истината има професии, които изискват ужасно много четене, като лекарската например, за да е в крак човек, с това което става, но досега не съм видял някой лекар да си размята четенето на материли както „пиарките“ развяват като долни гащи как са прочели послледната книга на едикое си гуру :))))
      Иначе аз определено различавам двата вида четене, това по работа не го и броя изобщо, защото не влиза в графата „удоволствие“, дори да ми е ужасно интересно (справка Том Сойер:)).

    2. Балансът винаги е нужен – и аз опитвам да ги редувам – художествена, българска, професионална… Но невинаги се получава…

      1. трудно е, особено ако имашмного професионална литература за четене, след това си толкова изморен, че трудно се хваща нещо друго…

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s