Две интересни компилации, които не се виждат в списъка – The Music and Politics Of Black Action Films 1968 – 75 и Nigeria Disco Funk Special: The Sound Of The Underground Lagos Dancefloor 1974-79.
Много фънк, соул и социален заряд от времето, когато политика и музика все още не бяха в двата полюса на културния континуум.
Изненадващо за мен, Jamalca (1973) на Ahmad Jamal се вписва идеално между тези два сборника, явно духът на времето не прощава дори на класическите джаз пианисти, а с всяко парче от трите албума човек има чуството, че Фокси Браун ще изскочи от ъгъла и ще го запука с Бауера си.
Блогът на нервната акула 
