Мадам Бетанкур и червения аристократизъм

Лилиан Бетанкур и Франсоа-Мари Баниер, ако някой знае източника, ще го посоча.

Вчера разменихме задочно с Господин И. няколко думи около аферата Бетанкур, в която типично по френски има много страст, семейни драми, купища пари, Виши (ама не дезодоранта, а онова правителство), козметична империя и разбира се, доста на брой корумпирани политици, включително и Мосю льо Президан Саркози.

Г-н Марков коментира сапунката (която за мен, като френски възпитаник е ужасно увлекателна, по балзаковски, но за франсетата сигурно е сериозен срам) с думите „френските десни общо-взето, като българските“, на което аз не се въздържах да отговоря с коментара, че у нас подобни афери са приоритет последните петдесетина години на пооформилата се червена „аристокрация“ от знатни родове като Живкови, Бокови, Добреви, Такови, която също като френската, съвсем сериално е обвита от огромни състояния, пране на пари, модна къща, корупция, бракове и разводи с естрадни звезди и много, много страсти.

На пръв поглед нещата изглеждат доста подобни, но на втори ме озари следното прозрение: червената потомствена олигархия ще може да мине за аристокрация само и единствено тогава, когато успее да култивира дърта чанта като Мадам Бетанкур. Ем лачена, ем влачена. Когато някое червено величие успее на 88 години да има 25 години по-млад любовник, да завърти целия държавен елит около себе си и да подарява на по-младите господа около себе си Матис, Мен Рей, Мондриан и Пикасо, тогава ще си говорим за „аристокрация“. Засега нивото си остава „парвенюшка партокрация“, символизирана от късите гащета и шкембето на Тошко Славков.

Някой изобщо може ли да си представи другарките Цола, Нора, Мака и Дака на 90 години с перли, Шанел и алчен млад Ростиняк? Не, разбира се.

Таке че да, Илийка, напълно си прав, и пак на нас остана това тежко бреме с аристократизма и любовниците.

Advertisements

About nervousshark

Блогър-гурман, с интереси в политиката, соцално-икономическите процеси и хубавите храна и напитки
Публикувано на коментар, политика. Запазване в отметки на връзката.

6 Responses to Мадам Бетанкур и червения аристократизъм

  1. Marfa каза:

    Мдам, нещо такова. :-) Някак наистина има разлика между аристократ, похендрен в ложата на Гран Опера и заслушан в трелите на Лиу например, и аристократ, похендрен в елитен столичен чалга-клуб, заслушан в трелите на Мара. Например. Или поне за мене има. Лошото е, че макар да имаха възможността да обикалят и да виждат свят, докато туземното население срещаше заструднения да иде и да учи в чужд град, пак се върнаха при чалгата и пиянските изпълнения. Вероятно е симптоматично.

  2. nervousshark каза:

    Е, всичко по-горе написах с намигване, не мисля че са ни особено нужни афери с истински аристократизъм, но тези наистина можеха да се култивират, имаха всички възможности за това.
    Някои вероятно и успяват.

  3. Госпожа Акула, вие много присърце сте приели нашият спор, мислех, че само философът Ангел Грънчаров е способен да възпроизведе спор, който сме водили в блога си :D

    Коментарът ми беше закачка/намигване, но в действителност тия задкулисни стискания на ръцете между политици и „биг бизнес“ на Запад са по-характерни за десницата. В България понеже всичко е наопаки и „социалистите“ са и аристократи мазалото е пълно…

  4. nervousshark каза:

    ау, и госпожа ще ме нарича :))))

  5. От уважение към институцията :D

  6. Графът каза:

    Доста въображение е нужно за да се квалифицират въпросните „аристократи” като леви или десни, че и да се преброят кои са повече… :-)

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s