Лимонада

Едно от нещата, които ме радват е жълта лимонада в малки шишенца.

Ако не беше тази в една ловешка кръчма, със сухиндолски произход, щях да си помисля, че и тя се е озовала в книгата с изчезналите видове.

Advertisements

Автор: nervousshark

Блогър-гурман, с интереси в политиката, соцално-икономическите процеси и хубавите храна и напитки

11 thoughts on “Лимонада”

  1. Пък аз знам една кръчма с магазин (хоремаг;-) в провинцията, в която не можеш да видиш продукт на кока-кола, лимонадата е подобна на показаната, разтворимото кафе не е Нескафе, а просто – нес.

  2. Със захар ли беше или с аспартам, случайно да видя?

    Повечето производители се изхитриха и минаха на подсладители, защото са по-евтини, но вкусът е друг.

  3. Доколкото съм чела, по рецептура никога не е била със захар, по социализма беше със захарин, затова и беше единственото газирано, което дядо ми пиеше като диабетик.

    В момента кой знае какви гадости има, не че захарина е особено полезен, така или иначе се правя, че не забелязвам :)))

  4. Търсих линка сега с историята на стандартизацията през 50те и 60те и не можах да го намеря, но по мои спомени по БДС вътре нямаше нищо истинско, а най-интересното май беше, че една от есенциите беше „лайм“, внос от Куба.

  5. Споко, обичайната норма за захар в безалкохолните е 10-12 грама на 100 ml течност, което е доста по-ужасно, отколкото когато се ползва подсладител

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s