от петък до петък

Flying Lotus – Cosmogramma. Влюбих се в него още с Los Angeles, но с този албум FlyLo изпреварва с няколко парсека всички останали. Джаз от бъдещето.

GAYNGS – супер-инди-групата. Бон Ивер и още около 25 музиканти от банди като Solid Gold и Megafun са записали Relayted, който звучи така, все едно са си казали: „айде сега, пичове да пием по 3 бири и да запишем няколко парчета, които да звучат като един по-кадърен Рупърт Холмс“. Албумът ми пасна още от първо преслушване.

Dick Khoza – Chapita е единствения албум на Dick Khoza, барабанист от Малави, свирил през 70те в най-влиятелните джаз клубове в Йоханесбург. 5те парчета са многопластова смес от джаз, фънк и афро, а Chapita и African Jive са може би едни от най-добрите за златните години на африканската музика. След повече от 2 месеца непрестанно въртене няма шанс да омръзне.

Nirvana – юбилейно издание на Bleach с бонус 12 лайва. Кърт Кобейн е по-жив от всякога, а Nirvana е едно от най-великите неща на всички времена.

Sonic Youth – изпитах внезапно желание да се върна към ранните им албуми, и странно – нито едно парче не ми звучи анахронично към настоящия момент и духовното ми състояние. Много големи.

The Stone Roses – невероятно, но факт, през 89та тогавашната комсомолска преса писа за момчетата от Англия, които били върнали чарлстоните, прическите ала Битълс и шейсетарския звук. В един момент беше доста куул да ги слушаш, на фона на тогавашното дихотомично разделение уейв/метъл. А едноименният албум е изключително приятен за мързелив, пролетен ден и чаша кафе, точно когато човек е в настроение да се върне към ранния си пубертет и първата алтернативна музика, до която е имал досег.

Les Rita Mitsouko – френски дует от 80те, част от течението, което донесе Noir Desir и Indochine. За съжаление Fred Chichin почина, а аз от време на време се връщам към тях с много носталгия и удоволствие.

Pierre Bachelet – саундракът към Емануела 2. Не е най-доброто на Башле, нито от филмовата музика, но интересно, напоследък откривам подобно седемдесетарско-романтично-софтсейшънъл влияние в новите албуми на Ariel Pink, MGMT, Neon Indian и други от златната младеж на инди музиката.

Advertisements

Автор: nervousshark

Блогър-гурман, с интереси в политиката, соцално-икономическите процеси и хубавите храна и напитки

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s