За плащането на болничните

Заедно с 60те антикризисни мерки влезе предложение за промяна на начина за изплащане на болничните. Като оставим на страна, че това е толкова антикризисна мярка, колкото строителството на българския Лувър и закупуването на оригинален Пикасо от бюджета, към проблема се подхожда повърхностно, популистки и без да се търси първо, корена на това, което се случва от поне 50 години насам, и второ, адекватното му решение.

Последната седмица се чуха какви ли не екзотични предложения, като схемите са горе-долу в този дух: работодателят плаща n на брой дни, n-2 се поемат от служителя, а останалото се поема от здравно-осигурителната система, което пък ме навежда на мисълта, че всъщност част от тези останали за НОИ дни могат да се поделят между родителите на болния, леля му и съседа от долния етаж.

Извън безумието на идеите, които се изсипаха от всички страни, е редно все пак да кажа, че проблемът с болничните е един от най-тежките в здравно-осигурителната ни система, но е добре да се извади реално на бял свят какво точно се случва.

От една страна имаме работниците, които ползват болнични, вместо полагаемия си годишен отпуск, за да затварят компоти, берат сливи и цепят дърва, и това минимум месец в годината, без с години да ползват отпуската си, в резултат на което при напускане или пенсиониране следва да им се изплатят до 300 работни дни, което отива към 10-15 брутни възнаграждения накуп. Хубаво звучи, нали?

Само че при по-внимателно вглеждане може да се види, че всички тези трудолюбиви селски стопани (или поне 99% от тях) работят в държавни или общински учереждения, предприятия и подобни, където подобно поведение е не само нормално, но и толерирано.

И какво става – веднъж плащаме на тези хора, за да могат да изпълняват други дейности в собствена полза, и втори път им плащаме от бюджета поне още една годишна заплата при напускане. Вече не звучи толкова хубаво, особено ако се сметне реално сумата на тези злоупотреби като процент от БВП.

На всичкото отгоре осигуровките на лицата със статут на държавни служители се поемат за наша сметка, което означава, че те дори не са внасяли своята справедлива част в системата, от която получават пари.

Няма работодател в частна фирма, който да изтърпи подобно поведение, и след едно-две такива зачезвания обикновено на болния му се посочва вратата, за да може пълноценно да се отдаде на допълнителните си занимания.

От втора страна имаме работодателите. За държавния сектор стана ясно, че на никого не му пука. В частния обаче се появява втори проблем, който е обратната страна на медала. До преди няколко години част от болничния се поемаше от работодателя, като много често се случваше служителят да не получи парите си. Нито лев, като по мои наблюдения доста хора се молеха да ползват платен отпуск вместо болничен, за да могат някак си да скалъпят месеца. Така че увеличаването на дните и то в криза ще доведе отново до злоупотреби от страна на работодателите. И за да не говоря наизуст – аз съм била потърпевша в една от предишните си работи.

От трета страна са лекарите. Тук положението е ясно, даже казват, че си имало ценоразписи за видовете болнични. За тази работа обаче си има закони, съд и затвор. След първите няколко осъдени следващите ще се замислят дали е добра идея за 30 лева да загубят правото си да практикуват.

Обясненията, че с разпределение на тежестта по един болничен всяка страна ще започне да носи отговорност са нелепи. Работодателят ще плати няколко дена, ако не може да плаща заплати за определен период от време, или в най-честия случай нищо няма да плати, служителят ще си плати ден-два, но ще копае после цял месец, а накрая ще си получи заплататите, а в здравната каса на никого не му пука за нищо.

Така че преди изобщо да се разсъждава за промяна на съществуващото статукво е задължително да се направят проверки кой и защо ползва огромни болнични, кой му ги е дал, да се напъхат в затвора една огромна група хора, включително работодатели, които злоупотребяват.

Източването на НОИ и бюджета започва още от най-ниското ниво – касиерката на общината в Лютиково и стига до главата на ламята. Никой обаче, като за всичко останало, няма волята и желанието да реформира системата, да направи кардинални промени, защото това не е популярно, не е гот, че и някаква работа трябва да се свърши. Дотук всичко предложено е преливане от пусто в празно.

Безумиците отново ще рефлектират върху тези, които си плащат данъците и осигуровките и не смеят да ползват болнични, освен когато положението не стане твърде сериозно.

Самоконтролът пък можете да си го запазите за Утопия.

Advertisements

About nervousshark

Блогър-гурман, с интереси в политиката, соцално-икономическите процеси и хубавите храна и напитки
Публикувано на коментар, политика. Запазване в отметки на връзката.

12 Responses to За плащането на болничните

  1. Димитър каза:

    Права си, че трябва да има контрол, само се опасявам, че ако се въведе този, бюрокрацията ще го прочете както дявол чете евангелие и ще настанат едни тегави проверки, както при връщане на ДДС, вместо да се въведе някаква pattern recognition методика да хваща измамите. Между другото такава трябваше да бъде въведена в НОИ още през 2000-та да хваща измамите при вноските за пенсиите, но така и не се случи.

  2. nervousshark каза:

    Нашата работа цялата е такава – ни да има контрол, ни да няма.
    Толкова безнадеждна изглежда цялата работа, че се чудя за какво е всичкото говорене, включително и моето :)

  3. пламен каза:

    За близо 10 години трудов стаж не съм ползвал и веднъж болничен… по различни причини. И ми е обидно когато министри говорят, как всички злоупотребявали и ползвали болнични да затварят буркани. Сегашното решение обезсмисля болничните, като време, дадено за лечение, и ги разглежда единствено и само, като теч в бюджета. Трябва цялата система да се разръчка, не да се кърпи, докато се обезсмисли първоначалната идея. Допускането на частни компании до задължителните осигуровки и строг независим регулатор биха дали добра основа за това.

  4. nervousshark каза:

    Ами естествено, че е обидно.
    Въпросните фактори, които се изказват по въпроса наляво и надясно изобщо не желаят да признаят какъв е проблема: системата е скапана и смуче. Във всеки един смисъл.

  5. Димитър каза:

    Трябва да се рестартира системата, но се искат визия и смелост. За съжаление нямахме шанса на Балтийските републики да направим държава от нулата в началото на 90-те.
    Но може за година и половина да се проведе пълна реформа на администрацията, която да се освободи от ненужните чиновници, да повиши административния капацитет и да влее нова кръв.

  6. ekaterina каза:

    Представяте ли си какво биха направили гърците, ако им се случи такова нещо…

  7. findley каза:

    не знам какво гениално решение ще намерят господата, но системата трябва да се промени веднага. Защото държавния сектор може и да затваря буркани, но в частния е доста неприятно поради факта, че работодателите масово осигуряват на минимална или малко над минималната хората си, а обезщетенията, които НОИ изплаща за болничен сега, са върху 80% от осигурителния доход. Т.е. ако си имал нещастието да влезеш в голямата графа „осигурен на минимална“ и се случи да се разболееш зле за месец, ще вземеш сума която не стига сао за лекарствата ти. под 250 лв…so wtf??? Когато на мен ми се случи инцидент и не можех да вървя близо месец, колеги ме покриха в работа (добре, че работата ми позволява), иначе трябваше да умра от глад на следващия месец. Излиза, че не само не се грижат за теб, когато си болен, ами направо те наказват с мизерия след това. А безумното изискване болничния и още куп документи да се представят на работодателя, веднага след издаването им? НЯма значение, че може да си полужив – ставаш и припкаш, че после може и да не ти изплатят 200-те лева. Кой гений ги мисли тия неща, бе мама му стара…

    П.С. А това е антикризисна мярка, колкото и фактът, че бойко е бил кмет и полицай. Макар, ч е той го твърди съвсем отговорно…http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=513939

  8. Аз смятам, че когато човек е заразно болен или му е толкова лошо, че да не може да работи качествено, той е длъжен да си вземе болничен именно в интерес на фирмата, за която работи. Не е геройство да не се взимат болнични, когато си болен

  9. kalinka каза:

    защо не се оправят тия закони в нашата държава,ако всеки си плаща нужните данъци в хазната ще влизат доста пари .познавам хора които работят в строителството и вземат 2000 лв.заплата ,а ги осигуряват на 500 , съответно и данъците са по малко ,а откъде идват тези пари .новопостроеният МОЛ е една от тези фирми,а казват че и БОИКО БОРИСОВ има дялово участие .

  10. спорт каза:

    Не се бях сетил за момента с бурканите.Първо да решат него а после да ограничат злоупотребите от държавни „шефчета“ в столицата и провинцията

  11. Радан каза:

    Супер текст, пък и навреме и намясто.

    Аз бих добавил още нещо – освен контрол, или по-точно като форма на контрол, трябва някой да го боли джоба от злоупотребите. Иначе не става. И за да не хвърлям идеи в пространството (все пак не съм депутат от ГЕРБ) – трябва хубаво да се обсъди тази възможност, а именно – чий джоб да боли, по възможност не джоба на наистина болния – типично българското решение.

  12. Божо каза:

    Никой обаче, като за всичко останало, няма волята и желанието да реформира системата, да направи кардинални промени, защото това не е популярно, не е гот, че и някаква работа трябва да се свърши.

    Нее – така е изгодно, уви
    Здравната каса по замисъл е машина за източване на пари. Хората се осигуряват от 2-3 места, не получават нищо насреща, а касата все е пред фалит…

    Но явно на някого не му достига келепира, та се мъчи още да оскубе.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s