Петъчни линкове

Илюстрация: David Dees

Петъчно линковете се предполага да са свежи и забавни. Е да, ама не. Продължава серията с родния идиотизъм.

В блога Разни мисли на един заразен човек днес може да прочетете как в България внезапно изчезват изключително важни лекарства, при спирането на които ще се обезсмисли целия досегашен курс на лечение и никой не може да даде смислено обяснение каква точно е причината и кога отново ще има лекарства. В същия блог можете също така да се запознаете с борбата на един човек с Хетатит C с цялата ни здравна система и да научите доста полезни неща.

От блога на Ралица Ковачева пък разбрах, че група пощръклели бг-мами са се ентусиазирали да премахнат задължителното ваксиниране на децата у нас. Честно казано, то бива ню ейдж-хипи булшит, то бива ерата на водолея, то бива юдео-масонска конспирация, ама в крайна сметка не желая вашето невежество да засяга и моите деца.

Този пост ме подсети за един вегански блог, в който най-сериозно се разменят рецепти и препоръки за преминаване от кърма към сурова, веганска храна на деца под година. Е, това са са вашите деца, но ако имаше работещи социални служби, биха се ослушали около подобни идиотски практики да тъпчеш дете със сурови небелени бадеми и троскот. За съжаление обаче у нас тези учереждения не се занимават даже със сигналите за насилие и крайни извращения.

И накрая от Дарик Нюз приключенията на Илиана Найденова с погълната от банкомат карта и две български банки. Да се работи с обслужващите им центрове е незабравимо удоволствие, на което станах зяпнал свидетел. И да, банките са ОББ и ЦКБ.

Само нещо ме тормози непрекъснато от снощи: какво, по дяволите означават „особени отношения“ между две банки? Сексуални, парапсихични, трансцедентни?

Advertisements

Автор: nervousshark

Блогър-гурман, с интереси в политиката, соцално-икономическите процеси и хубавите храна и напитки

36 thoughts on “Петъчни линкове”

  1. Интересно, интересно… Възмущаваш се, че разни вегани си хранели еди как си децата, но явно ти се струва абсолютно нормално „нормалните“ майки да си захранват децата на 40 дни… със сок и хлебец… То бива двойни стандартни, ама чак пък толкова…

  2. Някъде да съм казала, че това ми се струва нормално???
    Няма нужда от волни интерпретации по текста.

  3. Това със скъпите лекарства и спирането им си има смисъл. Знам, че е ужасно трудно да се види, ако човек чете блога на altair или ако е болен, но приемете, че някой някъде там седи и изчислява. Прави жертви и компромиси, планира. И може и да не се дава гласност на тези неща, но понякога се налага да оцениш един живот, дори да го жертваш.
    Евентуалните ползи от един болен от едикояси рядка болест понякога сумарно не надминават средствата за лечението на болестта. И понеже очевидно хората много обичат да се грижат за хорските деца, ще намекна лекичко, че така може пък да останат повече средства за просячетата с пневмония и за сираците с изкълчени ръце и подути от глад коремчета.

  4. и какво, болните от Хетати Ц да мрат, така ли?

    въпреки че се осигуряват? и че биха заплатили тези лекарства?

    чудесно мислене, не се изненадвам, че у нас нищо не може да сработи. аз лично се осигурявам, за да знам, че при тежко заболяване ще има на какво да разчитам, защото тези пари няма да мога да спестя никога.

    да зарежем и болните от рак, и децата с увреждания, щото са ненужни, и болните от СПИН???

  5. и болните с редки заболявания? и тези с алцхаймер? и възрастните, че вече никому не трябват?

  6. @Svetlina компромисите, за които говориш са дали да се купят мерцедеси, или бмв-та. За сметка на болните. Здравната каса, от как е направена, непрекъснато смуче средства и все е пред фалит…. А какви пари се харчат там нямам думи.
    И в крайна сметка човек може да се осигурява от три места, а като опре до медицинска помощ да получи среден пръст.

  7. @Lady Frost ти си зле на злетата

    @Svetlina мракът на невежеството ти е толкова гъст, че като затворя очи и става по-светло

  8. Ми дайте да спрем да се огисуряваме тогава. Щом парите ги даваме само и единствено за себе си, нека си ги държим в буркани и да ги ползваме, само като ни се наложи на нас лично.

  9. @ Svetlina – та, как точно изчисляваш „ползите“ от един човек? Кой може на решава кой да живее и кой не? Звучи ми като: дай да умориме Петър, щото той е болен и харчим много за него, а в Жужа има „хляб“(ще стане човек от нея – по всяка вероятност) и може да и дадем парите на Петър.
    Всъщност – Хитлер е прав – дай да убием болните ! Вие луди ли сте бе „хора“???

  10. Силно ме вълнува Светлина дали би публикувала този коментар, ако някой от най-близките й хора я викне на едно кафе и й сподели „благата вест“, че е болен? :))))))

    Всеки заслужава шанс. Без изключение.
    Ако можех да градирам заболяванията по степен на важност, не бих сложила хепатитът на първо място.

    Но и е малко тъпо да инвестираш едни пари и лекарства в някой, а после да кажеш „Сори, нещо съм объркал сметките, ще спрем до тук“. Това е пилеене на пари, които действително могат да помогнат на някой – дали хепатитно болен или не, няма значение. Важното е тези суми, които държавата ги отчислява от заплатите ни всеки месец, да се използват по най-добрия възможен начин.

  11. Госпожице, Светлина, имало едно време един човек, който ей така и той си мислел, че е добре всички много болни, недъгави, несъвършени т.н. да се отстранят от обществото, защото не носят „ползи“. И да останат само здрави, работоспособни и носещи „полза“. Нали се сещаш кой е?
    Един човешки живот и грижата за него не се озеня в ползи. За това сме хора и имаме претенции да сме по-висши от животните, които често изоставят непълноценните членове на групата. Те обаче го правят , за да оцелеят. Ние отдавна не се борим за оцеляването си за разлика от тях. Доколко е развито едно общество и една цивилизация е особено показателен именно фактът как и колко то се грижи за онези свои членове, които са в тежко положение. За жалост в нашата държава не сме много над маймуните. А държавата я съставлява всеки един човек в нея. Включително и вие.

  12. не мога да разбера защо обратното на изтрещяла веганска ню-ейдж приумица с недоказан ефект върху тялото и здравето на едно бебе, е сокчето, фрашкано със захар, пакетче лъкибой и вафла? много интересно сте научени, бе мама му стара. или е черно или е бяло! или по-скоро зле сте научени, ако сте научени изобщо. ако при първата диета едно дете не получава достатъчните вещества, за да расте здраво, защо си мислите, че веднага заключението е, че яде спрямо втората? ебати „мисленето“ в кутийка, не е истина.

    има и здрава мисъл, която не изпада в нито една от двете крайности. обикновено, тя е разумната.

  13. Компромиси със здравето на хората не могат да се правят, нито е редно и морално да се претегля един човешки живот спрямо друг. Затова има ПРИОРИТЕТИ в бюджетите – режеш от многократно надута администрация, реформираш и оптимизираш и извличаш пари за лечение. Или пък инвестираш в профилактика и превантивна дейност – 1 лев там спестява 7 лева за лечение. Нека използваме главите си, за да решаваме такива проблеми

  14. Честно казано, не ме интересува кой как оценява мен или живота ми. Аз смятам, че ако пипна хепатит (който и да е вид), няма да искам шанс. Понеже аз очевидно вече съм родена и съм получила шанса си, пък и самата болест също е шанс. Шанс да си премеря силите с нея, шанс да си довърша започнатото (не че в момента има нещо, което държа да довърша), шанс да опозная нещо ново.
    Ако някой мой роднина ми каже, че попада в групата на болните от редки болести… ако се натъжа, ще е защото НА МЕН ми е тъжно ЗА МЕН. Когато скърбим за някого, ние оплакваме всъщност себе си. Дали ще хукна да се притеснявам и да му помагам? Да, със сигурност. Обаче всичко си има граници. В случая болния сам трябва да ги постави – нека сам реши дали иска да похарчи пари колкото за 10 раждания, нека сам реши дали иска да се разхожда с абокати, нека сам реши дали ще може да се излекува и след това да постигне щастието си.
    Между другото… мога да изброя хора, които уж имат ужасни болести, а що не са на смъртен одър или инвалидна количка. Това… не за да се хваля с познатите си, а за да докажа, че няма невъзможни неща. Има само хора, които вярват, че са болни/нещастни.

  15. и svetlina, ти си шокиращо зле. не знам кой ти е промил така мозъка, но както казва една приятелка, от тая програма няма рикавъри.

  16. @Svetlina ами, нека да реши. Но да има възможност да решава, а не да бъде лишен от нея, като му се спира лечението.

  17. „… мога да изброя хора, които уж имат ужасни болести, а що не са на смъртен одър или инвалидна количка. Това… не за да се хваля с познатите си, а за да докажа, че няма невъзможни неща. Има само хора, които вярват, че са болни/нещастни.“

    А ти защо реши, че съм на смъртен одър или в инвалидна количка? Или че съм нещастна? :))))

    Мила Светлина, като повечето хора с хепатит аз не се лекувам, за да постигна безсмъртие, а за да имам качество на живот. За да мога да работя, да пътувам, да имам здрави деца и други такива обикновени неща от живота. Не знам дали правиш разлика между двете :)

    Чудесно е, че харесваш себе си и живота си. Аз съм твърдяла същото за себе си, твърдя го и сега. Някой ден, когато понатрупаш малко повече житейски опит, може би ще разбереш каква е разликата между това да харесваш себе си и живота си и това да правиш същото, но вече без да ги смяташ за даденост. Но само може би :)

    Много обичам да слушам разсъждения, започващи с „Ако аз…“ или „Ако на мен…“ Напомнят ми за мен самата преди години :)

    Но май се отплеснах (от лекарствата ще да е, онези за безсмъртие ;)) Всъщност исках да ти кажа две неща.
    Не се притеснявай да пишеш мнението си и в блога ми, няма нужда да общуваме чрез посредник, дето се вика. Ти и досега не се обръщаш към мен в коментарите тук, което е малко смешно някак. Не хапя, честно :)

    И второто всъщност е пожелание. Дано никога, ама никога не се сблъскаш с нещо, което има потенциала да промени начина ти на мислене и гледната ти точка. Излизането от кутийката е твърде болезнен процес, в твоя случай може да се окаже и невъзможен.

  18. Не знам дали Светлина има достатъчно / повече / по-малко житейски опит от останалите коментиращи, но допускам, че е възможно различните хора да реагират различно на една и съща житейска ситуация; допускам и това, че дори и да му е за първи път, трудната житейска ситуация може да не преобърне мисленето на човека и това не е непременно лошо: Светлина или някой друг може да е открил житейска философия, която да отстоява и в най-трудните моменти. Така че да, вярвам, че човек може да реши да се откаже от скъпо лечение и да прецени, че парите, които се дават за неговото лечение могат да се използват за друго. Познавам такива хора.

  19. Светлина,
    разбрах какво би избрала за себе си.
    Какво би избрала за детето си обаче? Защото може би не знаеш – има и 16 годишни деца, които минават през лечение на хепатит С… Отделно, всички болни от хронични хепатити са нечии деца. Ако едно от тях е твоето и някой е избрал нечий друг живот да е по-добър пред живота на твоето дете?

  20. Моето дете ще бъде щастливо и обичано. Болестта няма да промени това. И аз наистина ще се постарая да намеря смисъла от неговото боледуване, защото такъв винаги има.
    Пък ако е на 16, дете ли ще е? Нека само си решава. Аз каквото мога, ще съм го дала вече.

  21. Подкрепям гледната точка на Светлина. И ще добавя един много добър момент от любимия ми сериал Х.Л.: „You have one year to live. Now, you can come with me and travel the world, or you can stay here. You can spend this one year dying… or you can spend it living. Your choice.“

    Няма лекарства, които да премахват наистина смъртоносните болести. Всъщност, ефекта на повечето лекарства е такъв, че забавят болестта до определен стадий и дават още известно време, но на цената на това влошават някои от симптомите `и, затова вместо една година, човек живее една година и половина, но прекарва 10 месеца от нея на легло. Не знам дали някой се е интересувал от сериала спешно отделение, и си спомня малко преди края на старите сезони, когато този, леко плешивия лекар с очилцата се оказа болен от тумор. Той знаеше, че не могат да забавят болестта му, и не взе нито едно лекарство, а умря по начина, на който на него му харесваше, в почивка изживявайки живота си до последния ден, вместо да издъхва на легло в болница. Да, това е пример от филм, наистина, но съм убеден, че има повече от един подобни примери от реалния живот.

    Също така, всяко нещо си има две страни. Хората, които директно тръгват да обиждат някой за мнението му с изрази като „малоумен“ и „невеж“, сам показва себе си като такъв. И като някой, на когото му липсват първите седем години.

    Здраве и Почитания,

    Б.Х.

  22. От думите на Светлина разбирам само, че тя смята себе си за безсмъртна. Опитвам се да я оправдая с младостта и неопитността. И дано наистина никога не и се налага да изпадне в положението да прави този избор за себе си или за свое дете – дали да се лекува или не от тежка, рядка или каквато и да е друга болест.

  23. Добре,
    личният избор на Светлина и на Б.Х. си е тяхно право. Доколкото не ми налагате вашия избор като единствения правилен, аз съм ОК.

    Моят избор е да подобря живота си И чрез лечение. Той също е мое право. Не само в морален смисъл, но и в чисто правен. Аз и семейството ми сме съвестни данъкоплатци и всякакви други платци. Правото ни на лечение би трябвало да е гарантирано и не може някакви сметки за ценността на живота на различните хора, както и философии за смисъла на болестта, да нарушават това ми право. Това е право и на всеки осигурен човек в тази държава и тази държава не може да противопоставя отделни групи хора, оправдавайки се с това, че няма пари. Мен това не ме интересува, точно както държавата не я интересува имам ли аз пари да плащам данъци, осигуровки и всичко останало.

    Държавата намира пари да прави всякакви безумия. Примерно да плати на фирмата изпълнител да сложи на стъпалата и входа на метростанцията плочки, които се пързалят при намокряне. След 7 месеца да плати повторно за смяната на въпросните плочки с такива, които са предназначени за стъпала на метростанция, и междувременно да накара целия пътникопоток да се движи в половината метростанция. На мен например този разход ми се струва достатъчен за цялото лечение на поне десет болни от хроничен хепатит С – а това е само един от безбройните примери.

    Дани

  24. @Bain, всеки има право на гледна точка.
    Но е добре когато заемаш позиция по темата, да я основаваш на реални познания, а не на сериали и филми.

    Твоето мнение показва доста неща, но основно показва пълно незнание за това какво представлява хроничният хепатит С и какво може да направи лечението.

    За мен изборите са 2 – не се лекувам, от година на година започвам да се чувствам все по-зле, докато черният ми дроб се уврежда, на около 35 правя цироза, продължавам да живея, но тъпчейки се с лекарства и висейки по болниците, после умирам.

    ИЛИ – лекувам се, изтърпявам една година от страничните ефекти и ако съм късметлийка, имам шанса да живея живота си като всички други. Като теб. Без умора, без проблеми с черния дроб. Без драматично и жертвоготовно умиране в самота, каквито има в сериалите. За да вляза в твоя тон – в ТОЗИ втория вариант мога да умра както на мен ми харесва. В ТОЗИ вариант мога да прекарам всеки ден по начина, който АЗ избера, а не ходейки да ми точат литрите събрана вода в корема през 2 седмици, защото съм направила асцит. Щото на мен филмови изпълнения и драматични (но пък с толкова гордост и достойнство, нали?) сцени на умиране не ми харесват ;)

    В тази ситуация АЗ се боря за живота си – не за съществуването си, а за живота си, такъв, какъвто АЗ го направя. Не ми пука колко време ми остава – може утре да ме блъсне камион на улицата. Пука ми за това всеки един ден да е МОЙ, а не на хепатита.

    А ако на някой така му харесва, да умира драматично.

  25. Аз не говорех само за хепатита, по принцип. Мисля, че поста ми бе изразен достатъчно ясно, там пишех за болести, където НЯМА НАДЕЖДА от оздравяване след каквото и да е използване на лекарства. Изяснявам допълнително, след като явно не се е разбрало.

  26. Баин,
    а защо сметна, че при обсъждането на хроничните хепатити и дефицита на лекарства е уместно да споделяш вижданията си за болестите, при които няма надежда?

  27. Ами, темата малко се отклони, и реших да споделя мнението си. Вината е изцяло моя, не се включих напълно акуратно в дискусията. Моля, продължете без мен, аз просто си направих труда да изкажа какво мисля.

  28. Статистически погледнато, в България има около 500 000 болни от хронични хепатити (В или С).
    Около 90 процента от тях ще научат за заболяването си, когато остава само да им източват водата заради асцита.
    Но за Светлина това е дар от съдбата всъщност.

  29. А така Светлина,и аз съм от тези дето си чакат лечението и живота им се е преобалнал на 360 градуса,не ти пожелавам да се сблъскваш с тая гадост,желая ти добро здраве,да не си мислиш случаино ,че си недосегаема или богопомазана:(

  30. „От блога на Ралица Ковачева пък разбрах, че група пощръклели бг-мами са се ентусиазирали да премахнат задължителното ваксиниране на децата у нас. “ – достатъчно е да не ваксинират своите деца. Останалите ще преживеем някак

  31. Ами да правят каквото искат. Нямам против и глоби да плащат.
    Но да не се опитват да въвеждат нов световен ред!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s