Предколедария

Направо не знам вече в каква китна простотия живеем, но дори нежеланието ми да пълня блога с ръмжене и мрънкане не успя днес да ме спре да нахвърлям всичко, което ми се извъртя в главата, докато в разстояние на 2 часа се опитвах да взема разстоянието от Медицинска Аакадемия до бул. Никола Вапцаров. 2 часа, от които 45 минути потънаха в чаканe на автобус номер 9тм и още около 40, за да преодолеем с душегубката разстоянието от спирката на Фритьоф Нансен до хотел Хемус.

И какво си мислех аз: предколедно някакви идиоти си разменят любезности в парламента на републиката, точно преди да излязат в почти едномесечна ваканция, защото „началника отгоре“ се бил явил на премиера. Лицата Яне Янев и Волен Сидеров, депутати в резултат на гавра от съдбата и делюзиите на собствените ни болни мозъци си подмятат реплики, от които можем да разберем, че единия е „зависим хомосексуалист“, а другият явно е възпроизводствено-чалънджд.

Какво всъщност виждаме – две несигурни метреси, които си скубят косите и се млатят с токчета за мачото Алексей Петров, който явно е труден за споделяне, както и вървящите с него мобифони, кастфони и всякакви други високо ценени от съвременното ни общество блага. Като оставим настрана факта, че използваният език е недопустим и дискриминативен, а голяма част от изговореното – абсолютно нямащо място точно в най-важната институция на държавата, което е ужасно срамно и обидно,  ние просто гледаме един театър, в който Анна Каренина и мадам Бовари се бият за поручик Галицин.

Пак предколедно същия Волен Сидеров, който напоследък се чуди кому да пристане, заедно с другия голям мъж Бойко Борисов решават, че в България ще се проведе референдум за, о, Боже – новините на турски! За първи път след 40 години, през които у нас се сменяха конституции, влизахме в НАТО и ЕС, излизахме от СИВ, натрисаха ни безумни енергийни проекти, които са заплаха за националната сигурност и хорското здраве и какво ли още не, за което можеше да се потърси мнението на суверена  – така наречения „народ“… В тази безумна пиеса, зад която се вижда познатия почерк на познатите драматурзи зазвучаха отново репликите „етнически мир“, „баланс“, „крехък“ и други изчерпани от съдържание пароли, които отключват събития и процеси, а познати лица поизпълзяха пак върху камъните, без никакъв срам и започнаха да търсят отново своето място под слънцето. А обръчите се въртят ли въртят…

В този вълнуващ месец декември новите управляващи се опитаха да прокарат старата мечта на олигархичния елит, съставен от дълбоко индоктринирани, ченгесарски мозъци за ограничаване на всякакви свободи на гражданите и за пълни подробности от леглата на всеки от нас. И това е колкото противоконституционно, толкова перверзно, въпреки че вече не можем да правим разликата между извращенията и това, което в един друг свят е норма и нормално.

И още, и още, докато държавата и в частност столицата са потънали в хаос, докато не се знае кой какво управлява и докато „се излагаме пред чужденците“, а Емилиянда Маркос – Масларова необезпокоявана си разхожда розовите токчета по света и у нас, деца се взривяват с военни устройства, хора гаснат мъчително в забравени от Бога домове, медийните собственици са с пагон над майор, някакви хора ги хващат и пускат, премиерът има връзка с отвъдното и прави в дома си щаб-разузнаваталена-квартира, Красьо Черничкия играе кючек с цялата държава, ама не се знае кой му поръчва и кой му плаща музиката и на никой всъщност му пука…

Не че казах нещо ново, просто исках да покрещя.