Бунища за забравени хора или…

…  стотиците треблинки, които ни заобикалят и за които не си даваме сметка, защото са грижливо скрити и напълно забравени от Бога. И почти забравени от „държавата“, за която всъщност това е най-удобния начин тя да се отърве от неподходящия и труден човешки материал.

gorni chiflik

Горни Чифлик, снимка Яна Бюрер-Тавание

Разследването е на Яна Бюрер-Тавание и обхваща домовете за възрастни хора с увреждания в България, Румъния и Сърбия – европейски държави с претенции за древна история и мощен принос към културното наследство на света (като Милошевич, Чаушеску, Сребреница, Белене, Аркан, Цеца и най-младата вече не-девствена фолк-певица в региона). То е от мащаба на това на Кейт Блюит за Могилино, и ако медиите и институциите не си завираха главите там, където не трябва, би трябвало да предизвика много сериозни трусове, защото подобен геноцид не МОЖЕ да се случва в една цивилизована членка на ЕС, пък и където и да е било другаде по света. И да, май е първото подобно на български журналист от цяла вечност насам, защото у нас журналистиката е лайфстайлна, а медиите – нечии.

Фактите и гледките, с които се сблъсква Яна са ужасяващи, като в блога на проекта Dumping Grounds for People можете (всъщност трябва) да се запознаете с текста на разследването, а във Flickr ще видите снимките на местата и хората, които според повечето институции у нас не съществуват (няма да коментирам Румъния и Сърбия). Дневник и Индимедия вече препубликуваха текста, като това може да направи всеки, който има желание информацията да достигне до повече хора.

Всеки път, когато някой дръзне да извади на светло кошмарите на българската социално-подпомагаща (или каквато там) система, аз, пък и хилядите други що-годе нормални, почти свикнали на какви ли не други ужаси хора изпадаме в шок. А после в ступор от надвикванията на всякакви другари и господа, че това или онова било антибългарска кампания, че тези неща ги няма едва ли не, че социалната държава на социалната партия, която е почти неизменно отгоре ни от 45та насам се грижи за своите хора. И не само се грижи, ами го и прави въпреки, че няма нужда, само защото българското семейство е абдикирало от задълженията си  (по другарката Илияна Йотова, поохранената евро-лъвица на левицата).

И това ме подсеща отново за идеята на Емилия Масларова да се отказват помощи на жени, които откажат да аборитрат плод с доказани увреждания. Предполагам, че подобна идея щеше да реши отчасти проблема, т.е. хората в тези институции да намалеят с около 3%, а разходите за тях минимум с 20%. Самата мисъл за подобно нещо обаче е показателна за това, какво е отношението на държавата и хората, които се крият зад това понятие през последните 50-60 години. И ако в средата на 40те подобни идеи са били приемливи за почти цял свят, госпожите Йотова и Масларова и вся осталная би трябвало да знаят, че цивилизованият свят, към който ние кой знае защо се причисляваме е изминал доста дълъг и труден път. И че грижите за хората не опират само до раздаването на кифли и халоперидол, не непременно в тоя ред.

В същия ден, когато разследването видя бял свят Павел Шопов каза, че няма нужда от Комисия за защита от дискриминация (която се била самосезирала 4 пъти за една календарна година), защото това означавало, че у нас има дискриминация. А то няма. Естествено, че няма, Пък и да има, с едно окончателно решение ще решим и този въпрос. И пак в същия ден се оказа, че едни 350 милиона били изчезнали в българската правораздавателна система.

Шок и срам. Това е, което аз лично изпитвам в случая. Препратките към Германия на Хитлер и Източна Европа на Сталин са нещото, което ми идва наум, с леки залитания към Филипините на Маркос. Една България в 2009 година не е мръднала нито на сантиметър от дъното на блатото.

Какво може да се направи? Гласност, ангажираност на всеки един от нас, разчистване на оборите от хора, които пренасочват ресурсите към обръчи и ленти, реформи и куп други неща.

А какво може да се направи днес?

Advertisements

About nervousshark

Блогър-гурман, с интереси в политиката, соцално-икономическите процеси и хубавите храна и напитки
Публикувано на коментар, политика. Запазване в отметки на връзката.

9 Responses to Бунища за забравени хора или…

  1. nervousshark каза:

    Браво на Яна.

  2. САНДО каза:

    Най-малкото, което може да се направи, е да уважаваме истината, за да заживеем най-сетне и ние като достойни хора.

    Чудесен пост! Сравнението с конц.лагерите е изключително удачно – доскоро цялата страна беше обградена с бодлива тел и триметрови кльонове, а по хората се стреляше без предупреждение. Ние, разбира се, вече 20 години се правим на амнезици с надеждата, че нещата в миналото някак ще изчезнат без да се налага да си разчистваме сметките с тях, обаче миналото рано или късно ни настига…

    Ами това е като болен човек, който отказва да приеме, че е болен и че трябва да се лекува. Аз поне имам десетки такива примери около себе си – хората просто не желаят да погледнат истината в очите и да се борят. Може би ги е страх, може би ги е срам… Или просто си мислят, че е правилно и лесно човек да се погребва жив.

  3. Allisa каза:

    Много е добра идеята да се разчистят оборите. Лошото е, че обикновено в оборите има говеда, а тие не се разчистват никак лесно. Имам предвид, че са нужни инструменти, на село използват подръчни – коса, мотика, лопата. Думата ми е, че само с гласност и ангажираност няма да стане. Говедата от дума не разбират.

  4. nervousshark каза:

    Но и сами няма да си тръгнат…

  5. Радан каза:

    Сравнението с концлагерите, както вече писах, е буквално вярно. Политиката към хората с т.нар. „умствени увреждания“ и психични разстройства в социалистическа (!) и пост-соц. България се стреми към ИЗОЛАЦИЯ в отдалечени и недостъпни пространства.

    Същата прочее е политиката към ромите, макар там (засега) да няма пряко ограничаване на свободата на придвижване.

    Политиката към хората с физически увреждания е де факто ограничаване на правото на труд и свободно движение чрез недостъпна среда и „интеграция“ чрез 60 лв. на месец, т.е. нещо като откупуване на изолацията.

    Потрес…

  6. Eneya каза:

    Ужасен е начина, по който държавните институции се отнасят с хората.
    Тъжното е, че частниците само ги държат в една идея по-чисти и уютни стати. По същия начин ги упояват, за да не вдигат шум и да не пречат.

  7. Макс каза:

    Както сами виждаме за вече 20 години демокрация, България е извървяла много малко път и май не в правилната посока. На първо място ние самите трябва да формулираме в себе си демократично отношение към случващото се в България и след това да действаме демократично. Защото сега се държим, като роби в тоталитарна държава и само коментираме (в къщи на масата), заобикалящите ни проблеми, без да направим нищо за решаването им. Говедата сами не ще си тръгнат.

  8. Истината е, че България има богат опит с концлагерите, някои от които все още действат.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s