Страданията на не толкова младия Серж

Станишев явно е изпаднал в епистоларно-екзистенциална криза, която е един от симптомите на синдрома на проваленото управление (СУП). Епистоларният му роман е на път да измести „Страданията на младия Вертер“ и „Опасни връзки“ в сърцата на всички любители на жанра, а аз вече потропвам нервно в очакване на следващото недоразумение, наречено „българско правителство“, понеже сюжетът вече взе толкова болезнено-бавно да се влачи и зацикля, че се чудя дали сценаристите не са изпаднали от своя страна в творческа криза.

Предполагам, че преди 33 години някой е бил окачил табелка „lasciate ogne speranza, voi ch’intrate“ в родилната зала на Първа градска, обаче кой ти да чете тогава….

Advertisements

About nervousshark

Блогър-гурман, с интереси в политиката, соцално-икономическите процеси и хубавите храна и напитки
Публикувано на политика. Запазване в отметки на връзката.

4 Responses to Страданията на не толкова младия Серж

  1. Серж каза:

    Ох как се притесних като видях заглавието….

    ПП: Защо хората все си мислят, че се казвам Сергей. Серж, просто Серж!

  2. Jaguar каза:

    Аплаузи! И молба за превод от италиански ;)

  3. batpep каза:

    ма ти верно си нервна :lol:

    споко, нека изчакаме малко…

  4. nervousshark каза:

    ами нервна съм, бе батка, ама такъв ми е натюрела… :)

    lasciate ogne speranza, voi ch’intrate – надежда всяка тука оставете, всички вие що пристъпвате тук, Данте, „Ад“ :)))

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s