Дискусия за медиите през 2008 г.

Много интересен текст в сайта на БХК – стенограма от дискусията „Медиите през 2008: Нея­сна собс­тве­ност, но­ви иг­ра­чи, на­тиск вър­ху ме­дии­те, ле­ги­ти­ма­ция на жъл­та­та пре­са„, в която участват водещи (доколкото у нас можем да използваме това понятие) журналисти и експерти като Весислава Антонова, Яна Бюрер-Тавание, Лили Маринкова, доц. Нели Огнянова, Деница Сачева, Снежана Попова, Митко Новков и други.

Аз лично прочетох дискусията с голям интерес, а ето няколко извадки, които ми направиха впечатление:

***

СНЕ­ЖА­НА ПО­ПО­ВА: Ста­тук­во­то от пре­диш­ни­те го­ди­ни, осо­бе­но в еле­ктрон­ни­те ме­дии, оче­вид­но е удо­бно за твър­де мно­го су­бек­ти в Бъл­га­рия и за­то­ва се под­дър­жа – кон­цен­тра­ция при все та­ка нея­сна и до­ри още по-нея­сна собс­тве­ност. Нас­ко­ро има­ше из­каз­ва­не на пре­мие­ра, че собс­тве­нос­тта ще бъ­де опо­вес­те­на пре­ди из­бо­ри­те. Не ми се виж­да из­пъл­ни­мо. За мен то­ва е ба­за­та, вър­ху коя­то се раз­гръ­ща всич­ко. Има нег­ла­сен кон­сен­сус меж­ду най-го­ле­ми­те ме­дий­ни собс­тве­ни­ци за ста­тук­во­то ка­то цяло и то­ва се под­крепя – през ин­сти­ту­ции до власт.

ВЕ­СИС­ЛА­ВА АН­ТО­НО­ВА: Про­фе­сио­на­лен иг­рач е он­зи, на ко­го­то знаеш собс­тве­ни­ка на ме­дия­та, знаеш фи­нан­со­ви дан­ни за при­хо­ди, раз­хо­ди, за­гу­би. (…) Съю­зът на из­да­те­ли­те ще има се­риоз­ни проб­ле­ми, за­що­то има на­ме­ре­ние до про­лет­та да из­ра­бо­ти ре­гис­тър със собс­тве­нос­тта на ме­дии­те. Има два пун­кта, по кои­то няма по­ле­зен ход – ак­ции­те на при­но­си­тел в собс­тве­нос­тта на ме­дия­та и гру­па фи­зи­чес­ки ли­ца – собс­тве­ни­ци. Мно­го чес­то, ка­то вле­зеш в ре­гис­тъ­ра и про­че­теш за собс­тве­ни­ци­те – “ак­ции на при­но­си­тел” или “гру­па фи­зи­чес­ки ли­ца”, се чу­диш как­во да пра­виш. Об­явява­не­то на собс­тве­ност е въп­рос на лич­но ре­ше­ние.

Друг се­рио­зен проб­лем, кой­то ще въз­ник­не пред то­зи ре­гис­тър, е да­ли той няма да бъ­де ком­про­ме­ти­ран още със са­мо­то си пуб­ли­ку­ва­не, как­то е ком­про­ме­ти­ран ре­гис­тъ­рът на те­ле­ви­зии­те и ра­диос­тан­ции­те в Съ­ве­та за еле­ктрон­ни ме­дии, кой­то не се об­нов­ява. Той е ре­гис­тър на собс­тве­нос­тта, но ко­га­то жур­на­лис­тът от­во­ри ин­фор­ма­ция­та, не се чувс­тва ка­то ин­фор­ми­ран жур­на­лист, а ка­то раз­след­ва­що ку­че, за­що­то трябва да ви­ди кой стои зад та­зи фир­ма, да­ли тя е ис­тин­ска­та фир­ма и да­ли не­що в пос­лед­ния мо­мент не се е про­ме­ни­ло. И из­вед­нъж сти­га до дру­га собс­тве­ност. Ко­га­то вляза в ре­гис­тъ­ра на из­да­те­ли­те, из­вадя собс­тве­нос­тта на да­ден вес­тник и се уве­ря, че тя не е ис­тин­ска­та собс­тве­ност, из­ли­за, че ре­гис­тъ­рът е бу­та­фо­рен.

ВЕ­СИС­ЛА­ВА АН­ТО­НО­ВА: Ко­га­то съоб­ща­ваш не­що пред жур­на­лис­ти, знаеш, че няма как да не из­ле­зе на бял свят. Дос­та при­тес­ни­тел­но е, че пред ка­би­не­та на г-жа Кръс­те­ва ве­че има ох­ра­ни­те­ли.

ДЕ­НИ­ЦА СА­ЧЕ­ВА: В еле­ктрон­ни­те ме­дии изо­бщо няма ка­чес­тве­но съ­дър­жа­ние. В тях не мо­же да се го­во­ри за сво­бо­да на сло­во­то. Не ос­та­на­ха ин­фор­ма­цион­ни ра­диос­тан­ции с из­клю­че­ние на Бъл­гар­ско­то на­цио­нал­но ра­дио и “Да­рик”, а пуб­ли­цис­тич­ни пре­да­ва­ния въоб­ще няма. Ос­та­на­ха са­мо “Сеиз­мог­раф”, “Па­но­ра­ма” и Цве­тан­ка Ри­зо­ва. То­ва е се­риоз­на тен­ден­ция. Ин­фор­ма­цион­но­то съ­дър­жа­ние из­чез­на от еле­ктрон­ни­те ме­дии за смет­ка на раз­вле­ка­тел­но­то.

МИТ­КО НОВ­КОВ: Не съм на­пъл­но съг­ла­сен с то­ва, за­що­то се поя­ви­ха пуб­ли­цис­тич­ни те­ле­ви­зии – нап­ри­мер “Re: TV”, “Ев­ро­па”, до някак­ва сте­пен “ТВ 7”, ма­кар че не зная как се­га ще се раз­вие тя след смяна­та на собс­тве­ни­ка й.

ДЕ­НИ­ЦА СА­ЧЕ­ВА: Ние го­во­рим за те­ле­ви­зии­те, кои­то дър­жат ви­сок рей­тинг, кои­то има­т ви­со­ко об­щес­тве­но влия­ние. Си­гур­но и “Ико­но­ми­ка ТВ” има свое­то влия­ние, “Ев­ро­па” – съ­що, но то­ва са це­ле­ви те­ле­ви­зии по от­но­ше­ние на ау­ди­то­рия­та.

ДЕ­НИ­ЦА СА­ЧЕ­ВА: Каз­ват ни нап­ри­мер: “На­ша­та та­ри­фа е 5000 лв. плюс 50 % за PR-пуб­ли­ка­ция”. Ма­те­риа­лът из­ли­за доб­ре нап­ра­вен, в по­зи­ти­вен тон, но ни­къ­де не пи­ше, че то­ва е пла­те­на пуб­ли­ка­ция. Чис­то за­ко­но­во всич­ко е нор­мал­но, но на прак­ти­ка чи­та­телят е из­лъ­ган, за­що­то не е по­лу­чил неп­ре­ду­бе­де­на ин­фор­ма­ция. То­ва съ­щес­тву­ва­ше и през 2007 г., но се­га е по-за­си­ле­но. В мо­мен­та в поч­ти ни­то еди­н вес­тник не мо­же да се пуб­ли­ку­ва не­що, кое­то пред­ставлява но­ви­на (има­м пред­вид от глед­на точ­ка на ико­но­ми­чес­ки­я и кор­по­ра­тив­ния свят). Навс­якъ­де се ис­ка пър­во рек­ла­ма­та. Има­м ку­пи­ща съоб­ще­ния в по­ща­та си, с кои­то ме канят на най-раз­лич­ни сре­щи, за да об­съ­дим въз­мож­нос­тта за PR-при­със­твие в съот­вет­ни­те ме­дии. То­ва оз­на­ча­ва “дай­те да се раз­бе­рем кол­ко па­ри ще ни пла­ти­те, за да пус­ка­ме най-раз­лич­ни не­ща за хо­ра­та, за кои­то вие ра­бо­ти­те”. Във връз­ка с пред­стоя­щи­те из­бо­ри то­зи мо­мент ще се за­си­ли зна­чи­тел­но.

ДЕ­НИ­ЦА СА­ЧЕ­ВА:Най-лес­ният на­чин да се ви­ди, че сво­бо­да­та на сло­во­то е ог­ра­ни­че­на, е съ­дър­жа­ние­то. Ед­на от мои­те об­лас­ти на спе­циа­ли­за­ция е здра­вео­паз­ва­не­то. Ние пра­вим най-го­ле­мия здра­вен мо­ни­то­ринг на здрав­на те­ма в Бъл­га­рия. Го­диш­но има сред­но око­ло 100-150 хил­яди пуб­ли­ка­ции на здрав­на те­ма. Тен­ден­ции­те през пос­лед­ни­те го­ди­ни са, че има мно­го по-мал­ко ана­ли­зи, мно­го по-мал­ко кри­тич­ни ма­те­риа­ли в срав­не­ние с пре­ди, по­ве­че­то не­ща са хро­ни­ки и ин­тер­вю­та. Има мно­го по­ве­че ин­тер­вю­та на ми­нис­три и за­мес­тник-ми­нис­три, оби­кно­ве­но се ин­тер­вюи­рат ед­ни и съ­щи хо­ра, мно­го рядко из­ли­зат но­ви ли­ца, не се търсят дру­ги глед­ни точ­ки. Всич­ко то­ва го­во­ри за зат­во­ре­ност на сис­те­ма­та. Яв­но някой уп­ражн­ява на­тиск. Няма ни­то еди­н ко­руп­цио­нен скан­дал с гол­ямо све­ти­ло – ле­кар. Пи­ше се за дреб­ни не­ща – при­мер­но някой взел 50 , 100 или 150 лв. Не че то­ва трябва да бъ­де оп­рав­да­но, но не мо­же да не се спо­ме­на­ва ни­къ­де и ни­що за он­зи, кой­то кра­де 100, 200 или 300 хил­яди ле­ва. По-вни­ма­тел­ният ана­ли­з на съ­дър­жа­ние­то на оно­ва, кое­то из­ли­за, по­каз­ва, че има ог­ра­ни­че­ние на сво­бо­да­та на сло­во­то.

ЛИ­ЛИ МА­РИН­КО­ВА:Тук сти­га­ме до то­ва, кое­то ка­за проф. Сне­жа­на По­по­ва – за журналиста като прилепало доб­ли­жа­ващ се до някак­ва власт, кой­то оби­кно­ве­но за­поч­ва да я упо­треб­ява, за да оце­лее, да се зак­ре­пи в ужа­сна­та мел­ни­ца. Все­кид­нев­на­та еле­ктрон­на­ ме­дия е ламя. Част от жур­на­лис­ти­те се лум­пе­ни­зи­рат, ста­ват мом­че­та и мо­ми­че­та за дреб­ни по­ръч­ки, от кои­то мо­жеш да се ос­во­бо­диш все­ки мо­мент. У тях оба­че съ­щес­тву­ва меч­та­та и си мислят да­ли и те ка­то по­ли­ти­ци­те няма да се до­бе­рат до за­вет­но­то “Дай ми­лион” – как­то та­зи са­га съ­щес­тву­ва за еди­н из­вес­тен во­дещ. “Свла­чи­ще­то”, кое­то той осъ­щес­тви във все­кид­нев­на­та си ау­ди­то­ри­я, е мно­го по­тис­ка­що и па­губ­но. То­ва е ге­роят на вре­ме­то. Ето го Ос­тап от ме­дия­та.

НЕ­ЛИ ОГ­НЯ­НО­ВА: Ако за сво­бо­да­та в ин­тер­нет 2007-а се свър­зва с при­вик­ва­не­то на бло­гър в МВР, за да бъ­де пре­дуп­ре­ден “да не ху­ли­ганс­тва”, 2008-а се свър­зва не­съм­не­но със съ­би­тия­та око­ло сай­та “Опа­сни­те но­ви­ни”. Важ­но­то в слу­чая е ос­вет­ява­не­то на ме­ха­низ­ма, по кой­то влас­тта “от­бран­ява” оп­ре­де­ле­ни пуб­лич­ни фи­гу­ри от сло­во­то в ин­тер­нет. Спо­ред де­пу­та­ти е има­ло под­слуш­ва­не, вклю­чи­тел­но на жур­на­лис­ти, по т.нар. раз­ра­бот­ка “Га­ле­рия”. Към жур­на­лис­та Ог­нян Сте­фа­нов, гла­вен ре­дак­тор на сай­та “Фрог­нюз”, са при­ла­га­ни СРС. След реак­ция­та, че ако има кле­ве­та на пуб­лич­ни фи­гу­ри, трябва да се реа­ги­ра чрез де­ло от час­тен ха­рак­тер, а не чрез ДАНС, се поя­ви вер­сия­та за из­нас­яне на “е­ле­мен­ти на кла­си­фи­ци­ра­на ин­фор­ма­ция”. Не ста­на ясно как­ва кла­си­фи­ци­ра­на ин­фор­ма­ция из­нася сай­тът “Опа­сни­те но­ви­ни”. Не ста­на ясно в кои слу­чаи и кой пре­цен­ява “о­пе­ра­тив­на­та необ­хо­ди­мост” от под­слуш­ва­не и прос­лед­ява­не.

ЛИ­ЛИ МА­РИН­КО­ВА: За БНР има­ше по­ло­жи­тел­ни стра­ни, за­що­то на­шият ос­но­вен кон­ку­рент “Да­рик” пое ли­ния­та на по­пул­яри­за­ция на от­дел­ни пра­ви­телс­тве­ни проек­ти или се от­ку­пу­ва вре­ме за някой ин­сти­ту­цио­на­лен чи­нов­ник, кой­то се хва­ли за не­що. Пла­те­ни ле­гал­ни до­го­во­ри. Не раз­ви­ха ме­дия­та по по­со­ка на ко­рек­тив на влас­тта.

Ко­га­то дър­жав­ният са­мо­лет, кой­то пъ­ту­ва­ше към Мек­си­ко, се пов­ре­ди, то­га­ва се видя кой се е ка­чил на не­го. Всич­ки глав­ни ре­дак­то­ри са при дър­жав­на­та или при из­пъл­ни­тел­на­та власт. Те та­ка близ­ко си жи­веят, че не мо­гат да за­пазят дис­тан­ция, за да бъ­дат ос­три и кри­тич­ни. Ко­га­то ва­шият ди­рек­тор или гла­вен ре­дак­тор е някъ­де и вие знае­те за то­ва, няма нуж­да от мно­го въоб­ра­же­ние, за да знае­те как­во ще бъ­де на­пи­са­но.

ЯНА БЮ­РЕР ТА­ВА­НИЕ: Проек­тът “И­деа­лист” е диаг­но­за за със­тоя­ние­то на сво­бо­да­та на сло­во­то в Бъл­га­рия. За­мис­ле­те се – за­що те­зи жур­на­лис­ти – гол­яма част от тях мно­го доб­ри име­на, оти­до­ха там? “Ид­еа­лист” не да­ва­ше па­ри­те, за кои­то се го­во­ре­ше. Там се да­ва­ха па­ри, по­доб­ни на оне­зи, кои­то се да­ва­ха в “Ка­пи­тал” и “Днев­ник”. Но за­що хо­ра­та на­пус­на­ха до­ри “Ка­пи­тал” и “Днев­ник”, да не го­во­рим за дру­ги­те ме­дии? За­ра­ди обе­ща­ние­то. Обе­ща­ние­то за ис­тин­ска сво­бод­на ме­дия, за пъл­на не­за­ви­си­мост на ре­дак­ция­та от из­да­теля. “И­деа­лист” ус­пя на фо­на на то­тал­на­та кри­за на кад­ри да прив­ле­че тол­ко­ва ка­чес­тве­ни хо­ра име­нно за­ра­ди то­ва обе­ща­ние. Мно­го хо­ра дой­до­ха в “Ид­еа­лист” въп­ре­ки лич­нос­тта на Сте­фан Га­ми­зов, за­ра­ди лич­нос­тта на Ха­ра­лан Але­ксан­дро­в ка­то съиз­да­тел.(…) Ето за­що ни­кой от нас не ис­ка да се връ­ща в бъл­гар­ска ме­дия. В мо­мен­та пра­вим на­ше собс­тве­но сдру­же­ние. Бяхме из­лъ­га­ни, но сме на­съб­ра­ли ене­рги­я за ис­тин­ска сво­бод­на ме­дия. Ис­ка­ме да пи­шем тек­сто­ве, за кои­то не се на­ла­га да се съоб­раз­ява­ме с ни­ко­го, ос­вен с на­ши­те собс­тве­ни цен­нос­ти. Всич­ко то­ва е диаг­но­за за със­тоя­ние­то на па­за­ра. И аз ис­кам да по­пи­там ще има ли няко­га в Бъл­га­рия ме­дия ка­то “Гар­диън”, коя­то се из­да­ва от тръст, кой­то не тър­си реал­на пе­чал­ба, а за­щи­та­ва ка­чес­тве­на­та пре­са? Ще се появят ли и тук хо­ра, кои­то ис­кат да под­крепят ис­тин­ска­та сво­бод­на жур­на­лис­ти­ка?

ЛИ­ЛИ МА­РИН­КО­ВА: Пре­ди го­ди­ни бях в “Сво­бод­на Ев­ро­па”. Смятах, че там ще бъ­де мно­го сво­бод­но, но там има­ше хо­ра, кои­то се дър­жа­ха ка­то че ли са във Вер­мах­та. Пос­ле се ока­за, че гол­яма част от тях са би­ли чен­ге­та. У нас ви­на­ги има прек­ло­не­ние пред чуж­дес­тран­ни­те об­раз­ци, пред гру­пи­ров­ки, пред сво­бо­да­та, коя­то ка­то че ли ще пад­не от не­бе­то. Всъщ­ност ние оти­ва­ме там със съ­щи­те свои ин­те­ре­си, за­ви­си­мос­ти и нес­во­бо­ди, как­то и с раз­би­ти оча­ква­ни­я. Мо­мен­тът е свър­зан с то­ва да­ли има чис­ти ка­пи­та­ли за ме­дии­те.

ЯНА БЮ­РЕР ТА­ВА­НИЕ: Ха­ра­лан из­чез­на след вто­рия ме­сец. Проб­ле­мът е, че се­га той уча­ства в съз­да­ва­не­то на граж­дан­ска­та ли­га на Сте­фан Га­ми­зов. Проб­ле­мът е мо­ра­лен, за­що­то след ка­то видя как се слу­чи всич­ко, про­дъл­жа­ва да ра­бо­ти с не­го. Ние ни­ко­га по­ве­че няма да пра­вим ни­що с то­зи чо­век. А граж­дан­ска­та ли­га на Га­ми­зов си­гур­но ще се пре­вър­не в пар­тия в оп­ре­де­лен мо­мент. За­то­ва нап­ра­вих­ме всич­ко въз­мож­но, та хо­ра­та да не вярват на Га­ми­зов. Тъж­но е, че хо­ра ка­то Ха­ра­лан Але­ксан­дро­в го ов­ластяват, да­ват му ор­еол и ен­ту­сиа­зъм.

И за дискриминативните практики:

МИТ­КО НОВ­КОВ: В та­зи връз­ка пи­там за кой ли път: за­що СЕМ от­каз­ва да сан­кцио­ни­ра те­ле­ви­зия “СКАТ”?

ЛИ­ЛИ РАЙ­ЧЕ­ВА: Обе­зпо­кои­тел­но­то в то­зи въп­рос е, че от­но­во опи­ра­ме до ре­гу­ла­ция­та. Те­ле­ви­зия “СКАТ” има не­мал­ко влез­ли в си­ла на­ка­за­тел­ни пос­та­нов­ле­ния и то­зи факт е пуб­лич­но из­вес­тен. Та на­ли сми­съ­лът на раз­кре­пост­ява­не­то на ме­дии­те, раз­нооб­раз­ява­не­то на из­точ­ни­ци­те, га­ран­ти­ра­не­то на плу­ра­лиз­ма пред­по­ла­гат от­го­вор­ност на ме­дии­те да съб­лю­да­ват те­зи де­мок­ра­тич­ни сво­бо­ди, са­ми да ги опа­зва­т в ин­те­рес на об­щес­тво­то. Ре­гу­ла­ция­та трябва да ид­ва ед­ва то­га­ва, ко­га­то са­мо­ре­гу­ла­ция­та не е пос­тиг­на­ла необ­хо­ди­мо­то в уни­со­н с пра­ви­ла­та и про­фе­сио­нал­но­то по­ве­де­ние.

КРА­СИ­МИР КЪ­НЕВ: Дър­жа­ва­та има меж­ду­на­род­но за­дъл­же­ние да на­ма­ли слу­чаи­те на под­буж­да­не към дис­кри­ми­на­ция нап­ри­мер.

ЯНА БЮ­РЕР ТА­ВА­НИЕ: За враж­деб­на­та реч. Ста­на ми тъж­но ка­то видях, че ре­гу­ла­то­ри­те трябва­ше да по­канят хо­ра­та, за да си го­во­рим за враж­деб­на­та реч. То­ва ид­ва след ка­те­го­ри­чен от­каз на Ко­ми­сия­та по ети­ка в пе­ча­та да се за­ни­мае с те­ма­та.

Слу­чаят с Ка­лин Ру­ме­нов за мен ка­то жур­на­лист е оби­де­н. Но не, че чо­ве­кът взе наг­ра­да “Чер­но­ри­зец Хра­бър”. Той си пи­ше някак­ви ужа­сни не­ща, но не­ка. На не­го му да­до­ха наг­ра­да­та. Не е оти­шъ­л там да я взе­ме на­силс­тве­но. Има­ше и дру­ги, аб­со­лют­но смис­ле­ни наг­ра­де­ни в съ­щия кон­курс. Ви­зи­рам ко­ле­ги­те от “Ка­пи­тал” Ива­н Ми­ха­лев и На­деж­да Чи­пе­ва. За­що оба­че от “Ка­пи­тал”, ме­дия с та­ки­ва цен­нос­ти, не ка­за­ха ни­що по слу­чая “Ка­лин Ру­ме­нов”? За­що­то, за­да­вай­ки въп­росa за­що Ру­ме­нов е бил наг­ра­ден, ще хвърлят тъм­на сянка вър­ху наг­ра­ди­те изо­бщо, ома­ло­ва­жа­вай­ки по то­зи на­чин и свои­те собс­тве­ни? За­що чак ко­га­то наг­ра­да­та на Ру­ме­нов бе от­не­та, някои ме­дии ка­за­ха, че то­ва е пра­вил­но? Да­же мно­го не­точ­но бе­ше пре­да­де­но, че То­шо То­шев бил поис­кал да му я от­не­мат. Поис­ка­ха го от ВАЦ – Гер­ма­ния. Трябва­ше пак от­вън да дой­де на­тис­кът, за да ви­дим очeиз­бож­да­ща­та ис­ти­на – какви абсурдни награди си раздаваме.

И така нататък. Доста показателно.

Advertisements

Автор: nervousshark

Блогър-гурман, с интереси в политиката, соцално-икономическите процеси и хубавите храна и напитки

2 thoughts on “Дискусия за медиите през 2008 г.”

  1. Тъжно,но вярно,да, вярно…И безнадеждно…Имам възможност и правя сравнение между българската и френската журналистика. Разликата е огромна,разбирасе,сещате се в чия полза. Но там, в оня свят,най-важното е резултатът. Във Франция има един сатиричен седмичник -„Канар аншене“. Появи ли се там името на някой овластен, и на другия ден той си подава оставката. А при нас? Да, тъжно и безнадеждно…Аз също се мъча с книгите си за Париж да дам някаква информация за нормалния свят,но страшното е, че тук, в БГ,хората обичат кочинката си,те са свикнали да се въргалят в нея и когато се появи някой, който иска да им каже нещо, го гледат свирепо и лошо…А какъв само „елит“ има тук, какви „випове“? Господи, наистина ние сме страна на абсурдите…

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s