Саностол

1962_02_sanostol

Саностол е единственото лекарство, което си спомням с някакво умиление от детските ми години (освен Сандостен Калциум, който впоследствие май забраниха, защото се оказа много вреден). Предполагам, че тази ми любов, траеща и досега се дължи на „западния“ вкус и минималните количества, в които ми го даваха, защото не можело повече от лъжица на ден, хм, а също и на кафявото, триъгълно шише и кутийката с руси германчета като от морето. Освен това намачкан в лъжица аналгин-хинин е мноооого лоша база за сравнение.

За съжаление, не мога никъде да открия точно тази опаковка от края на 70те, така че пускам една от 62ра. Поводът – от вчера пия по 1 (!) лъжица сироп за възрастни, че някакви вируси са се разлетели около мен, а и както пише на опаковката, хората на ръба на умствено изтощение трябва да приемат повече желязо. Големи мисли хвърлям, ей.

Advertisements

Автор: nervousshark

Блогър-гурман, с интереси в политиката, соцално-икономическите процеси и хубавите храна и напитки

27 thoughts on “Саностол”

  1. Аз пък никак не го обичах :) Никак не разбирах защо родителите толкова се радват като намерят („с връзки“) някое шише.. :)
    Аналгин-хинина има ли го още? Толкова беше на мода.. ех, младост :)

  2. Всички деца си падат по „благите“ лекарства :))
    Спомням си, че имаше един кафяв сироп със зелен етикет и винаги го пиех с кеф. Да не говорим, че като първолаци ходехме с по 20 стотинки в аптеката до даскалото и си купувахме „ефизол“, но на втория ден аптекарката започна да казва, че е свършил – май ни усети :))

  3. Да това с ефизола и ние го правехме, а преди това имаше едни по-гадни, които много цапаха, но им забравих името.

  4. Май не са ми давали Саностол. За Ефизол-а – и аз бях фен, както и за витамин С. На крехката възраст от 2 годинки (да, имам спомени оттогава) ме пипнаха под масата с уста, пълна с витамин А – онези, перличките. Помня, че майка ми си изкара акъла. А къкво толкова съм им харесвала – де да знам, може да е от рибката на етикета на шишенцето :)))

  5. Рибеното масло и то беше хубаво за смучене – първо това, и после ги пукваш :)
    Боже, що идиотии :)

  6. Както казал шопът, като видял жираф: „Те такова животно нема!“, та и аз: „Те такова лекарство не съм пил!“ Баба ми на село ме скъсваше от компреси и разтривки, фелдшерът ме правеше на решето с инжекции (много боледувах като малък), но какво съм гълтал – не помня. То и тогава сигурно у нас изобщо не го е имало.

  7. балтазар, ти май говориш за пертусол :) много добър сироп беше и той! него го обичах много, но и на мен саностола ми беше истинската любов. а ефизол мразя жестоко от малка и така и не разбрах що всички го сравняват с шоколад.

  8. В пертусола сигурно е имало едновременно кодеин и ефедрин:)
    Едно време така ги продаваха :)))))
    Това обяснява детската любов към него!

  9. Аз заради ефедрина май харесвах едни капки за нос… Кхм…

    Обаче имаше един много готин сироп за кашлица! Такъв един, на шарени балончета, по които бяха написани разни витамини. Много ми беше вкусен, обаче винаги ми даваха само по една лъжица :(

  10. А аз успях на стари години да се надрусам със сироп за кашлица. В аптеката ми пробутаха Тусирол, дозата била по една супена лъжица максимум три пъти дневно, познай как ще намеря супена лъжица в офиса, затова карах на мощна глътка директно от бутилката. Честичко. По едно време установих, че краката не ме държат, весело-отпуснато ми е и съм склонна да се кикотя по телефона. А когато се наложи да се кача по витата стълба до горния етаж… Не успях :) И колегите ми викнаха такси, пък ме проводиха да изтрезнявам у дома.

    Поне излекувах кашлицата :)

  11. Децата хрупат всякакви хапчета, като бонбони :)) малки токсикомани.
    Сетих се за децата, които се бяха упоили в детската градина и първоначално всички си мислеха, че леличките ги друсат за да са кротки, а после се оказа, че си ги носят от вкъщи. :D

  12. Боже, колко много знаете за лекарствата!
    През 40-те години :
    – ако си хванал инфлуенца: вендузи, яка разстривка с препечена ракия, горещ чай, аспирин, яко облече лягаш да спиш с поне 2-3 одеала. През ноща те будят, да ти сменят дрехите, че си вир-вода. Сутринта си готов.
    -Ако кашляш-Сиропите се приготвяха в аптеките по рецепти. Самите рецепти се пазеха в скриновете за всеки случай, ако не се намери лекар да напише нова. Ако кашляш често, превантивно мляко от магарица против магарешка кашлица.
    – Ако силно те боли гърло-счуква се нишадър на прах в хаванчето, терапевта си наплюнчва пръста, овъргалва го в нешадъра и следва яко триене дълбоко в болното гърло. Болезнено, но след 1-2 процедури си готов.
    -Ако те боли стомах-чаша чешмяна вода с 1-2 капки йод.
    -Ако се порежеш-напикаваш раната против инфекция.
    Имаше други странни лекове против заушка, скарлатина, шарка, защо възрасни хора ни караха сутрин да се изпикаем в чаша и го пиеха като лекарства и т.н но да не спамиме.

  13. Тези всичките са ми ги прилагали, + камфор в гърлото, разтривки с ракия или с мас със счукан аспирин, зехтин и ракия в носа, чай от дюлеви семки и какво ли още не.
    Баба ми беше от старата школа :)))))

  14. М, и аз имах подобно усещане, особено когато хванех шарка и нашите ме заточваха при разтриващата баба в Ловеч :)

  15. Всъщност и аз имам сходна житейска биография. Детската ми лекарка, доктор Чолева, Бог да я прости, и тя беше от старата школа. Изписваше антибиотици само в много свръхкраен случай, нещо, от което доста нейни колеги биха могли да се поучат. Та жената учеше майка ми как се прави лапА, беше й давала разни рецепти против кашлица като да речем чай от орехи и други такива (много е вкусен чаят от орехи!)

    В тази връзка са ми правили какви ли не лапИ – със синапено семе, с намквиси там масове, с камфори… И от време на време ме черпиха с любимия ми сироп за кашлица, дето го споменах по-горе, ама не му помня името! :D

  16. О, лапи с хардал, синапено семе …
    Инхалации над кипящ тас с билки против хрема и кашлица.
    Овит с одеало си държиш краката в дълбок леген с осолена гореща вода. Отвреме навреме от чайника сипват вряла, докато изтраеш.
    Най- гадно беше ако заболееш от заушка. Машеха външно гърлото с някаква мас от зехтин и разтопени в нея новородени мишлета. Слава богу не съм боледувал.
    Е вече на преклонна възраст не знам какво е пенецилин или антибиотик.

  17. Имам син на 40 години който поллучи от Антибиотик Разград
    1. АЛЕРГИЧНА АСМА и
    2. външно кожно обирване по ръцете и частично по тялото .
    3. СЕРИОЗНА ЗАДУШАВАЩА КАШЛИЦА,КОЯТО
    лекарите ТАЗИ ЗИМА не могат да му помогнат.
    Ако има сериозен и компетентен лекар МОЛЯ ДА МИ ПИШЕ ,
    за да лекувам синът ми,който не е болудевал преди да влезе в завода КОЙТО МУ ПРЕЧИ СЕРИОЗНО ,НО НАЛИ НЯМА РАБОТА
    – моля пишете ми на посоченият ми електронен адрес.
    маката НАДЕЖДА САВОВА РАШКОВА
    Благодаря и Ви очаква.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s