Една стара ученическа история

Тези дни отнякъде излезе новина, че учителите ще проверяват и санкционират учениците, които са избягали от час, за да присъстват на протеста.

Това много ми напомни една история от 1990та година, която се случи на мен и половината ми клас.

По това време бяхме ученици в подготвителен клас във Френската гимназия в София, а краят на втория срок съвпадаше с лудницата преди първите демократични избори в България. Еуфорията беше страхотна, непрекъснато имаше митинги, концерти, бдения със свещи, шествия и куп други неща, а аз участвах навсякъде, където нещата се случваха в името на СДС.

Един прекрасен пролетен ден, някъде през май разбрахме, че в зала „Фестивална“ се организира огромен концерт за СДС, на който ще пеят Ревю, Нова Генерация, Контрол, Милена, Клас и който друг се сетите от музикантите, правещи автентична ъндърграунд музика, която чудесно се вписваше в духа на времето и целия порив за промяна и ни караше да чувстваме, че ние също помагаме нещата да станат различни и по-хубави.

Взехме си входове от един съученик, чийто баща беше активист в СДС, а впоследствие депутат във ВНС и се организирахме за следващия ден с придвижване и всичко останало. От клас от 22 човека бяхме горе-долу десетина, като се включиха още няколко човека от другите класове.

Това всичко добре, но се оказа, че за да стигнем навреме (не че всъщност е имало някакво значение), трябва да спестим последните два часа по математика при другаря Начев, известен и с прозвището Чука, с явни леви уклони и неприятния навик да порти всичко на директора.

Избягахме, естествено, като в час останаха куп залухари (ще ме извинявате, но така си беше), които обяснили на другаря Начев къде точно са милите им другарчета. Разбира се, концертът беше супер як, може би най-добрият, който си спомням – тази атмосфера на рок, бунт и музика впоследствие се стопи и съвсем изчезна.

В понеделник росни-пресни и усмихнати влизаме в час по френски, при класната Mme Ганева, която ни посрещна с ледено изражение, изправи участниците в бягството и ни обясни, че подобно поведение е много лошо, че не знае какво да ни прави и че на следващия ден трябва да се явим при директора заедно с родителите си. Спомена също, че ни чакат много неприятни неща.

Всъщност се оказа, че другарят Начев отишъл при другаря Коларов, тогавашния директор на Френската и му обяснил, че ученици бягат заради концерт на СДС, а последният – върл комунист, се вбесил и решил да ни го изкара през носа, като пътешком си го отнесла и класната, за която това беше първа година в това училище.

Вкъщи след часовете обясних треперейки на майка ми ситуацията, като вече си представях как ме изхвърлят от това училище, за което се счупих да уча и в което вече бях влюбена, а тя от своя страна така се вбеси на директора, че се обади на баща ми (те вече бяха разведени) и му каза „Иване, моля те иди ти, защото тоя ще го хвана и ще го пребия“.

На следващия ден бащата и аз (а той, като изключван от Комсомола и откъде ли не изобщо не беше впечатлен от моята подривна дейност) се явихме заедно с още десетина мили семейни двойки при Коларов, който един час се опитваше да обясни, че посещаването на рок концерти на СДС от ученици може сериозно да навреди на бъдещето ни, че ще има санкции, че подобни постъпки са крайно нередни и прочие глупости.

Родителите в един глас обаче му обясниха, че нещата са се променили, че рокът не е забранен, и че могат да ни санкционират според правилника с по 2 неизвинени за бягство, а не затова, че сме били на концерт на СДС. Коларов явно видя, че вече тея не минават и се разминахме с по една закана, че при следващо бягство ще има по-сериозни наказания. Учениците от другите класове, които бяха с нас не бяха привикани, защото никой не ги беше издал.

Ако тогава не беше защитата на родителите, щях много да се смачкам, тъй като вярвах, че нещата се променят. Е, оттогава си имах едно наум, а и се оказа впоследствие, че Коларовците, Начевците и милите съученици които ни изпортиха съвсем не са изчезнали.

Та сегашния почин да проверяват учениците дали са на протестен митинг ми изглежда по съвсем същия начин – като нарушаване на правата им. Ако бягат – неизвинени и санкции за това, има си правила, правилници и закон. Но не защото за против правителството и искат промяна, а защото са извършили съответните нарушения, за които трябва да получат и съответните предвидени санкции.

Какво ще научат те от наказания за това, че се опълчват на нередности??? Ще си възпитаваме тулупи и зеленчуци без гражданско съзнание и грам мисъл?

Advertisements

About nervousshark

Блогър-гурман, с интереси в политиката, соцално-икономическите процеси и хубавите храна и напитки
Публикувано на коментар, музика, политика, разни, софия. Запазване в отметки на връзката.

14 Responses to Една стара ученическа история

  1. kanew каза:

    И преди и сега, колективното неподчинение, пък било и 50%, е смъртна заплаха за всяка власт

  2. Сандо каза:

    Защо се очудваш, че нищо не се е променило? Нима управляващите в момента не са същите номенклатурчици или деца на номенклатурчици, които дърпат юздите с бой и заплахи, както им е навик от вече 65 години?

    Малко след като заминах за чужбина правителството на Беров се провали тотално, а на негово място дойдоха пак комсомолците от БСП. Тогава интернет нямаше, но с баща ми се информирахме за ставащото от радио Свободна Европа. В изблик на младежки оптимизъм казах на баща ми, че може би този път това са ново поколение социалисти, които ще управляват професионално и по модерен начин. Тогава в очите на баща ми прочетох такъв ужас, какъвто не бях виждал и в най-тежките за семейството ни моменти : „Ти луд ли си? От тези хора никога нищо добро не може да излезе! “

    Жан Виденов напълно оправда страховете на баща ми, а аз запомних думите му и затова повече нищо не може да ме очуди.

    Иначе и аз си спомням как ми се караха, че нося значка на СДС (онази с лъвчето), как ме гонеха от час и ме обиждаха, защото бях с дълга коса и скъсани дънки (класната предложи на класа да съберат пари и да ми купят нови).

    Объркани години бяха… И сега е същото, с тази разлика обаче, че тогава бунтът живееше и в изкуството, и в мечтите на младежите, а обществото имаше живец за развитие. Тогава пеехме „45 години стигат!“… Станаха 65 и всичко си е същото.

  3. nervousshark каза:

    Като знам реално как стоят нещата, не се учудвам.

    Но от друга страна, като нормален и разумен човек се чудя как може купища хора над 60 години да живеят в блато и това да им харесва, как може почти никой да не се замисля, как така никой не иска да промени нищо.

    А тази работа с продажбата на душиците, доносничеството и прочие – защо продължава??? Това семейно възпитание ли, що ли?

    Комсомолците, десарите и подобните им се самовъзпроизвеждат и по биологичен, и по изкуствен начин.

  4. Когато се създава историята, да избягаш от час, за да си сред нейните създатели, не е нито срамно, нито грешно, а е похвално. Ножът ни е опрял до гърлото, те ще ми проверяват кой ходил и кой не ходил на митинг. Това явно е гениална идея на просветното министерство, което гъмжи от задръстени умствено номенклатурчици.

  5. nervousshark каза:

    Да се бяга от час не е редно :)

    Има си предвидени за това неизвинени отсъствия. Никъде обаче няма забрани ученици да посещават протести.

    А просветното министрество да си е мръднало пръста за учениците, които участват в Гвардията на Расате, погроми, футболни агитки????

  6. kassitra каза:

    аз пък си спомням протестите през 97 -ма..
    тогава класната / по френски/ писа на целия клас 5 – ици и 6 – ици с обяснението – „сега има толкова по -сериозни неша, за които да се тревожим, че поне срочните оценки да не ви притесняват, нито вас – нито родителите ви“ така ни беше казала жената…голям човек.
    аз пък ходех с една значка на СДС из училище и освен учителите, които ми правеха забележка изключително грубо, се радвам, че имаше и такива, които наистина се интересуваха защо едно джерме на 16 години ще му щукне да показва политическа принадлежност и – наистина говорехме за това…

    добре си спомням въодушевлението да пътуваш на стоп до центъра през 97- ма .. и едно такова усещане за общност имаше, за съпричастност някак. и всички бяхме от и на – една страна.

    за съжаление не мисля, че това може да се повтори, за още по – голямо съжаление съм убедена, че всички боклуци в парламента разчитат именно на това.

  7. nervousshark каза:

    Аз тогава, 97ма бях учителка в едно училище в Слатина и всички учиници и учители носехме от лепнките с лъвчето по якетата си :)
    И ходехме пеша и на стоп.
    Но да, друга беше атмосферата и изобщо всичко… Какво стана за 12 години, че умря духа на обществото?

  8. Jaguar каза:

    Ами стана това, че на практика управляващите никога не са се сменяли. Опозицията беше изсмукана от редиците на същите тези номенклатурчици, а тези, които наистина не се били „техни хора“ бяха набързо дискредитирани и изритани от властта. Същото като в приказката, в която на лямата й режат главата, но на нейно масто порастват три нови и тя става още по-ужасяваща. Те създадоха и мутрите, те заграбиха печелившите сектори в икономиката, пак те се постараха средна класа да не бъде формирана. Дали изобщо има някой човек, опитал се да си завърти почтен бизнес, който да е успял? Духа на обществото умря, защото хората се убедиха, че нищо не се променя, а само става по-лошо. Сега му е момента да възкръсне на този дух. Когато след 20 годишни наблюдения и опит на собствен гръб обществото вече знае какво НЕ Е демокрация.

  9. Светлd Великова каза:

    Нищо ново под слънцето – едно време се пишеха „неизвинени отсъствия“ за неучастие в мероприятия като „посрещане на Цуки-Цака от Донданака“ (по думите на един опкриф на Блага Димитрова“ ) и изобщо за всички, които не бяха „мероприятни“ (пак според същия апокриф). Сега пък – за участие в неуместни мероприятия…
    Неуместни – зависи от гледната точка…
    И все пак има още една гледна точка: не бива недоволството и неудовлетвореността на родителите да се изразява от децата – някак ученици и студенти са едва ли не „предпазен щит“ , предназначен да поеме ударите и упреците…
    Духът на обществото ако възкръсне ще означава и да не се „употребяват“ деца, студенти или лумпени , а всеки гражданин или политик да застане зад каузата си със собственото си лице…

  10. Albena каза:

    Спомням си го Коларов, разказваше предпенсионно как е бил директор със сълзи на очи. Беше такъв цербер, талъв цербер, дори и година преди пенсия. Представям си какъв е бил ’90.
    Абсурдно е да има коларовци и начевци 19 години по-късно. Абсурдно е хората да са толкова ретроградни. (следват няколко неприлични думи)
    Учениците и студентите трябва да умеят едно. Да имат свое собствено мнение, което да развиват, обмислят, защитават и изграждат, ако и когато е необходимо. И ако между мнението им и тях самите стои учител, значи мястото му не е там.

  11. Albena каза:

    А в кое Слатинско училище си преподавала (ако не е тайна; аз съм учила в 148-мо).

  12. nervousshark каза:

    Коларов беше много гадно копеле, който до януари-февруари всяваше истински терор.
    После нещата, слава Богу започнаха да се променят:)

    Иначе слатинското училище е 93то.

  13. Jaguar каза:

    Как слатинско, бе, това си е пъпа на „Гео Милев“:РРР

  14. nervousshark каза:

    Не ме обърквайте бе, хора. Вече не мога да разбера кое е Гео Милев и кое Слатина. Скоро разбрах, че ситняковското пазарче било в Гео Милев. Кой квартал беше Червено знаме преди?

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s