Мълчаливите наблюдатели

Колко хубаво, че делото за убийството на Стоян Балтов е поставено под наблюдение. Това го казвам не с ирония, а с много горчивина.

Сега ще разправя няколко истински истории.

Преди 3-4 години бащата на моя приятелка от Благоевград беше пребит до смърт. След като бил уволнен от работодателя си – местен чорбаджия и собственик на фурна в Старо Струмско, човекът отишъл да си поиска последната заплата. Вместо това бил наритан до степен, че след няколко дена починал. Имаше жена и две дъщери, една от които с проблеми със слуха. Дело не е заведено, извършителят е „неизвестен“, а над близките му най-вероятно е упражнен натиск да не дълбаят.

Точно преди една седмица приятел става свидетел на непредизвикано нападение от страна на член на БНС над двама свои колеги. „Членът“ се напил и помеждудругото решил, че иска да приплесне някой. Резултат – две разбити с бокс глави. Моят приятел го е страх да свидетелства. Защо? Защото други наши познати получават телефонни заплахи, следени са до домовете им и така нататък от същата тази организация, заради дейността си в областта на човешките права.

В понеделник вечерта към осем чаках на Попа приятели. Доста голяма група деца, със сигурност в училищна възраст, пиеха вино и мента, крещяха в лицата на чакащите и трошаха бутилки в краката им. Добре облечени, явно не-маргинали, не „провинциалисти“ или мутри. Никой не се намеси. Мен лично ме беше страх от пияните, доста по-високи от мен момчета и момичета.

Вчера в трамвая двама мъже на около тридесет блъскаха възрастна жена със счупена ръка, защото ги помоли да и направят място да слезе. Всички мълчаха, защото ги беше страх.

В запас имам още торба такива случки, в които участват мои близки или аз. Мога да започна да ги разправям една по една и времето ми няма да стигне.

И да, ние наблюдаваме всичко това с голяма доза страх и в пълно мълчание, а насилието се е просмукало навсякъде. Насилниците знаят, че ще се измъкнат безнаказани, защото всяко нещо си има цена. А мутра-поведението стана еталон за бон-тон и шик и побоищата и крайното насилие са по-скоро норма, отколкото абсолютно неприемливи за едно цивилизовано общество актове.

В момента протестите изобщо не ме карат да се чуствам обнадеждена, а ми е мъчно за всичките наблюдавани, ама невидени и нечути убийства, за хората, които вече ги няма или са осакатени, за моята приятелка и сестра и, за бабата в трамвая. И ми се плаче.

Advertisements

About nervousshark

Блогър-гурман, с интереси в политиката, соцално-икономическите процеси и хубавите храна и напитки
Публикувано на коментар, политика. Запазване в отметки на връзката.

22 Responses to Мълчаливите наблюдатели

  1. сандо каза:

    От собствен опит знам, че няма нищо по-болезнено от несправедливостта. В блогосферата често обсъждаме държавата – каква е, каква би трябвало да бъде. И в същото време никой не си дава сметка, че държавата и обществото – това сме ние, а образът им е нелицеприятен, защото те всъщност са нашето огледално отражение.

    Във Франция има закон, който наказва за „НЕ-оказване на помощ на човек в опасност“ (Non-assistance à personne en danger), защото е престъпно да се мълчи пред човешкото нещастие. Замисли се колко всъщност са всички престъпници около нас.

  2. nervousshark каза:

    Колко СМЕ е по-правилно….

  3. bib каза:

    И на мен ми мъчно.
    Наследничка съм на 2 поколения „врагове на народа“. Всички те се бореха и не бяха наблюдатели, за което си получаваха заслуженото, ние техните деца – също. И тях ги следяха ги, влизаха в дома ни, ровеха на всякъде, всички ни съседи и приятели бяха изнудвани да доносничат. И баща ми и дядо ми умряха рано, млади, умряха в ръцете ми (буквално)- обезверени, разочаровани, унижени и изтормозени и СЪЖАЛЯВАХА за начина по който са живели. Файда от тяхната позиция – НЯМА.

    Аз няма да повторя тяхната грешка.
    Така че, ако имаш предложения, обаче умни …
    И не искам да чувам за Гърция, Чехия Франция и незнам си къде си – най-големият проблем на идеалистите е, че не правят сметка с кого трябва да постигат идеалите си и дали варианта ще проработи именно тук с тези хора или просто … просто ще има много жертви, а след това идеалите ще се изродят и ще има още повече жертви.

    И също – след като ДС е навсякъде – чудя се каква част от блогосферата е ДС? защото е наивно да си мислиш че навсякъде е пълно с ченгета, а в блогосферата – абсолютно чисто.

  4. сандо каза:

    Да, абсолютно си права! Всички сме в кюпа – някои повече, други по-малко. Но трябва да ни стане ясно, че свободата е общо благо и че когато правата на един човек са потъпкани, значи цялото човечество е потъпкано и всички сме засегнати. Или поне така казва дядката Жан-Жак Русо…

    Разказаните от теб случки са само малка част от цялата несправедливост – накъдето и да се обърнеш ври и кипи от диващина. Аз лично съм в чужбина, но и тук между българите се държим все едно, че сме врагове и си мразим кръвта. Убийства, проституция, кражби, рекет – това е ежедневието на голяма част от българската емиграция. Тези пък, които са се измъкнали от блатото, се държат като парвенюта – мерят се по „успех“, държат се надменно, чорбаджийски, изхвърлят се…

    От доста време се каня да събера сведения за едно момче, което завърши първи по отличие в Париж най-престижната висша школа, започна работа в голяма адвокатска кантора и малко след това бе убит като куче от двама българи, които бе приютил в къщата си. Убийците и до ден-днешен са на свобода в България. Все имам надеждата, че ако пишем такива неща в блоговете си, по някакъв начин ще отдадем почит на истината и справедливостта.

  5. Nikola каза:

    Тръпки побиват от този текст. А си съвсем права. Страхът ужасно владее тая страна и сме се свили някакси в някакви черупки и не реагираме по човешки на най-големи изродщини.

    Кел файда, че хиляда души излизат на митинг за Стоян Балтов след като и тази история ще потъне като всички други, Студентски град ще продължи да бъде нещо средно между казино и публичен дом. И да отидат убийците му в затвора, и да отидат за по трийсет години – проблемът е много по-голям и той е, че липсва елементарна солидарност. Хората просто търпят всичката гнусотия и си траят, така цели поколения растат с чувството, че просто трябва да се оцелее. А основно средство за оцеляване е насилието. Ако няма общество, ако няма родители, ако няма училища, които да казват, че тази държава не е гето и да налагат съответните (съвсем тривиални) ценности, тази държава ще се превърне в гето.

  6. пламен каза:

    Добре де – всички наблюдаваме, всички се страхуваме, всички мрънкаме…

    Какво правим?

  7. Acnapyx каза:

    От блогове прокуратура не се сезира, трябват поне публикации в пресата. Да има нещо на хартия, за което да се хванат прокурорите (стига да желаят). Макар че все си мисля, че и те… чакат. Удобния момент, за да притиснат някой, който им е (не)удобен.

  8. Сандо каза:

    @ Аспарух
    Не знам за какво „сезиране“ на прокуратурата говориш, но поне в случая, за който споменах по-горе, бащата на единия от убийците е прокурор.

    Освен това май забравяш, че съвсем наскоро имаше уреждане на сметки между прокурори – Колев получи няколко куршума в главата и всички знаеха, че зад убийството стои Филчев, но… обществото в такива случаи просто оправдава насилника и осъжда жертвата – „какво се навира между шамарите“, „изпросил си го е“ и т.н.

    Не, нищо не може да се оправи със “сезиране“ на институции. Докато хората не решат да бранят правата си, нищо не може да стане.

  9. Добре е, че все пак ще наблюдават.
    Известен ми е случай, който изключително много прилича на случилото се с момчето пред дискотеката, но за щастие без умъртвяване.
    Реакцията на полицията – неадекватна. Прокуратурата пък отказва да образува каквото се образува в такива случаи – някакво обазУвание.

    Излиза, че в България е съвсем нормално някой да бъде бит за удоволствие и на подобно деяние да се гледа, като на нещо обичайно. Ако от една лична и семейна трагедия, каквато безспорно е тази от Студенстки град, изобщо може да произлезе нещо хубаво, то е генерирането на обществен натиск и промяна в отношението.

    Преди 2 седмици нападенията във Варна – това през нощта и това в мола, щяха просто да минат, като съобщения от по един ред в медиите, а днес по тях се работи.

    Лично аз смятам, че от вдигането на шум от блоговоте ни, има голяма полза, защото те може и да са с относително малка аудитория, но се четат от медии, неправителствени и правителствени организации и от цял свят, което кара мизерниците да си размърдат лоясалите задници.

  10. Pingback: Стратегия за живота « Размишльотини

  11. nervousshark каза:

    http://kanew.wordpress.com/2008/12/19/388/
    Това е днес от господин Канев.
    А какво правим оттук насетне – ами всеки каквото може, предполагам.

  12. bib каза:

    ние и сега правим всеки каквото можем.
    но не мисля, че е дело на гражданите да се саморазправят с насилието. Това е работа на полицията или ако щеш на армията.
    Защо – ще разкажа и аз един случай.

    В трамвая обират майката на един мой приятел. Действието се развива между две спирки, те се усещат, спират трамвая и ватмана оставя вратите затворени. Започват да търсят обирджията и намират едно цигане. Обаче парите не са в него. Свалят го долу и казват – до 10 мин парите да са тук, защото иначе те оставям на тълпата (която вече се е събрала). Парите се появяват обаче тълпата отказва да пусне циганчето и то бивя яко пребито заедно този дето е донесъл парите.

    Затова саморазправа не бива да има. Защото с насилие не бива да се бориш агресивно. Само и единствено с ум.

    И не, аз не мисля, че ме е страх, нито мисля че приятелите ми ги е страх. Не бих се намесила агресивно в момент в който 3 души бият един – за нищо на света.
    И позицията, че поблейваме не ми харесва, не ми харесва да се набляга на нея, особено като изходна точк. Просто има неща, които можеш да направиш и които няма смисъл да правиш. И стандартните обобщения в тоя случай – абе ние сме супер тъпи зле и тн са абсолютно безмислени, и носят вреда.

    И освен това ме дрязнят страшно :)

  13. nervousshark каза:

    Биб, за самоуправство и дума не бива да става. То е проявление на същото това първосигнално насилие и агресия, за които писах.
    Но е работа на гражданите да променят нещата, които не им харесват чрез различните инструменти, които демокрацията ни дава.
    Само че освен всичко друго трябва да се осъзнаят проблемите, нуждата от промяна и тн.т. Хората са с подменено съзнание и спомени.
    Аз съм член на политическа партия например, работила съм над 2 години като доброволец в НПО, занимавам се с различни неща. Знам, че не е безкрайно много, но все пак е нещо.
    А че поблейваме е факт. И че ни е страх е факт.

  14. bib каза:

    Всички в тоя свят ги страх – основно чувтво е, факт. И от много неща ги е страх – не само от насилието.

    Обаче няма как да прокараш една идея за активност и осъзнаване, като започнеш с думите – ти си тъп и страхлив, обаче аз и целия останал свят (начело с Франция, родината на свободата) мислим, че трябва да действаш. Просто този подход „лъха“ на несвободен и манипулативен, и ужасно много ми напомня едни други хора с подобен подход. Възможно е да е несъзнателно, обаче ето, аз така го усещам.

    И мисля, че за 70 години свобода (общо от последните 700) сме доста напред и в обществото ни все пак има политици от класата на Филип Димитров, например. И въобще има хора, които имат класа. За които имено трябва да се пише и на които да се набляга.

    Бих се присъединила единствено към партия, която се пребори за отваряне на всичики досиета и публикуване на информацията, така че да изчезнат всички бивши ченгета от политиката ни и второ да се бори за мажоритарни избори. Нашите географски ширини го изискват мисля. Всяка друга партия ще ме кара да се съмнявам.

  15. elitsa mateeva каза:

    Крайно време е да вземе де що има дърве и да ги изломотим всички-правителство, съдии, абе все гадини, корумпирани, чистката почва от вътре на вън. Да сме наясно точно какво и как ще правим-заедно!!!

  16. Аз не гледам мълчаливо в такива случаи, не ме е страх. И вас не бива да ви е страх, трябва да респектираме такива идиоти. Който има право да носи оръжие, нека си носи поне газов пистолет и да не се колебае да го използва, когато се налага (само преценявайте внимателно кога се налага и кога не)

  17. nervousshark каза:

    Нямам никакво желание да живея в дивия Запад, а в едно нормално, цивилизовано общество. За съжаление, цивилизация май е нещото, което тук липсва много остро.

  18. Marfa каза:

    Направо се ужасих от този текст, Акулке. :( А само колко си права… По принцип в такива случаи аз въобще не съм от мълчаливите и винаги вдигам патърдия, обаче имаше една случка… Действието се развива преди няколко години в сградата на Общината във Варна, където се бях наредила на опашка да си вадя някакъв документ. Вътре има охрана – униформени добре сложени мъже с пистолети на кръста и белезници, висящи от коланите, както и разни там камери. Бе с две думи, място, където човек може да се чувства спокоен.

    Обаче влиза някакъв хуманоид. Сигурно метър и шейсе, но съставен предимно от мускули. Впечатлението, което създава, е за самоходно разрушително устройство. Разблъска цялата опашка, разпсува се като пиян тираджия, почти хвърли една жена на земята… А охраната? Поне да пушеха мълчаливо, ама и такова оправдание нямаха дори. И тогава си замълчах, щото си личеше, че оня знае как да използва юмруците си. Беше доста сюрреалистично преживяване. :/

  19. kanew каза:

    Равнодушието е враг № 1 на обществото.
    Страх, не страх, персонално и групово, трябва да се противопоставяме на наглостта и жестокостта.
    През 50-те години имаше същата вълна на насилие, която беше смазана с повсеместен терор над младите. Това, обаче, не е пътя на демокрацията.

  20. bib каза:

    @nervousshark: мда, ето точно това имам предвид и желно или не е следствие и от този пост. Същите хора биха могли да реагират и по друг начин, ако им поднесеш нещата по друг начин. И не мисля, че народът във Франция би реагирал по различен начин. И за това и написах тези толкова много и дълги постове.

  21. abrabr каза:

    Аз пък винаги се спускам да помагам при такива случаи, или търся съдействие от околните. Не понясам да наблюдавам безучастно.
    Обаче преди две години се случи следното: жена, тичаше към спирката да хване маршрутка. Успя да стъпи на тротоара но падна по лице. Странното беше, че на спирката имаше поне 15 човека и никой не се мръдна да я вдигне, или поне да пита дали има нужда от помощ. Жената лежеше просната по очи, явно шокирана. Аз веднага отидох до нея и се опитах да я вдигна с моите 50 кг. Тежичка беше и не успявах да я повдигна на повече от педя и тогава се провикнах някой да помогне. Изумлението ми беше, че абсолютно никой не реагира. Все едно на тротоара нямаше паднал човек. Стояха си и блуждаеха. Имаше едно момиче съвсем наблизо. Погледнах към нея и я помолих да ми помогне да вдигнем жената. Нямаше никаква реакция. Погледът и минаваше през мен. Тогава адски се ядосах и извиках в лицето и – заспал народ!
    Та това е то – заспала работа!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s