Постене ІІІ

postene-3

Портрет на прабаба ми (строгата)

След предишните две теми една не толкова сериозна история, свързана с постите:

Баба ми много обичаше често да я разправя със смях, преди да започне да забравя: в края на 50те някъде, в доста оскъдни времена, поне за моето семейство (след национализация, забрана да се работи, без пенсии и тн.т.), в края на Великденския пост (ако не бъркам) окъпала майка ми и леля ми, облякла ги в най-официалните дрехи, сложила им кордели и готови за причастие ги завела при майка си в другата част на града, която да ги гледа да не направят куп поразии докато се приготвя официалния обяд.

В очакване на недефинирания темпорално момент баба ми да дойде и да си заведе щерките до църква (а тя винаги идваше поне с половин час закъснение, „само едно червилце да сложа и съм готова“), маминка, угрижена, че след 40 дни пост двете деца може да се гътнат докато чакат баба ми да се натутка, им намазала дебело с мас по една филия, като им заръчала да си мълчат и да не казват на никого. Двете естествено, изяли блажната закуска, после се изповядали на дядо поп, изяли накрая и нафората със свито сърце и били заведени на сладкарница.

Все пак, мисълта за греха не ги оставяла на мира и накрая признали всичко на другата прабаба, която беше по-скоро фанатично религиозна, съпруга на (национализиран) фабрикант и банкер, че и за капак с македонска кръв. Избухнал голям скандал, в който и сватята, и снахата, и двете внучки отнесли порядъчна доза конско.

След години нещата изглеждаха много смешни, особено поради факта, че причина за грехопадението на „добрите деца“ е неспособността на баба ми да направи каквото и да е било навреме. Въпреки че със сигурност по време на постите са крали рачел и са дърпали опашката на котката, което също не е съвсем богоугодно.

Та така за постите. Всичко трябва да се прави от сърце, а не от суета или със страх, каза Йода.

Край

Advertisements

About nervousshark

Блогър-гурман, с интереси в политиката, соцално-икономическите процеси и хубавите храна и напитки
Публикувано на коментар. Запазване в отметки на връзката.

One Response to Постене ІІІ

  1. kanew каза:

    До 1948 година, два пъти в годината придружавах баба в черквата-по Великден и Рождество Христово /тогава на 7 януари/. Редовно постеше, като стартираше с тримирене. На мен не ми даваше да постя: „имаш време да си пречистиш душата“ -казваше тя. Беше необразована, но мед и капеше от устата като разправяше разни истории. След 48 г. църквата беше далеч за нейната възраст и болежки. Така съм я запомнил-сутрин си удряше няколко шепи вода на лицето и заставаше права в нейното ъгълче с икони и разговаряше с Бога.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s