Постене ІІ

postene-2

Допреди няколко години (7-8?) постех, като особено ревностно спазвах великденския пост, на няколко пъти с говеене и тримирене, както правеха бабите, а после ходех да се причестя. Иначе никога не съм била фанатичка, даже по-скоро не практикувам, по големите празници ходя на църква, на Бъдни вечер казвам Отче наш и това е.

А после спрях. Да постя. Защо? Комплексно е, като основната причина се крие в самия смисъл на този акт – казано по-православному „спасението на душата„. В pravoslavieto.com самата идея е синтезирана така:

Пост телесен, без пост духовен, не допринася за спасението на душата, дори напротив, може да бъде и духовно вреден, ако човек, въздържайки се от храна, се протиква със съзнание за собственото си превъзходство. Истинският пост е свързан с молитва, покаяние, въздържане от страсти и пороци, изкореняване на лошите дела, прощаване на обидите, въздържание от съпружески живот, изключване на увеселителни и зрелищни мероприятия, дори гледане на телевизия.

Постът не е цел, а средство за смирение на плътта и очистване от грехове. Без молитва и покаяние постът се превръща само в една диета.

За православния човек постът е съвкупност от добри дела, искрена молитва, въздържане от всичко, включително и от храна. Телесният пост заедно с духовния образуват истинският пост.

Аз лично не мисля, че по време на пост успявам да се смиря и да се пречистя наистина, а самоцелното практикуване на религиозни обичаи за мен е напълно безсмислено. И без това не съм наясно в какво точно вярвам, освен в това, че трябва да съм по-добър човек.

Другата важна причина е опошляването на поста и принизяването му до фяшън диета, модно увлечение или до това, което накара комсомолците да влезнат в църквите – желанието да се придаде патина на новите пари, цървулите да се превърнат в трандафори, а с даренията да се купи индулгенция за извършени небогоугодни дела. Което като акт изцяло противоречи на самата същност на християнската религия във варианта и, в който аз я разбирам.

Що се отнася до неяденето на разни продукти с определен произход с диетична цел – изрично се препоръчва преди пост човек да се консултира с лекар и да поговори с духовен наставник. Постът не е постене и не е диета! За целта има диетолози, които могат да изберат най-добрия хранителен режим, в краен случай женски списания и „Чудото на овесените трици“, а за прочистване на организма мога да препоръчам лимони с мед и английска сол. Аман от опити да се придаде духовност и изтънченост заедно с магическо отслабване.

По принцип не обичам да давам тон в живота никому, както и обратното, естествено, но цялата тази лаицизация и профанизация на сакрални действия ми идва твърде много в комплект с Първанов в църква, с пловдивските забрани на пиеси, с изсечените манастирски гори, с псевдо-религиозните предавания по телевизиите, приноса на Батков за граденето на храмове и зле-отпечатаните икони във ВАЦовските вестници.

Все пак, който иска – да пости, може би за много хора това се превръща в първа стъпка към истинското духовно пречистване. Аз обаче съм в правото си да се чуствам некомфортно при изместването на ценностите и подмяна на смисъла на тези неща.

To be continued…

Advertisements

About nervousshark

Блогър-гурман, с интереси в политиката, соцално-икономическите процеси и хубавите храна и напитки
Публикувано на коментар. Запазване в отметки на връзката.

5 Responses to Постене ІІ

  1. kanew каза:

    Спомних си думата постник-човек отдал се на пост и молитва т.е смирение на плътта и очистване от греховете.

  2. Радан каза:

    Доста точно си го казала. Особено това:

    „Аз лично не мисля, че по време на пост успявам да се смиря..“
    и
    „опошляването на поста и принизяването му до фяшън диета, модно увлечение или до това, което накара комсомолците да влезнат в църквите..“

    Всъщност аз никога не съм живял сред наистина религиозни хора – моето семейство (и от двете „линии“) е обзето от съмнения. Та и аз опитах с „постенето“ и усетих, че това не помага нито да преодолееш съмненията, нито да смириш духа си.

    Явно пътят е обратният, ако успееш

  3. nervousshark каза:

    Май е така, за пътя. Ако изобщо вярваме, че има нещо отатък. А аз често съм обзета от съмнения, когато си мисля за тези неща.
    Иначе семейството на баща ми са атеисти, но нямат голяма роля във формирането ми като личност. Аз подозирам, че бабите ми се бяха вкопчили в религията заради целия живот, който им е бил насилствено отнет – като социално положение, традиции, навици, препитание… И това резултираше после във възпитанието. Иначе любимия ми дядо се интересуваше от Славия много повече, отколкото от църкви и отърваването от поста ще да е било голямо облекчение за него :)
    Абе опитах се да не съм съвсем назидателна като комсомолска секретарка, ама май не се получи :))))

  4. Великолепен анализ, поздравления! Ето и нагледно потвърждение на думите ти http://www.idealist.bg/blog/?p=1139

  5. nervousshark каза:

    Мерси, по това време на годината се потвърждават всеки ден, поне за мен :)

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s