Постене І

Не случайно кръстих тази тема „постене“, а не „пост“, тъй като напоследък много хора практикуват някакво „постене“, което се изразява само и единствено в отказ от храна от животински произход с неясни цели и още по-неясни резултати.

Въпреки че съм чест критик на Българската Православна Църква (защото това не е църква, а организирана престъпна група), аз лично се считам за вярващ (от православно вероизповедание) човек, къде поради семейна среда, къде поради ирационалния ужас на всеки един от нас за това, което идва след онзи момент и мисълта, че не може 60-70 години, които са само миг от цялото време, да са напълно безцелни и да водят в задънена улица. Разбира се, аз вярвам в някаква еклектична смес от православната доктрина и всичко изчетено, което ми се е сторило приемливо и примамливо, все пак в 21ви век информацията е навсякъде, докато в Средновековието обикновено е идвала посредством селския свещеник, който веднъж седмично е четял Библията и е правел върху нея тълкувания събразно тогавашната доктрина. По онова време пътят се е разклонявал на две, сега може да свърши я във Валхала, я на Марс, я като Парис Хилтън.

У дома православните традиции са се спазвали винаги, като това е ставало и през цялото време на управление на БКП, онези 45 години на друга религия, а баба ми и леля ми ме водеха тайно на църква, като естествено не трябваше да казвам на никой за това, нито за вечерята на Бъдни вечер, нито за постите, нито че съм целувала ръка на Дядо Владика, на Коледа ходехме на училище и работа, а някои добри другарчета и другари завардваха църквите на Великден и информираха съответните хора на съответните места. Постеха у нас само бабите от всички поколения, като на прабаба ми най-накрая и забраниха поне последните три степени на строгост на поста, а дядо ми като диабетик се ползваше с доста голяма свобода поради невъзможността да яде много хляб и качамак.

После дойде 10ти, любимия вододелен маркер, хората на тълпи нахлуха в църквите и бившите комсомолци започнаха да се кръстят и кланят както и най-ревностните вярващите в Лурд не са го правили (може би не са стигнали до разговорите на Христос и фарисеите, ако изобщо са започвали някое евангелие). По това време горе-долу аз започнах да навлизам в „моминска“ възраст, където може вече да се спазва някакъв пост, но не от най-строгия, защото на всеки е ясно (абе май не на всеки), че подрастващия организъм има нужда от протеини.

Всъщност забраната преди това идваше от майка ми, която е лекар и никога не е била убедена, че по време на пости човек у нас успява да се храни пълноценно, особено в ония години, когато плодовете и зеленчуците идваха в буркани.

To be continued…