Съветската история

В Economist прочетох за този филм, не съм го гледала, но ще напиша няколко думи заради две неща, които ме впечатлиха.

Най-общо „Съветската история“ е документален филм на младия латвийски режисьор Едвинс Сноре, в който той прави паралел между нацизма и съветската власт през 30те и 40те години. Нещата се въртят около глада в Украйна, Катин, медицинските експерименти в ГУЛАГ, масови депортации и сътрудничеството между СС и НКВД. Използвани са архивни кадри и интервюта със съветски офицери, които според официалния сайт на продукцията разкриват шокиращи детайли. Между другото, списъкът на участващите е доста интересен – Михаил Горбачов, Виктор Суворов, Норман Дейвис, членове на Европейския Парламент, историци и оцелели от ГУЛАГ. Надявам се филмът да е хубав.

„Съветската история“ обаче, дори без да е прожектиран успява да предизвика протести в Русия, които завършват с демонстративно изгаряне на чучело на Едвинс Сноре. Всеки опит за дискусия и преразглеждане на историята последните години водят до репресии, гневни официални изказвания (защо ли ми звучи толкова познато) и пълно отрицание. Понеже в момента довършвам „Айхман в Йерусалим, репортаж за баналността на злото“ на Хана Аренд, се замислих за това докъде може да доведе затварянето на очите и замитането на грандиозни престъпления над човечеството в килера. И че това, макар и в по-малка степен се случва в България през последните години. Липсват открития дебат, признаването изобщо на престъпления, а върху подобни темели не може да се изгради нормално функциониращо гражданско общество, което в момента се вижда в Русия, Сърбия и у нас.

Другото, което ме впечатли е репликата на Франсоаз Том, професор по модерна история в Сорбоната: „нацизмът е базиран върху фалшива биология, марксизмът – върху фалшива социология“ (според Маркс изостаналите общества са Völkerabfälle (расов боклук) който трябва “да изгори в революционната холокоста”). Генезисът на злото се появява във фалшиви парадигми, а сценарият в различни държави е почти един и същ. Измислените доктрини обикновено са много добра основа за диктатура и всичко което я съпровожда, а не-разнищването им и мълчанието след краха обикновено позволява възраждане на злото, граждански войни и разцепление в обществото.

В същата плоскост – „Катин“ на Анджей Вайда явно няма да мине у нас официално по екраните. Единствените прожекции в Дома на киното и в кино „Влайкова“ (30.05.08) напомнят на единствената, строго охранявана прожекция в Москва. Не ми се иска да правя подобни паралели, но те се налагат от самосебе си.

 

Реклама