Груфти

Преди няколко дена се опитвах да обясня какво е „груфти“, явно позабравена субкултура от края на 80те и началото на 90те.

В общи линии по онова време груфтитата у нас слушаха основно The Cure, Depeche Mode, Нова Генерация и Dead Can Dance (а по-отворените Bauhaus и Joy Division), четяха Бодлер, а градските легенди разказваха, че спят в ковчези и пият кола с прах за пране, за да си избелват лицата. Най-груфтест, така да се каже беше Емо от Виолетов генерал, чиято стая според запознати цялата била в черно – стени, матрак и черчевета, а единственият предмет вътре бил истински череп. За груфтита минаваха и дарк уейвите (даркери според някои) на Кравай, стилизирани като Робърт Смит, консумацията на прах за пране явно бидейки незадължителна.

След чудене откъде идва и накъде е изчезнало това наименование се порових в нета и открих, че е използвано предимно в Германия, а Уики в статия за гот-субкултурата казва: „In 1980s and early 1990s, members of an emerging subculture in Germany were called Grufti[e]s (English „vault creatures“ or „tomb creatures“); they generally followed a fusion of the gothic and new wave with an influence of new romantic, and formed the early stages of the „dark culture“ (formerly called „dark wave culture“)“, което значи, че не сме били прекалено назад като времево измерение, а субкултурите като че ли най-лесно навлизаха от Германия. Груфти времево, а и културно се позиционира някъде между пост-пънка и гот-а, но не е оставил особено забележим отпечатък.

Попаднах и на информация за статия в сп. Българска етнология, бр. no.1/2004, Етнографски институт с музей при БАН – „Младежките субкултури в България през 80-те и нач. на 90-те години на ХХ век“, която ще ми е изключително интересно да прочета, чувствайки се част от точно тази субкултура – хлапе, висящо на Кравай през пролетта на 89та с идеята да е част от най-хладната тълпа в София. А там бяха Милена, Васо Гюров, Воев и други личности, които вече бяха придобили култов статус в ъндърграунд средите.

Така на моменти се присещам за разни неща като груфтитата, Мухъла (легендите за него май ще са отделен пост), Кравай, гребените с пяна за бръснене и сух пастел на прах, касетките с концертни записи, черните сака със значки, прическата през май 89та, която докара майка ми до ужаса, че няма да ме приемат никога в езикова гимназия, защото и без това не сме от подходящо семейство, концерта във Фестивална 90та, заради който след това ни викнаха при другаря Коларов, концертите в Бирената, Зелен шум, Емо от Генерала, смъртта на Воев и ми става хем малко тъжно, хем хубаво. Цветя от края на осемдесетте.

Ценни неща тук и тук.

П.С. Докато пишех това преди два дена, Радан пусна хубава статия, в която напомни, че докато някои са чели Бодлер и са чакали демокрация, други са чакали Лепа Брена.

Advertisements

Автор: nervousshark

Блогър-гурман, с интереси в политиката, соцално-икономическите процеси и хубавите храна и напитки

33 thoughts on “Груфти”

  1. Моята сестра е родена в края на 83-та и когато тези неща са се случвали…тя (по логистични причини) не е имала възможност да участва в тях. След това нейното тийнейджърство премина в други субкултурни залитания. При нея те си се оказаха и постоянна групова принадлежност…но това е друг въпрос. Та преди една седмица тя ми се обади по телефона някъде към 12 часа вечерта (от Германия), с треперещ от вълнение глас, за да ме попита как така до сега не съм й била казала да слуша Нова Генерация и колко се била просълзила, защото е открила някакви други български групи от този период… Стана ми много мило.

  2. :) Хубаво е, че все още хората откриват тази музика. Ако е тук на 24ти, в 3 уши ще има българска ню уейв вечер.
    Между другото, и моята сестра е 83ти.

  3. Съвпадения

    Седя си днес и си мисля как искам проектът, който трябва да направя, да е за Кравай. Пиша „Кравай“ знаете къде и ми излиза тази статия. Не е реално просто, защото в петък Васо и Милена свириха в Маската и не можех да спра да си мисля за онова време, когато бях на 15-16-17. Цялото ми съществуване беше Нова генерация, Ревю, Клас, Воцек и чугра, Виолетов генерал, ясно е. И колко беше хубаво, че тези групи можеха да се намерят на касетки или дори мп3. И колко беше тъжно, че това време е отминало и ние живеем в края на 80-те, а всъщност календарът показва грешни дати.
    Цветята от края на 80-те бяха магията, която запълни живота ми в дупката между двете хилядолетия. Това време за мен си остава като мечтан спомен, приказна фантазия…
    Дааа, красиви спомени от време, в което не си живял, но го чувстваш някак твърде близко.
    Но после всичко си дойде на мястото: Френската, София филм фест, книжки…
    Много се радвам, че ми попадна тази статийка. Не съм знаела, че някой е наричал тази субкултура „груфти“, някак не-нежно ми звучи… Аз имам и молба: разкажи ни повече. Ще ми се да знам за потайностите на това време, за подземията на НДК, за кото Милена беше говорила някъде, за Кравай, за Воев…
    Да, благодаря…за всички цветя…

  4. Ако ми се избистрят спомените, ще пиша. Бяха особени години, защото съвпаднаха с чувството за свобода, което дойде в края на 89та.

  5. Интересна статия, малък съм и не съм знаел, че е имало груфтита, така да се каже в соц. България.
    Иначе груфтита си има и то доста до ден днешен в Берлин примерно.

  6. Между груфти и гот има ли разлика? В съвремието? Любопитно ми е, защото за мен това са две различни понятия, едните явяващи се предтечи на другите.

  7. Според мен има разлика – „груфтитата“ са по-скоро копия на „Лудия Боб“, който не е точно „готик“. Спомням си как някъде през 86-87-ма бях на една сбирка в зала 12 на НДК, където Тома Спространов пускаше ню-уейв клипове (така беше тогава – МТV на видеокасета) и естествено пускаше класически ню уейв според английското разбиране – Police, Madness, etc, а 10-тина груфтис на първия ред си искаха The Cure и не се успокоиха, докато не им пусна Hot, Hot, Hot, което си е доста фънк парче. Та мисълта ми е, че Робърт Смит и Кюър са били готик само за 1, максимум 2 албума, иначе просто не подлежи на категоризация. Готик бяха Систърс, Филдс, Мишън.
    Благодаря ти, че ме върна 20 години назад :)

  8. Ехее, якоо! Таман 20 години минаха, ще бъде супер ако някой се сети да направи един хубав документален филм за онези хора, за времето, за обстановката…
    А понеже съм мънечък (84 набор :-), пък написа за Joy Division, да те питам…Имаш ли спомен дали се слушаха тогава групи, като New Order, Happy Mondays…Абе тая, маДчестърската вълна

  9. New Order бяха голям хит още 83-та с Blue Monday, аз лично си спомням, че тогава за пръ път почнах да ходя по дискотеки и Yazoo и New Order бяха голям хит. Иначе честно казано Happy Mondays не бяха много популярни 88-89-та. Май Ride и Charlatans бяха по-известни.

  10. vyv varna miastoto za groove -tata be6e Festivalen kompleks, a as i nik ot na tumno biahme napravili club NOva generatsia :) abe biah i dark wave, i mai si ostanah takuv po du6a- slu6ahme i charlatans, pravihme si partita, otvariahme garderobite na diadovcite za da tursim 4erni saka….podstrigvahme se kinadska livada ili s kalpa4eta i brusnato:) subirahme suvetski zna4ki i se ki4ehme s ordeni, sladko vreme na klas i atlas su6to…kakvo stana s klas by the way….sega darkut e v bg grypa matchpoint mai :)

  11. Всичко беще реално и беше мечта – музиката беше всичко и се намираше трудно – това я правеше безценна и една опърпана касета можеше да донесе неописуемо щастие.

    Ако някой ме убеди, че в едно кликване с Беше реално и беше мечта. Музиката беше всичко и се намираше трудно мишката има същата емоция, каквато в скрита на дъното на сака плоча на The Clash пренесена от Югославия……аналоговата истина ме респектира и до днес.

    1989г. не беше 1985г. и старите вече бяха стари, а младите се озоваха във вакума на прехода…и се загубиха по света и у нас. Не остана основата и нямаше приемственост – капитализмът изяде децата си на запад, а не роди нови тук – такава му е природата, но това е друга тема…….

    Няма бунт, няма нищо – само сурогати. Егати.

  12. @Димитър, и аз имам същите спомени и представи за груфтитатата.
    @Николай, много бих искала да се съберат спомени точно за онова време, да се направи филм. За мен това е субкултурата, която е оставила най-ярки следи и фактът, че хората до днес откриват Нова Генерация точно го показва. Може би просто е благоприятно съчетание на време, талант и място, но тогава нещо се получи.
    А колкото до музиката, слушахме неща, които сега трудно се класифицират като чист уейв, от сорта на Camouflage, B52s, Human League, Frankie goes to Hollywood, New Order, абе каквото се сетиш. Но си беше нова вълна :)

  13. ВОЕВ Е ТУК

    dark party на Фен-клуба „Нова генерация завинаги”

    по случай рождения ден на Димитър Воев – 21 май (сряда) 2008 г.

    Читалище “Славянска беседа”, 19.00 ч.

    С участието на Нели Воева, Илияна Бешкова, Енил Енчев, Иво Христов, Румен Спасов, Стефан Димитров, Явор Сидеров, Ваня Щерева с Мачпойнт, Милена Славова

    с медийното съдействие на http://www.azbuki.eu

  14. На това трябва да се ходи. С предварителна продажба на билети ли е? Аз нищо не мога да намеря в нета.

  15. М, имахме в училище група, която се казваше зелен шем, те свиреха в Бирената и бяха придобили местна слава. стига пак да не съм объркала имената, ама не ми е вярва тоя път :)))

  16. Cure…..една от любимите ми банди.
    Нова Генерация – харесвам,мда.
    Кой каза Madness? :D

  17. Dead Kennedys? Аз пък съм на Richard Hell и евентуално Voidoids :P Поздрав:

    Впрочем има само два записа дори в ютуб….много от моите любими техни песни липсват, така че ще се задоволя с този , който хиич не е лош така или иначе , въпреки че си е емблема:)

  18. Значи за едно и също говорим.
    Групата се казваше „Зеленото убива“,
    но май твоя вариант е по-подходящ :–))

  19. Лееее, амнезията е страхотна! Не стига че Под дъжда станаха Дъждовни цветя, сега Зеленото убива стана Зелен шум, годинките хич не прощават… Пълен резил :)

  20. А , не – не , и пак НЕ!

    Не ми ги раправяй тия . Аз съм част от това поколение. Никои не викаше тогава на Дарк-уеиварите „груфтита“ , това си го взела отнякъде другаде но не и от България. Случаино попаднах на блога ти.
    Така че моля те недеи , самият аз бях пънк после се поуспокоих малко и минах към пост-пънка и дарк-уеива.
    Но за едно си права – времената си бяха свещени.
    Колкото за Емо-Генерала лично го познавам а с Джули сме един набор – не че се хваля просто тогава те бяха едни от многото с които движехме из центъра, ходехме по купони,тревичка и т.н.
    Та от Емил или които и да е друг не съм чувал тая думичка – груфти.

    Има и 2 много важни групи които пропускаш и твърде есенциални за това движение и това са Sisters of Mercy и Fields of the Nephilim.
    М/у другото точно от Емил си записах сингълите на Систерс (1980-84) и цялото негово творчество поне от ония години е изключително повлияно от тая група . А Джули беше първо хеви метал(1989 год.) а после почна да слуша откачений като Throbbing Gristle и Psychic TV.
    Ех, хубави времена бяха а София беше къде-къде по хубав и приветлив град без някакви шибани селяни и провинциалисти.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s