Кучешки времена | Илия Троянов

По едно време се зачудих дали изобщо има смисъл да драсна 2-3 реда за „Кучешки времена – раволюцията менте 1989“, но не мога да се сдържа да нахвърлям това, което ми направи впечатление.

Като замисъл „Кучешки времена“ е нещо чудесно, особено във времена, когато колективната памет е подменена, а хората масово вярват в неща, които никога не са се случвали. Друг е въпроса доколко подобна книга би достигнала до тези, които имат нужда от отваряне на очите. Това е първия проблем.

Вторият е, че „Кучешки времена“ идва малко късно у нас, за 9 години успяха да се случат още куп неща като логично продължение на описаното в книгата, много маски паднаха, а управлението на НДСВ легитимира завръщането на кадри от ДС и на незаконно изнесени капитали. От пресата разбрах, че никой не е имал желание да издаде тази книга у нас, но не знам доколко това може да служи като оправдание предвид месианското желание на автора да разкрие „цялата истина“ около това, което си мислехме че е революция, макар и безкръвна.

Третият проблем – за мен основен, е че книгата изобилства от фактологически грешки, незадълбочено изследване на фактите (направо си е повърхностна), използване на източници, които по никакъв начин не бих определила като благонадеждни.

Разбира се, по-голямата част от описаното е истина и е добре да се прочете от тези, които все още не го знаят, но с едно наум. Да, желаещите промяна бяха изтласквани от първите зародили се партии от подставени лица и агенти на ДС, помня много добре как майка ми, един от първите хора в СДС от центъра на събитията се озова в периферията, помня разочарованието, Градът на истината, митингите и прехода от надеждата, че променяш нещо към зашеметението от факта, че някой измъква всичко под носа ти и го заменя с нещо фалшиво и грозно.

За съжаление опитът на Илия Троянов е беззъб, а героите на нашето време, които той споменава или са вече отдавна покойници, или са се изгубили някъде безследно – Огнян Донов, Луканов, Максуел, Блага Димитрова, Жельо Желев, Петко Симеонов и прочие кукловоди и марионетки. Живите и активни днес ги няма (което е проблем на почти всичката литература по въпроса). И не, Петър Дертлиев не е тази светла личност, за която го мислехме всички. Едно от големите ми разочарования, като плесница беше откритието ми (една случка, която някой ден може би ще разправя), че той е част от тях, от Системата и нищо не е помръднало (беше края на 90те). Като кошмар, в който добрите всъщност се оказват лошите.

Все пак, за да не звуча крайно критично, тук-таме в „Кучешки времена“ има интересни прозрения и факти, които предполагам биха били интересни за хора, които не са живели в онова време, не са влизали в партийни канцеларийки, в които брадати активисти разпределят дарения, не са стояли пред СДС на Раковски в деня след изборите 90та с недоверие към това, което току-що се беше случило.

Думата „менте“ е грозна, но може би най-добре пасва на това, което се случи, а основният проблем е, че разрушиха цялата ни вяра. За мен това е най-голямото престъпление. След това всеки можеше да си прави каквото си поиска. Затова на моменти, като се връщах назад четейки, изпитвах истинска болка.

Обобщено – по-скоро минус за книгата, но който има желание да научи нещо за началото на прехода може да открие и нещо ново. А и още един поглед обикновено не е излишен.

Advertisements

About nervousshark

Блогър-гурман, с интереси в политиката, соцално-икономическите процеси и хубавите храна и напитки
Публикувано на коментар, литература, политика и тагнато. Запазване в отметки на връзката.

9 Responses to Кучешки времена | Илия Троянов

  1. Съгласен съм с коментара. За мен обаче най-фаталния минус на книгата е, че очевидно нарочно ДПС е напълно извадено от картината. Това прави книгата менте.

  2. ззк каза:

    за мен ,пък и за закона не е престъпление.
    както и наказанието за това.

  3. ззк каза:

    при наличието на подменена памет какъв коментар очаквате,акуло.
    всъщност,защо пишете за хора- с подменена памет.
    звучите ми неуместно .
    дори подигравателно.

  4. nervousshark каза:

    Коментари не очаквам. Всеки сам тълкува нещата – като неуместни или не.
    А подигравка няма, прекалено е тъжно.

  5. крис каза:

    моята памет по-скоро е изчезнала, отколкото подменена. не си спомням неща, които не съм видяла съвсем, обаче не си и представям някакви идилии на тяхно място.

    дай книгата като я прочетеш. искам и аз.

  6. ззк каза:

    всеки сам за себе си.това да.
    абаче акулата казва,че съм с подменена „колективна“памет.
    благодаря за дозволението за собствено тълкуване и питам-
    какво тук е тъжно за акулата.

  7. Петър каза:

    Книгата на Троянов е за началото на прехода – не можем да искаме от нея да покрива всичко до наши дни. Ако основните фигурите в „Кучешки времена“ вече са изчезнали от нашия живот, то не значи, че не трябва да знаем истината за тях. Както аз си спомнях Дертлиев като едно симпатично старче, което говореше често за лагерите – но нищо повече.
    В този смисъл книгата на Троянов е важна – поне аз не съм чел никакъв подобен систематизиран труд за началото на прехода.

  8. nervousshark каза:

    За съжаление, някои неща в книгата не са истина.

  9. snusmumrik каза:

    Истина или не за мен повечето от нещата в книгата звучат безкрайно достоверно.Авторът така или иначе не е получил достъп до документи, които да потвърдят или отхвърлят твърденията му.Освен това при толкова много хора „знаещи истината“ в България никой не е написал дори и нещо подобно на тази книга. За мен тя беше много важна тъй като за първи път получавам някакво обяснение каква е причината нещата в България да стоят точно толкова зле.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s