22

Публикувано на април 26, 2008 от nervousshark

Преди 22 години по това време ядох джанки, катерих се по дърветата и ме валя приятен пролетен дъжд.

Не бях единствена.

About nervousshark

Блогър-гурман, с интереси в политиката, соцално-икономическите процеси и хубавите храна и напитки
Публикувано на коментар, разни и тагнато. Запазване в отметки на връзката.

10 Responses to 22

  1. elitsa mateeva каза:
    април 26, 2008 в 12:13

    as predi tolkova godini sum bila edno puhkavo me4e, i sum boiadisvala jaica s na6ite :) sega ne sum me4e, no i ne boiadisvam jaica s na6ite :) i i po4ti otkazah jaicata :(

    Отговор
  2. astilar каза:
    април 26, 2008 в 16:00

    И аз бях под приятния пролетен дъжд. Ама не ни личи, поне не много.
    Поздравления за поста :)

    Отговор
  3. крис каза:
    април 26, 2008 в 22:05

    спомням си как тази същата пролет, около седмица след експлозията, баща ми беше адски смачкан. майка ми се беше записала не екскурзия до киев и сочи месец преди това и не и позволиха да се откаже от екскурзията – трябваше да отиде. иначе – лошо. още си спомням как се караха и колко безсилен беше баща ми.

    благодаря ти, че ме подсети за цялото това. постът ти е страхотен.

    Отговор
  4. kassitra каза:
    април 27, 2008 в 10:00

    Понеже майка ми е физик и / все още/ работи в лаборатория, занимаваща се с радиоактивно измерване, спомените ми от тогава са малко по -различни, по простата причина , че тя знаеше – поне малко / едва ли е било достатъчно../ преди да разберат останалите.
    Всички бяхме в провинцията, когато шефът й се обади и й каза „Ела да видиш нещо, което не си виждала никога.“
    После в София си спомням бясното въртене на телефони и откъси от дочути разговори между нашите, които не разбирах особено, но много ме плашеха. Знаех, че е станало нещо страшно и, че на майка ми й е забранено да говори за това – с когото и да било.
    Бях с нея в детската градина , когато убеждаваше лелките да не пускат децата да играят в пясъчниците; после в супера – когато обясняваше на всеослушание нещо за киселото мляко, когато си помислих две неща: че или майка ми е луда, или ще я вкарат в затвора…
    Не знам доколко са й повярвали тогава, но в затвора не я вкараха – повечето ни съседи знавха къде работи и с какво се занимава.
    После изхвърлихме всички килими от нас, заедно с това и съседите ни – също..

    Факт е, че е имал0 елементарни мерки, които са могли да бъдат взети, за да ограничат до известна степен последиците, както напримвер във Финландия, която е била много по – замърсена..

    Преди няколко години майка ми защитаваше дисертация за последствията от аварията в Чернобил, на която присъствах и тогава разбрах, че сега много хора могат да се забавляват с Big Brother / и – да прочетат книгата с единстената цел да разберат идеята на някъв reality формат/но античовешката пропаганда тогава, лишила хората от правото им на живот, е много далеч от забавлението, но пък е била страховито reality.

    Отговор
  5. Daggerstab каза:
    април 27, 2008 в 10:22

    Вчера разцъках доста блогове, за да колко хора са се сетили. (Аз съм си сложил разширение на Firefox, коeто ми припомня важни дати – иначе по онова време съм бил на две годинки. Видим ефект няма.)

    Намерих само още един пост – този тук, тази сутрин гледам, че късно снощи се е появил и още един в Блогосферата на Дневник. Разбира се, възможно е да пропускам доста, просто защото не мога да огрея навсякъде. :)

    Толкова ли бързо забравят хората? Или просто покрай Великден не им е до това?

    Отговор
  6. nervousshark каза:
    април 27, 2008 в 13:35

    Абе то и върху мен няма видим ефект, засега.
    Но не при всички е така.
    Иска ми се да събера истории на хора за онзи период, за да не се забравя.
    Мерси на всички за коментарите!

    Отговор
    • Симеон каза:
      май 4, 2011 в 16:09

      Съжалявам, че чак днес прочитам блога ви. И аз имам спомени, но повече си струва да разкажа спомените на мои приятели от Киев , където бях 2 години след аварията. Те ми разказваха, че при аварията гарата е била оградена от милиция и вътрешни войски. Не се е разрешавало на гражданите да напускат Киев, „за да не се създава паника“. Разказваха ми, че край ж.п. линията където влака се движи с ниска скорост, майки са хвърляли децата си в отворени прозорци на купетата. Окачали на шията на детето само писмо с името и някакви пари , както и някакъв адрес където да експедират детето. Понякога адресът е бил измислен, само и само детето да се отзове далеч от района.
      Някои от приятелите ми починаха доста години по късно по на 40-50 години от рак. С други загубих връзка и не зная какво е станало.
      От тук най-яркият ми спомен бе посещението на болен 3 месеца по-късно. Някаква, пневмония, грип…. нещо белодробно. Лекарят , на отделението каза, че никога от десетилетия, не помни такъв наплив от респираторни заболявания в този сезон -юли-август и че го отдава на Чернобил! Защо -попитах- не е ли по логично да има други заболявания макар и по страшни? Неговият отговор бе че засилената раздиация е предизвикала мутации на вирусно и бактериално ниво. И понеже тези мутации са бързи, се създават нови щамове, към които населението няма изтраден имунитет.
      Но никой не разреши , дори по-късно, да се систематизират данни за заболеваемостта след Чернобил.

      Отговор
  7. Димитър каза:
    април 27, 2008 в 19:01

    Бях на 18. Спомням си, че в медиите информацията се появи след 1-ви май и беше силно цензурирана – така и нищо не тсана ясно и много малко хора му обърнаха внимание. А и в икономиката на дефицита много малко хора се интересуваха радиоактивни ли са марулите и репите, когато се появят веднъж седмично на пазара.

    Отговор
  8. nervousshark каза:
    април 28, 2008 в 09:37

    Не стана ясно, не знаехме от какво да се пазим, а мен на първи май ме наваля и дъжда.
    За мен това е едно от най-сериозните престъпления на режима на БКП.

    Отговор
  9. разкази еротични каза:
    август 30, 2018 в 19:27

    Времената бяха други, темпото на живот и технологиите, Но хората за сметка на това се радваха на природата и истинските неща :)

    Отговор

Вашият коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.