Прес клуб

presa.jpg

Това на снимката е почти подреден куп преса, която махнах най-сетне от нощното ми шкафче, което заедно с книгите беше започнало да се оформя като хеопсовата пирамида от напечатана хартия. В интерес на истината, това което ме впечатли е прозрението, че последните месеци четивата ми значително са се разнообразили и като че ли има проблясъци на медийния пазар, поне в областите, които ме интересуват.

Доскоро Капитал, Дневник и Едно бяха единственото, което ставаше за четене. По малко Пари и Кеш, съвсем спорадично и това е. Е да, имаше служебния Fortune, Economist и Newsweek от избрани репове, цялата информация в мрежата, но ми липсваше погледа върху България, без в картинката да плуват Гоци и Боци, Зипо, Тошо, Божидар Димитров и стоте интелектуалци.  Слава Богу, появиха се и доста он-лайн медии и блогове, които малко по малко започнаха да запълват празнината и глада за качествена информация, поднесена добре и относително независима, но аз съвсем олд скуул обичам сутрин в събота и неделя да пия кафе с нещо на хард копи за четене (леле колко чужди думичики в едно изречение). В интерес на истината, започнах да чета и изброените три мои български фаворити в нета, така и така ставам към 6,30, до 7 преглеждам новото в Дневник, в събота изчитам Капитал, който си купувам само ако тръгна нанякъде, като броя на снимката, който остана от ходене до Рударци по-миналата седмица, а Едно прехвърлям набързо като излезе, защото напоследък се оказва, че само две-три статии ме интересуват действително, явно вкусовете ми мутират с възрастта и не виждам смисъл да изхабя толкова хартия.

Отскоро обаче започнах да чета Business Magazine, на Кеш (това даже си го купувам) и Business Week (за това имам служебен абонамент), което е в приятен формат и обем като за края на седмицата, общо-взето има достатъчно информация за нещата, които ме интересуват, включително анализи за България, което може да се каже, че ми допълва картинката, така че да е почти пълна, въпреки че не винаги съм съгласна с другарите от ИПП и IW. Подборът на оригинални материали също бива.

Чета и списание Меню, тъй като кулинарията ми е хоби, но тук съм много пристрастна и няма да изливам пак възхвали. Понякога преглеждам Бакхус, но само в частта за ресторантите, нямам много отношение към вината и цялата култура към тях (ами като не мога да пия, така става накрая).

За сметка на кулинарията нямам кой знае какво отношение към женските списания, единственото което съм си купувала някога е първия брой на Elle, от чисто любопитство, попадали са ми Eva (тук е имало добри неща, засягащи феминизма, ЛГБТ проблеми и тн.т.), Grazia и Beauty, но просто няма какво да прочета в тях. Или пък да има, е максимум две страници на брой, което ги слага в графа „загуба на време“. Въпреки това, общото ми впечатление е, че качеството им се повишава с времето и вече стават за четене не само във фризьорските салони от разни девойки, за които върха на изпитанието е да направят тест „Той Пижо или Пенда е в леглото?“.

Взех си обаче новия брой на Amica и да, определено е нещо качествено ново в сегмента. Грабнаха ме две статии, за новите млади в България и за нощния живот в края на 70те, както и фотосесията на Кайл Грейди, през обектива и очите на който София изглежда един наистина красив и европейски град. Накара ме да се почуствам добре, с надежда че градът ми някой ден ще престане да е мръсен, разхвърлян и мрачен. Само едно – момичета, Кейт Харинг е мъж, и е по-скоро Кийт, като Кийт Ричардс, един от тримата големи на поп-арта заедно с Рой Л. и Анди У.

Не знам дали ще продължа да го купувам, въпреки че адски ми харесва, положението е като при Едно – твърде много хартия/малко четиво за мен, ако не изчитам 2/3 от обема на едно книжно тяло, просто не намирам смисъл да си го купувам. Някой ден, когато ботокса започне да ме интересува повече, отколкото макроикономиката ще си купувам и такива списания.

Иначе служебно чета Строителството Градът, списание Камиони в частта му за строителна техника, Ютилитис и Логистика, а от тази седмица излиза и Строителен бизнес, в което има доста интересни неща.

От безплатните определно Една седмица в София – успяват да поддържат ниво и Freestyle, другото не става, насъбрано от нета и напечатано в книжчица е кофти формула, новините са претоплени и скучни.

Малко хейтване: големи минуси за Мениджър и Его (легендата трябваше просто да умре от свръхдоза, както правят всички), слугуването на силните на деня може да е добра тактика в краткосрочен план, но в дългосрочен губиш точно аудиторията, в която се целиш. Чичо Гечо, който чете Труд и псува всички маскари няма да си ги купи, дори да сложат Б.Б. (кой има повече корици – той или Кейт Мос, quizz на седмицата) или пък Гоце с вълчи труп на първа. Засега предполагам си ги купуват разни псевдо-юпита, които се движат по траекторията Радомир – аграрен туризъм в мениджмънта – костюм в офис в София – ипотека – пенсия като среден управленски кадър и които изпитват силна завист към Главата, Батков, Татков, Гергов и прочие герои на нашето време.

Този пост стана обширен и досаден, а е само за нещата които ме интересуват и чета (голи каки, футбол, формулата, лов и риболов – за всеки има по нещо, просто за тях не ми остава време), така че ако се присетя за други разни неща, ще продължа по-нататък.

Advertisements

About nervousshark

Блогър-гурман, с интереси в политиката, соцално-икономическите процеси и хубавите храна и напитки
Публикувано на коментар и тагнато. Запазване в отметки на връзката.

One Response to Прес клуб

  1. nervousshark каза:

    Г-н Апостолов, точно затова предпочитам да имам повече източници на информация.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s