Juno

При цялата ескалирща лудост преди оскарите и с трите дни бонус, в които не съм на работа успях да поизгледам някои от тазгодишните фаворити.

Тук ще се спра само и единствено на Juno, несправедливо според мен определян като тийнейджърска комедия. Този филм е толкова далеч от всякакви американски пайове и прочие простотии, че няма накъде повече.

И определено е най-добрия, който съм гледала от няколко месеца насам. Единственият филм, с който мога да го оприлича е Little Miss Sunshine, дълбок човешки филм, в който драма и комедия се преплитат, а най-важното е актьорската игра, която прави героите триизмерни, истински и близки. Ellen Page в ролята на твърде умна, бременна тинейджърка е блестяща. Идва ми да кажа както винаги, въпреки че съм я гледала само в Hard Candy и Regenesis. Просто е добра. Michael Cera като загубения и приятел също не остава по-назад. Даже Дженифър Гарнър изглежда истинска.

Голям плюс за сценарий на Diablo Cody, блогърка и писателка, за която този филм е дебют в киното и за саундрак, който включва песни на Kimya Dawson, The Kinks, Belle and Sebastian, Sonic Youth, Cat Power, The Velvet Underground и други.

Ще стискам палци за „Най-добрър филм“, „Най-добра актриса“ и „Най-добър оригинален сценарий“.