Кинооливане

die-faelscher.jpg

През тези доста почивни дни накуп, които се насъбраха се отдадох на тотално филмово оливане, в резултат на което изгледах куп глупости и няколко по-смислени неща. Рекапитулацията към момента е:

I’m Legend – като цяло не лош филм, като за жанра си, Уил Смит е симпатяга, а кучето е страхотно. Манхатън изоставен изглежда невероятно, но зомбитата бяха супер зле направани. Всичките бяха като леко понаедрели и побеснели варианти на Ам Гъл, изобщо не се кефя на изцяло CGI генерирани чудовища, нещо не ми се вписват. Тези от 80те и от Planet Terror са доста по-прилични за целта.

The Brave One (Другата в мен, какъв превод само) – от този филм очаквах повече, заради комбинацията Нийл Джордън – Джоди Фостър. Тя направи каквото можа, както винаги, при нея просто няма празно като игра. Все пак хубав филм.

A Lot Like Love – като за Коледна ваканция, лека романтична бозица.

Music and Lyrics – повтаря горното, и въпреки че критиката го оплю, на мен ми хареса, сигурно защото Дрю Баримор ми е слабост. И все пак нещо не пасва – опит за английска романтична комедия в американски условия, при това с Хю Грант в главната роля. Мхм. Можеше и по-добре, но нека не ставаме нахални. Не всеки филм може да се превърне в „Четири сватби и едно погребение“, а Хю Грант едно си знае, едно си играе. Все пак приятни два часа.

Dreamgirls – не съм луд фен на мюзикълите и оперетите, а още по-малко на Beyonce, брррр, но филмът изненадващо ми хареса. Добри роли за Джейми Фокс, Еди Мърфи и Дженифър Хъдзън. Драмата е на ниво, силни моменти, трагедии и нещо като хепи енд, гарнирано с много музика. Точно като за Коледа.

Die Faelscher – най-добрия от всички изгледани. На мен ми бръкна много надълбоко, като история, игра, режисура. Силен и тъжен филм, в който се задават доста въпроси за героизма, приятелството и какво точно можеш или си заслужава да се жертва. Без капчица излишна пропаганда.

Superman Returns – да си дойдем на думата. Обожавам филми за комиксови герои, фен съм повече на Марвъл, но и DC става. Супермен ми идва малко в повече като способности, а и му липсва истинската вътрешна драма на другите герои. Иначе филмът явно е направен с много пари и желание, но се губи нещо, което му попречи да стане истински хит. Може би прекалено размит и разтеглен, нещата са или черни, или бели. Добри момнети – архивните кадри с Марлон Брандо и Кевин Спейси като Лекс Лутър. Смолвил обаче води по точки.

Ghost Rider – по-добър от Супермен, но изостава от Спайдърмен. И все пак не е пълната подигравка, която си бяха направили с Електра, един от най-сложните и интересни образи на Марвъл. Другият интересен тип е Призрачния ездач, но и тук нещо се губи. Може би очаквам прекалено много от тоя тип филми, които са си за убиване на времето. А за това Ghost Rider става чудесно. 5/10.

Tango – обожавам тангото като музика, затова го изгледах с такова удоволствие. Но Саура напоследък зацикля яко.

Толкоз сега за филми, мисля да си дам няколко дена почивка, а след това да изгледам I’m Not There, който ми отлежава на харда, само чакам подходящото настроение или може би подходящата компания.

Advertisements

Автор: nervousshark

Блогър-гурман, с интереси в политиката, соцално-икономическите процеси и хубавите храна и напитки

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s